Роси, която скоро ще стане на три, идва вкъщи и казва, че иска да четем. Окей, сгушваме се на леглото, отваряме книгата и почваме да разгръщаме заедно, да сочим по страниците и да се хилим. "Айде сега друга", казва, като свършваме. Добре, имам друга. А после имам и друга, и друга, дори след третото й "айде сега друга".
Миналата година пробвах да артикулирам някаква начална дефиниция на "рисувана книга", колкото да си създадем око за нея и да поставим основа на разговорите за нейните функции, ефекти и смисли.
Нямам много нови разсъждения по въпроса, но каква по-силна апология от тази непринудена илюстрация на способността й да свързва, да накара някой, бил той и двегодишен лигльо, който едва може да върже половин изречение, да изпита удоволствието от споделянето на място, време и предмет, възбудата от изживяването и досъчиняването на история, радостта от първите стъпки в науката на харесванетo, сетивното вълнение при разгръщането на страницата и любопитните изменения и разкрития, които то предизвиква. Моята ръка отгръща и моята ръка променя света пред мен. Искам още. Какво по-мощно внушение от това?
Иначе чисто личните ми причини да следя зорко движенията на издателствата в тази посока, освен четенето с племенниците по Коледа, са все същите. Трупам знания за външния свят и чувствителност за вътрешния, докосвам леко, прелиствам бавно, зяпам внимателно, вглеждам се в линиите и цветовете, оставям се. Колко са небрежни и безцеремонни в събарянето на прегради и защити, колко елементарни и шеговити в сеитбата на нежност, радост и грижа.
2016-а ни даде повече красиви рисунки, повече естетическо разнообразие, повече полиграфично пипнати издания, повече възможности да четем в леглото с децата, да разгръщаме заедно страниците, да си посочваме смешни детайли и да обсъждаме истории. Съответно по-големи празноти в банковата ми сметка, които незабавно спират да правят впечатление, щом това, което е било там, е отишло за инвестиция в отговора на "айде сега друга". И това, вярвам, е на добро.
1. "Малкият Елиът и големото семейство", думи и рисунки Майк Кюрито, превод Анна Колева, издателство "Прозорче"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiUNhWJ2lT6thZ-z48DmtughPvoIBjlWQ_P5f4-2EkAj92PKYNc2IeUCMGqAiFVDU2j9hn9cTANzhsYYsk6sTx2VxCfkilkQOQErui_flCxGa992wusvfLssYRxU6JnzrtOz5DnWM1BMH8/s640/IMG_0048.jpeg)
Мишока отива на празненство с роднините си (15 братя, 9 сестри, 25 лели, 27 чичовци и 147 братовчеди) и Елиът остава сам. След "Малкият Елиът и големият град" това е още по-топла, тъжно-радостна история за самотата, приятелството и другаруването с различния.
Рисунките са майсторски – сами по себе си красиви и детайлни, за дълго взиране и обсъждане, но и умело разказващи, с много смени в настроението и ъгъла, с внимателно обмислена роля в цялостната история – някъде по-просторни и монотонни, другаде по-пищни и динамични.
Най-голямото предимство на "Малкият Елиът и голямото семейство" според мен е, че тематично и емоционално тя разговаря еднакво добре с всички възрасти.
Меките корици и трудното разтваряне на страниците не пречат това да е една от любимите ми за годината.
2. "Къпиновият дух и жълтоклюното птиче", думи и рисунки Феридун Орал, превод от турски Сабрие Тете, издателство "Емас"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg4rA5c1Vra75Y0aTSq7m0tk_8fHrTJSJDxWBsN6v9C26vm7WVfxadU9Cj3MIwcvBAKJnaNtpO_gwXggksnigsPKFLz1IlQpRd50ZcVan8N_aA9lofPOmxFdKfFUap0-EwRxpMGwFWfbpc/s640/IMG_0324.jpeg)
След "Червената ябълка", която излезе през 2015-а, издателство "Емас" продължават с още две книги на Феридун Орал (за втората – по-долу).
Рисунките на Орал са все така красиви, но "Къпиновият дух и жълтоклюното птиче" за мен е най-силната досега като послание и емоция.
