Слънце Луна

Това, което ме радва в София, са непрекъснато никнещите сгушени магазини за здравословни храни. Това, което ме вълнува навсякъде, са малките книжарници с лично отношение.

Така че случайното откритие на Слънце Луна ме праща във възторг, но не се издавам. Разглеждам бавно и вещо, все едно съм над тия неща. Все едно знам какви са всичките чудесии по рафтовете и няма нужда да питам. Спелта, амарант, елда - ясни са ми. Всъщност усещам ясното желание да имам собствена кухня, да купя разни неща и да си ги разуча вкъщи. Да се построя наново с тях. Ето ти достойна цел.

През остатъка от дните ми в София Слънце Луна се превръща в точката, около която чертая маршрута си. Каквото и да мисля, мисля дали мога пътьом да намина за био курабийка или Гайо шоколад или просто така. Да постоя там, докато хората си купуват хляб.

Книгите в дъното не са много и това ми харесва - щом са малко, мисля си или по-скоро усещам, значи са подбрани качествено и внимателно. Посоката и смисълът са осезаеми. Тук няма за всекиго по нещо. По-скоро е всичко за някого.

Очевидно е вниманието към красивия дизайн - от художествената литература преобладават кориците на Райчо Станев и Ина Бъчварова за Жанет 45. А доколкото разбирам, дизайнът на голяма част от магазина е дело на студио Нагледна.

  

От друга страна, книгите за духовно израстване и здравословно хранене изглеждат грозно, но Слънце Луна не са виновни. Никога не съм виждал красиво оформена книга на такава тематика, което е жалко. Все пак харесвам една.

Зачитам "Телефонни обаждания" и се чудя дали да не я придобия, но ми е ясно, че ако я купя, скоро няма да стигна да нея, ако изобщо стигна, затова взимам решение за незабавна консумация. На следващия ден почти всичко се върти около тази курабийка.

Първо банан. После курабийка.

После сандвич от SupaStar.

Вечерта пак банан, пак курабийка, после дюнер от Зоя плюс боза.

 Ям в парк.

Хубаво е. Усещам се в хубав свят. Надъхан съм и аз да правя хубаво.

Този клон на Слънце Луна е на Юрий Венелин 1 в София.