И все пак някой чука на вратата

Понякога се чуват тътени. Навън се леят мъки. Хора правят и хора страдат - вечно въртящото се колело, вечно боботещият шум, самсара. Хвърчат глави, хвърчат гори, хвърчат закони, хвърчат портфейли и сърца, навън е кланица.

Аз си имам къща. Стените й са здрави. Пердетата са плътни. Цветята са красиви. Светът не ме засяга.

Понякога ми се причува, че се чука на вратата. Някой иска нещо, някой плаче, някой мрънка, някой проси, някой предупреждава, някой протестира, някой е объркал къщата.

Някой е в непрекъснато движение между търсене и отърсване на болки, а аз си имам моя дом, имам си нирвана.

Шест аспекта

"Затова, когато се стремиш да вникнеш в чувствата и мислите на едно произведение, трябва на първо време да го погледнеш от следните шест аспекта: първо – определи го жанрово, второ – оцени подбора на думите, трето – установи унаследеното и новаторското, четвърто – проследи в изказа обичайното и непознатото; пето – проучи спецификата на употребените алюзии, и шесто – почувствай мелодиката и ритъма."

Лиу Сие в "Истинският познавач". Превод от старокитайски: Теодора Куцарова.

Белите облаци са бели облаци

Първото изречение на тази статия е метастатия - изречение за статията. Започвам със същественото, не със съществото. Искам да осъзнаеш написаното не като истина, а като фабрикат. Не четеш просто нещо, а нещо написано от някого. Някой тук пише, казвам ти, някой си измисля, някой цапа. Целта ми е да фикционализирам себе си, да се лиша от меродавност, да се окачествя като лъжец, да ти натрапя измислеността не само на моя текст, а на всички текстове въобще, на всички хора, на всички истини. Светът е измислен, казвам, и е наша работа да го измислим забавен.

Така става в разказите на У Цин - разказвачът непрекъснато се саморазкрива: аз говоря, аз измислям. Или направо: говоря, следователно измислям. На реалността не й достига нещо и аз я донаписвам. 

Нататък може да се случи всичко и У Цин го случва. Момичета припадат от гъдел, хора се превръщат в раци, убийци не помнят убийствата си. Или не се случва абсолютно нищо, точно като в нечии животи, моя например.

При всички положения разказаното е нечий свят. Статиите донаписват смисъла. Измисленото е липсващата част на истината.

Тихо

Адекватно

Неадекватен съм, когато не разпознавам проблемите като такива. Тръбите ми текат и живея на наводнено. Пререждат ме на опашката и чакам. Лелката от закусвалнята ми пробутва вчерашни кифлички, защото съм шматка, и аз ям вчерашни кифлички до края на живота си. Не разпознавам необходимостта от намеса и поправка в реалността. Не виждам алтернатива. Позволявам. Зяпам.

Единственият начин за промяна в тази ситуация е артикулиране на дихотомия - проблем и непроблем. Промяна ще настъпи, когато осъзная, че болката започва далеч преди смъртта и кръвта. Когато назова сегашното като болящо, а другото - като възможно.

Само индивиди, осъзнали механизмите на болката, могат да съставят чувствителна общност, чиито действия "ще намалят вредите и ще предизвикат възможно най-малко болка и страдание."

Философията притежава способността да разтрива изтръпналата чувствителност към болка, а Точица са сред малкото български издателства, които показват отговорност и загриженост към изданията, читателите, обществото и света - тяхната поредица "Философски закуски" артикулира проблеми, от чието адекватно третиране, смятам, зависи добруването на всяка общност.

Христос показа как

всеки ден велик ден

всеки ден умирам

и всеки ден възкръсвам

не умирам за последно

не умирам нацяло

вдигам се

за още чудеса

окървавен

и лек

пак възкръснал

пак и пак и пак възкръснал

как се поддържа празник

в петък гърмилов опече козунаци

в събота майка боядиса яйца

петя ме покани на църква

аз обаче не отидох

прибрах се да спя

на сутринта татко опече агне

аз написах стихотворение

Не са в състояние да разговарят за поезия

"Той смяташе, че тези двама типове не са в състояние да разговарят за поезия. Първо, те са бедни: от търсене на средства за съществуване не им остава свободно време, как биха могли да създадат хубава поезия? Второ, те са "целенасочени", изгубили са поетичната "искреност"; трето, те са критични, изгубили са поетичната "топлота"."

Лу Сюн в разказа "За папрат". Превод от китайски: Бора Беливанова.