Колкото са снегът и студът в тази книга, още повече са топлината и грижата. Пълна е с постъпки от любимия ми тип – нещо повече от минимално необходимото, нещо, за което обстоятелствата не задължават, нещо, за което се иска помръдване встрани, нещо по-добро. Едно дърво опазва едно ранено птиче, един къпинов дух го прибира за през зимата, а през пролетта двамата не забравят да се върнат и да се погрижат за дървото.
Впрочем и рисунките на Феридун Орал са точно такива – живи, внимателни, добри, нещо повече от минимално необходимото. Преводът на Сабрие Тете – също, изданието на "Емас" – също. Интересно е и решението да се използват хубави редки думи и да се сложат няколко бележки под линия, нещо, което за пръв път виждам в детска книга. Пореден повод за разговор с малкия човек.
Единственият недостатък, който забелязах в изданието, е липсата на надпис върху гръбчето на книгата.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiIWG_VdwMNuE9On3aUSMIxMhwkZhWx8CllnUFZXb8a8vWl_rZMAUxxI8EKkgtaQE-WsLqaxvT29-5ggUXCJx9hO3g6oTdLbbJwbsYPqh6L7Dt3lC4HZK4M3uibbDaDe1jgFtqvecD-P5I/s640/IMG_0337.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhlHU0GEZsfbj1-MOhb97O43hnc4OOaKMyFKHuWu6vM8QLtstG-QUHLnb_DtQ4LAGSCTF5wiLPEAD6p6QjKN1nrJI7dVeEjxmjX1hEJQU_vT36c0_PQzQ4snJSXyf5EhDn6ht8uvrJ8QY4/s640/IMG_0339.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixjj8F5KvzDo4l760w0ucHumRZgtV029BSbCJ6ZPi38xkG19nHHqV8OdXl103V4aG0ON89-hlhKwDkEYOKrQK8FYNBHR_qtEXeyer-mBE5A2f0KtwTItjygj9x0AXFYlPtIBebdAN19V4/s640/IMG_0344.jpeg)
s
s
3. "Много гладната гъсеница", думи и рисунки Ерик Карл, превод (непосочено), издателство "Funky Books"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgd9HSS9kDDdhy7ILiN8B4nhjhkEpVM1JwEhyZUdgcEojGrTuqfDWMoebobP6b7INovFElKO_b0PwI80N3JPFhzxXqARtvOnjEHQfqU2XAMgcBIQG6zYNs0cmoT8JhoiuCSLj1YBxKgvXk/s640/IMG_0233.jpeg)
"Funky Books" започват ударно с абсолютната класика, дето се вика, на Ерик Карл, при това в симпатичен картонен формат, за малката гъсеница, която първо била яйце, после станала гладна гъсеница, после яла една ябълка, две круши, три сливи и какво ли не още, после станала голяма гъсеница и накрая се превърнала в пеперуда.
Книгата е създадена през 1969 г. и оттогава досега има над 30 милиона продадени екземпляра, във всевъзможни размери и формати. Прекрасно разказана история, в която има хумор, игривост, красота, броене, ядене и съвсем истински дупки от гъсеница. Повече за нея пише в любимата ми "Книжанка".
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhG2JxT04ziyiuendjTEcbtSI_p-UiS_tbDTzjM368BYbri0Db53V3xQPHqpCU660muHhR6Rcy7U2gbBDxzGDAIn0sRyjRp90GBrziMhcEzJCbQJa5cbAjXbL8IvGlq5YjTdriMPPFZTRA/s640/IMG_0238.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiwpnMDhlz33Lv7jLaUFRZRPw1SvAXhnVKHMUobdfe_FpovwWxvq8FFrDKZ4lK6Gd3y-8r_5NRfLYOh5pNySCuyi7tVoLO3XxXFZdS31XLD5dDbBDW2cLa7iPkfoUl120KC_2dS0rZT3rw/s640/IMG_0241.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjzgV04FCDOG8Jsi47kPXxEJQE4y_YVPZtPuIp__4p0hO1s3adJ8bQ5qgWaVTSkepMWxyweREkhSzqw5YnlM5ranrYTCFj7fAp0jBoOWgJtgCqkaYyL0lRyCQsnFMqYDDUQGlYpUbQno6Q/s640/IMG_0242.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhiPVwHaB7u6_y84iwOJCKycku3GgZLtVNjjXFumwlRWTuH5FsZ66S9tAIDHh7rF6dfs0TbmDTjOQg9awj5UfvaVqMPusBr0ch8eIx9vL_s7IyfHyPywgccito3oD15JgK8VPK-RzKEQNs/s640/IMG_0245.jpeg)
s
s
4. "Как баба Борди полетя с балон", думи Мария Мартин, рисунки Ива Груева и Анна Цочева, издателство "Eco Kids"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6d1pSSV-fai58TfMsgfnPDPhfnp49R97kzheNzOxXifrDsDFbPnCYXKAI050pVUReUqW0k2ioeoELSDcOXK1Kia4S8ODEloZEIjkuNgYyC3cXtW9-7ZJrjMK-weevoM837bRviui0_aI/s640/IMG_0400.jpeg)
Това са книжки 6 и 7 от поредицата "Градът на скейтбордовете", за която научих едва тази година, но затова пък наваксването беше извънредно удоволствие.
