петък, 30 ноември 2012 г.

Итало Калвино: "Американски лекции"



За да има литературата смисъл в света, Итало Калвино предлага и прилага шест важни качества, на които се надява писането да наблегне през двадесет и първи век - лекота, бързина, точност, нагледност, множественост и съдържателност.

В “Американски лекции” тези наглед очевидни понятия биват разчовъркани, разпердушинени и разхвърляни, ясните думички стават на пух и прах, преди да станат нещо друго, нещо ново, нещо Калвино. Ерудираността на човека на места ми идва в повече, усещам, че не ми достига интелектуален багаж, за да осмисля всичките му думи. Това не ме отблъсква, напротив, смирява ме и ме надъхва. Най-вече защото усещам любов, смирение и надъханост в самия Калвино. И той не е спрял да търси и учи.

С безкрайни отклонения, любими примери от къде и кога ли не и въвеждане на трезви аргументи в полза на противоположностите на предлаганите качества Калвино подскача от мисъл на мисъл, от автор на автор, от идея на идея. “Бързината на стила и мисълта”, казва, “се изразяват главно в ловкост, подвижност, непосредственост - все качества, подходящи за писане с отклонения, прескачане от тема на тема, многократно изгубване и намиране на нишката.” В тази стратегия на писане, която цели не просто намирането, а и изгубването на нишки, напипвам една от възможните мисловни структури, която обединява и одухотворява петте лекции на Калвино (понеже поради смърт не успял да изнесе шестата за съдържателността, за което всички му прощаваме).

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Умират да се отърват от мен


"Някои писатели мислят, че когато пишат, навън е пълно с хора, които просто нямат търпение да чуят всяка тяхна дума. Аз подхождам с обратното отношение, очакването, че всички си умират да се отърват от мен."

Ейми Хемпел в дълго и хубаво интервю за The Paris Review.

вторник, 27 ноември 2012 г.

Това ли си избрахте


Най-често се случва да намеря нещо, докато не търся нищо. Този път намирам нещо, докато търся нещо друго.

В Млекарницата на Добрев е уютно и приказно. От най-обикновена улица прекрачвам в млечна вселена. Млека, сирена, кашкавали. Има сандвичи, домашна лимонада и био боза. На следващата пресечка е Книги и...

Наскоро научих, че повечето книжарници в България са собственост на група от повечето собственици на издателства в България, което веднага обясни невдъхновения, еднообразен каталог от книги във всички по-популярни и по-големи книжарници, каталог, в който засилено присъстват едни издателства, а напълно отсъстват други. Друго явление в тези книжарници е, че новите книги се застояват по лавиците максимум няколко месеца, преди да бъдат отместени от следващите нови книги и да изчезнат во веки в някой склад или и аз не знам къде. 

В такива книжарници книгите се внасят.

В Книги и..., веднага забелязвам, книгите се подбират. В тази малка книжарница откривам десетки интересни книги, които не съм виждал в никоя голяма.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Романтика




Ще ми се да има такъв романтичен филм и за българския комунизъм. Не заради романтиката на историята, а заради романтиката на детайлите. Плакати, дрехи, думи.






събота, 10 ноември 2012 г.

Преди логиката


Има един филм, в началото на който главният герой се събужда по пижама в празна бяла стая без врати и прозорци. След няколко мига недоумение забелязва върху стената херувимски скротум и пенис. Натиска го и се случва нещо. Нещо супер странно и необяснимо. Пълен абсурд. Натиска пак и се случва същото. Пак и същото. По стените се появяват още стотици херувимски пениси. Самата ситуация е отвъд всякакви разумни граници, но и пенисите случват само нелепости. Няма никакъв смисъл.

Все пак едно е сигурно: всеки пенис случва винаги същото нещо. След първоначалния ужас главният герой се заема да разузнава. Натиска, разучава и запомня функциите на отделните пениси с явната идея да постигне привидно най-нормалното нещо - да оцелее и да се измъкне от бялата стая.

Отнема му почти цял филм време да овладее логиката на стаята, да запомни всички функции, да подбере необходимите му, да открие път навън и да съумее да излезе.

В крайна сметка успява, излиза и попада в друга стая, с черни стени, черни чудовища, черни пениси. Предпазливо натиска един, но този път не се случва нищо, поне не в стаята. Главният герой не разбира, но ние виждаме, че натискането на черния пенис задейства и случва нещо навън, в света, в нормалния, логичния свят.

Частта в първата стая е озаглавена "Възпитание", а втората - "Практика".

вторник, 6 ноември 2012 г.

Чета


На най-базисно ниво четенето възпитава в мен уважение към чуждия глас. Когато разтворя книгата, оставям другия да говори. Аз млъквам. Готов съм да изслушам чуждата история, да се отрека от себе си, да се самоизпразня и да допусна чуждия ум в мен, смирен и тих да се поуча от него и да осъзная света като място, където наред с моите тревоги, мнения, емоции, нужди и спомени съществуват още безброй други. Четенето е желанието ми да се свържа с тях, да се свържа в света.

Отношението ми към четенето е отношението ми към живеенето. Отказът ми да захвърля книга е съгласието ми да слушам. Отказвам да се откажа от тази книга, от този глас, от този човек. За мен той не подлежи на харесване или нехаресване, обичане или мразене, възхита или презрение, дочитане или зарязване, той подлежи единствено, или поне първоначално, на разбиране. Всяка книга казва нещо, съхранява и разпространява ценна информация и умението, което възпитавам с четене, е да улавям това нещо, което тази книга е, вместо да отсека, тази книга не е еди-какво си, този човек не е достатъчно нещо си.

Разбира се, не твърдя, че не подбирам книгите и приятелите си. Твърде пасивно и безотговорно би било от моя страна да не извършвам дизайн на реалността си. Ще ми се да мисля, че не чета самоцелно, вече не. Една от по-конкретните функции на четенето и изобщо на внимателното гледане е разширяването на света и формирането на подробна ценностна система, тоест смисъл. Чуждите истории изграждат разбиране за начина, по който бих искал светът да е подреден, разбиране, без съмнение ограничено, но и съобразено с всичките чужди болки и щастия, които съм имал възможността да съпреживея с гледането си.

Най-конкретната полза от четенето/гледането навярно е обогатяването на възможностите, умножаването на пътищата, сдобиването с удобни идентичности. С чуждата история аз съм една идея по-адекватен обитател на света, справил съм се с някоя пречка например, овладял съм неудържим нагон, заличил съм неконтролируема фобия, преодолял съм необясним срам. Или съм се подготвил за бъдещи трудности и ситуации, знам как да реагирам, така че да не оплескам нещата, да не раня никого, да не бера срам следващите два месеца. Тоест колекционирам си модели и антимодели на поведение. Полепват по мен, готови за употреба. Полепват, но и ме разбиват, разрушават, дезинтегрират. Четенето е ежесекундната ми готовност да се разпадна на частички и да се наредя отново. Някои го наричат търсене и намиране на себе си. Може. Виждам нещо по телевизора, което страшно ми допада и го присвоявам. Сам не бих се сетил, но усещането е, че съм намерил част от себе си, част, която е съществувала така или иначе, сякаш не са ме научили, а са ми припомнили нещо. И сега съм по-пълен и по-свободен.