В Града на скейтбордовете всички, очевидно, се придвижват със скейтове, дори бабите и дядовците, думкат яко плодове, полезни бонбони и сандвичи с авокадо, разменят си истории и мъдрост и са винаги загрижени за другия. Затова и подзаглавието е "Приказна поредица за Добрите дела, Хармонията и Усмивките".
Всички седем книги са прекрасни – вселената, която създават, е свежа, модерна и лъчезарна, персонажите са чалнати, смешни и вдъхновяващи, историите са прости, умиляващи и поучителни, рисунките са ведри, приказни и топли.
Единственото ми недоволство е заради засилващата се тенденция към римуваност в последните книги, която, обратно на очакваното, утежняваше четенето. Не че съм принципно против римуваната проза, особено след "Патиланци", но тук римите са твърде монотонни и често повтарящи се (това, дома, деца, града). Така че текстът в първите книги всъщност ми беше много по-мелодичен, въпреки че последните са римувани.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEicpajYw5U43Iw75tXQVecX2497kZx5RIMhUu4qm3jJsU-eZWMv67291t7F2Bdb4xCvGsBaoI3iAhFY9x15LmWikLKMpEzS1-UsryhBA25wHtpzB-cQQ1QTCYiIV_9sJWjoNXM4XzKsYjw/s640/IMG_0419.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjoF8dUy9fQr-71jvuR3Y6_yToyhmxgsDVjY7vmi0-odYD9FwVp0rrd4fSJ4I1ACLfEfKv9fMTDM6OFDNJtvWw7qfgrJcrVWDFI7mY8SyvUkPV3adGR-ojZTp3XC1ngvMeI41JL13PW7Tw/s640/IMG_0421.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgyEBsReSCHy4Dyc-UuBaObhslldyrDmDy_qa8vRn6YE7fjskz6a0YzZ33nMGPiScgbFmxaJvAnhEPNNMtwZZqNgLv-U30EQh9jWZgYu-9PzDic9kdng9Us5ZnqN5oTcE4B7q_DpMIA03Q/s640/IMG_0422.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhC1RvNLmskXII3SheewqwtOIyCXzCkVdMQVeORACd6D9sctJBHjd9ppHAUaVlt5zLc22MyRctepXbidaQ68Q0t8T7ApPP6DCBQJ5C2pQOIh5NIjkxlL5_tlKFE74-j8dvseMDwgwm_Evc/s640/IMG_0445.jpeg)
s
s
5. "Островът на дядо", думи и рисунки Бенджи Дейвис, превод Христо Коцев, издателство "Artline Studios"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhfY-yt8MnbTd6GQJVpSHqSmELiE3LFEJ6aaYumRMY_FrfkV6SqMyJPvzZdtoYXO578A1UO6lWORHmQ7kKE71-nRdiEII2L7mSGnQyUQSP5jmUfGi6cL4i53avxjQa9Hknr2_B8o3zwkQw/s640/IMG_0246.jpeg)
Хубаво е, че издателствo "Artline", които ни засипват с все повече и все по-всякакви комикси, се включват и в мисията да ни държат в течение със съвременната рисувана книга.
"Островът на дядо" е красива и позитивна история за раздялата и за обичта, която не изчезва, въпреки раздялата. Със смешноватите, самодоволни персонажи и прекрасните, топли рисунки тази книга показва как безгрижното, любвеобилно живеене не е за изпускане дори пред прага на смъртта.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgxsoRSKfeiOsjkCZDMH0gnzr9pvuHJCJ9oA3NTruNUwlyCHuHALj6IgHNwz4V9IS-guerjtcB40DgKyV_rDYE-R7PqPVYHvsk5dtG2QU8ACN6UMFEb_tzj_Tsg9PoI419J1FVQ6eqI2tU/s640/IMG_0252.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj8GzSBKV_y3UwRRiT9GLHxeR7fSHGziixQ1cHC7NUA6iFkVB6vECKKOQULLGl4Yx7ChMkp9vYgqvCWQdjT5btlXNRPuH2QYW34dK6wqT8Muiy0r2yT1tSQDZHKyArs2E6F6-K89541qmg/s640/IMG_0255.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhh95_UcPog_FLztC-Tm2gY4n0AZ2LGdE3yVs4NTIfhjudPCcxrqI50hCL9yJqP_aq_Yt41VsLatFUhgCTYenQpAJ64ZBMFCAMxA7pVFlk_-YZbEbRzX7CHCDUw6Pj4OCA61XJBPaHNciU/s640/IMG_0259.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh67kCepJcKcF5507J1uXL6Zky6NXdPe33yasfD7nPf2wJdr0Nka08EVWMhmDpmRvR9A8VIVibk1zhtFZ6lMGwMOFtmvhPRSO7TScIANJKI9CJi3K9IJBUXhEiGIoGJOa755LV4lGnlGys/s640/IMG_0262.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvKl3tdEyu0ET10bBRAqaiKmTpfr7E4uQmFDIJGpD7dDnWQmMr4viI6exTMk174pGcUrdAe5EnEyI4Ad-D1eHblAzb7EviUrJc1s888lf5WW-NZxHN3RQDMPmTVegq4-lg9VfgPvV9Fn8/s640/IMG_0266.jpeg)
s
s
6. "Джуманджи", думи и рисунки Крис ван Алсбърг, превод Илияна Бенова-Бени, издателство "Алма"
Медалът "Калдекот" е най-престижната американска награда за рисувани книги, която скоро ще стане на 80 години. Почти всички носители на златен или сребърен медал, които съм чел досега (някъде към 70), са превъзходни и ми стоят на много важно и високо място в ума и сърцето. Досега на български имахме само "Изобретението на Хюго" (която е доста нетипичен носител, понеже по дължина се доближава до роман). Сега, благодарение на новаците "Алма", вече имаме още два златни медалиста: "Джуманджи" (1982) и "Полярен експрес" (1986) на Крис ван Алсбърг, при това в чудесни издания.
"Джуманджи" е шантава история, с безмилостни черно-бели рисунки, за една игра, в която всичко става реално, докато не свърши. Краткият разказ впоследствие е разширен и превърнат в един от най-зрелищните филми на детството ми, а през 2017-а се очаква и римейк.
s
s
7. "Понго", думи и рисунки Джеси Ходжсън, превод Милен Антиохов, издателство "Рибка"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgQIoqxhM-RvcmptD7ZhvmRPRb5tX2jlTh_86l-SRw-W7eQKbXfOPO2R_yx6dCOLT9o0cjHdoVCBRWXuRvZWP3lymgqh-iJNkK_V0zPl94SxErBFiKEv1QZ2oI1daZWVR7S-DPCax43OKo/s640/IMG_0135.jpeg)
На орангутана Понго му е тегаво в мрачните дебри на джунглата и решава да тръгне нагоре към слънцето.
Прекрасно нарисувана, смешна, романтична история за търсенето и търпението, за нещата, които невинаги са такива, каквито изглеждат, и за това как, стига само да тръгнем да търсим, все ще намерим нещо, даже може би по-хубаво.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhQ0YHpjTlw_t6yLRrYlSrqZDfVT8PoKoLn9Flt1h8otIM0uizShipbXrtT5e0FH2rkH6P5VxaQsKM0Ew-PtcxzMDk3Q3Dq6T7ZI7QveAilWkHuP6DAMXnO1izTkSw2PDQw9AY_znxmUqo/s640/IMG_0136.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEit5pAbKJ4OXVksr8iGPBeScQxazez5KaXD8qEgR2i0QJ0EX8KKQPVfCVpdmbzqaCFjFlH2YuHwSwmbeQqBLjBS64YOopjZhCpfNjkN73CJ2mdpHZiuYb-Ns0_9OS7UU-Tf73BQGBgdhmM/s640/IMG_0142.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbSqTxV519oojJ166HBVqxlEwMDaiztvE387cjzI53SWF7BmSMFW-kX07mIyVybkeIrJCAn0lu_Kx1ZYzxw1uHM6zSoojDBYwn8yXIJrPZic4xjy7j76wqUDb7y3AjaVnUda-CWpaPcN4/s640/IMG_0144.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixteShEzkxWLB5lyRDfLqSkrf9QaTacZGRYSr78gfiVAbKvjPs1HZmKUzevN6oVnE0_9XIksZxC_n6cV2SLchVw0mfk3mVb2-nYJQj7tPZFQaQnAUcnu4FR96IFa_G4nANI2KZNFJH0fw/s640/IMG_0151.jpeg)
s
s
8. "Лешникотрошачката", думи и рисунки Валерия Докампо, превод Йоана Гацова, издателство "Artline Studios"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhR-7Itb6WD_1Sbsoft2GO9YU7SOmLJ2suaOU025S805EsQnVcjxD_30kIPxHQcPRmprXGhjyu9atS2aH1xHph-TTHqQbXaErSqR1R1KZZzCmrwIMD94sYQm-ael-5L8pewAif-bhsDhmM/s640/IMG_0269.jpeg)
Идеята за рисувана книга по балетно произведение е очарователна. Валерия Докампо е адаптирала "Лешникотрошачката" на Чайковски (по приказка на Е.Т.А. Хофман), поставена от режисьора Джордж Баланчин в Нюйоркския градски балет, като в края на книгата има и информация за оригиналното балетно произведение и за конкретната постановка.
Рисунките са изящни и шеметни, а някои толкова добре улавят усещането от гледане на балет, че от тях почти звучи музика. Особено красиво изживяване е.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjhlnfFlHs4kthGxJwVSZotcwB49j-vEBg79dgdSBww4YePrqfs2jyrwQiqbvRE4ixp9A_MOvPSN_NgPDMDfLPYsHL5TwDDR-YP9n-M9Fadp69UN4iNoWoQUzZYgp_M36F7fAcumNIeyX8/s640/IMG_0274.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi0m6dJe-hbd7jTyBTnTUqjwOrnE62OnwSmSs9KzjtGhxmem8zOnswOJUo77DXxqtAqAT6xVgygv8qje9giVsFAFGMkydXIzR9F0Bsl3-R5_k5NR7CX7myt_doOAJPnjx8KMD9pwOgUlws/s640/IMG_0284.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjRGM1V-wDWMQRpMOF-KtRKwZNHgSvQ3gY-7hJi2WR0Yubu80MpBQNNuyylNStjnJdR-VCvluk7Q-LhHht7FxAH1PlhGeT8OtwZVzk4DkicQtaNERLlqXTWnn7kPeaHGN6qDxwxOwT96rY/s640/IMG_0287.jpeg)
s
s
9. "Голямата хартиена мистерия", думи и рисунки Оливър Джефърс, превод Милен Антиохов, издателство "Рибка"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjT7S1k6KFQfyTmBf8FJ77truQUjJ1SQtny6VRasYDcNqP5IC6-BRr0fBdsQ3VEWPksG3BZWddayyR14XKdPEXQYosAFHJeC3cR-O3HTtMbpYbd9lyKnj7OVlxF0bjZQoyZuQwTeAD7pzU/s640/IMG_0084.jpeg)
Преди всичко тази книга ми е изключително смешна. С тези рисунки на добродушните ощетени и смотания престъпник, който си мечтае да шампион по хвърляне на хартиени самолети, Оливър Джефърс е постигнал изящество, чар и приглушен хумор, каквито не намерих в другите му книги, които се появиха тази година, поне не в такава степен.
В "Голямата хартиена мистерия" има живот в гората, престъплене, разследване и мечти. Хареса ми как обитателите на гората се справиха с престъплението не чрез наказание, а чрез мирно решаване на проблема на престъпника.
s
s
10. "Линдберг", думи и рисунки Торбен Кулман, превод от немски Велислава Вълканова, издателство "Ентусиаст"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFvo0UZzqmUVYe3rQDMNyqipjUZYVYkV8qER-eR1N8QQ0XHfnNsXwuyiPmHlAWr_WRsrydvMoXdS5Ot4McHRTNu4KxAhXGjPzsKg002lWvDbDOVq6Sa_qoIUJNmddf651yR3NJapvB03k/s640/IMG_0153.jpeg)
Историята е за мишле, което си наумява да прелети през Атлантическия океан, претърпява многобройни провали, но така и не се отказва.
С деветдесет и шестте си страници това е най-дългата книга в списъка, като цялата е богато изрисувана. Рисунките са отчетливо мрачни, на места страшни, винаги разнообразни като ъгъл, разстояние, обстановка, фокус, но пък в една цветова тоналност, и придават на историята чудесни напрежение и епичност.
В края на книгата е приложена много хубава "Кратка история на въздухоплаването".
s
s
11. "Къде ми е петнистото мишле", думи и рисунки Феридун Орал, превод от турски Сабрие Тете, издателство "Емас"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivHie80Vqn5GB7E2ZbxBrnvUvPQQe4AiEmW6J8Lz7Oo_T0OmhlWnZbSYo8vxZ5komECg6Fctv4E59v3fdYjh0o01FU2p9hdSlTSXCpKWCGCG1-PxkWdCtpulM_NvVuTKQ4hLTqNEqay1Q/s640/IMG_0307.jpeg)
Котето Зейтин сънува, че е изгубило любимата си играчка, тръгва да я търси и по пътя среща герои от всевъзможни приказки.
Като се замисля, отдавна не съм срещал такава натраплива интертекстуалност в детска книга. "Къде ми е петнистото мишле?" се отличава именно с хумористичното преплитане на истории, предизвикване на асоциации, създаване на многоизмерност, разбиване на неприкосновеността на историята. И всичко това облечено в рамката на нежната история за безгрижно коте в грижите на баба си.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjl2xs_XGNCNn4huDalcAA7d9W9N7fQ68te0Wie0ODQSsXjh6xYrc99OLt3f0d5WfSdqxe7FUdfTOOmLl6r4-7OqGp2wvSTPs4lxa_feRSq3JjUIew4sXVgXs5mgxTI_S5fCuCRCfXadKo/s640/IMG_0314.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg5spcqZCs2Aqu0iNzLIblJSppQylHFw4MG03QH3BgXykt3Lx1XPFcLuUz6sMII4viJYwpKgMOfhpk-uDrByksS5Rd4CVDosxq8seorFF9qD4lJQPByd6UJ3_Sck_hbn-meF8nJ5xRL1C0/s640/IMG_0319.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjpv0L9562zaUVua2tErnZsupoqEGnIZs9xZxC8YdtmHy3m__FDiaL07Oxz_Eh2_KBpQpMZ_6v30a98y_L1BcmFY7jGCh8nZ2WEnznSat0SpAmKVZnyWIXDOjlpap0RiR7iPKXvzMPqu58/s640/IMG_0320.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiPDDp7GxKtII_0cJFPP3B5uJ1Axx6sP8mWqMfeahX7uPTl6NSOVQMT_BGTm5x5KG5nJ1RNt4xKiWvOiVDXECdDxyfBAKaP0wznAhgFaKZFI3GB8Q5VamOq6z0UmGCEQJ3ZsvqAJCRsZxQ/s640/IMG_0323.jpeg)
s
s
12. "Натисни точката", думи и рисунки Ерве Тюле, превод Лиляна Николова, издателство "Funky Books"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjVeW9h8kNx3VsLoLb1gdM2wyGs4B58dckq4xEGn4mo6Iu49uiKLloL-iISge3QyIUDg0-z05xCRF8HWTCc16dPxoZZbqPZwETj8lzFzWnrO8zq80Z79Jf_IqQgmevCUXTsE9Idh6vJA9k/s640/IMG_0214.jpeg)
Не подходих с голям ентусиазъм към "Натисни точката", понеже интерактивните книги не са моето нещо (макар че лятото попаднах на една доста весела), но пък се зарадвах, че вече си имаме и такава, благодарение на "Funky Books". В крайна сметка си я купих и реших да оставя на Роси да отсъди.
Четенето се получи страхотно. На Роси й беше забавно и любопитно да изпълнява командите на книгата, да разгръща сама страниците и да вижда как настъпва промяна вследствие на нейните движения. Отначало книгата може би изглежда скучно, но веселието с интерактивността градира и накрая направо стига до екстаз. Роси много се смя (и всички около нея също) и след няколко дни поиска да я прочетем пак.
Не смятам, че е вярно това, което порасналите са склонни да кажат за такива книги: "То като си я прочел веднъж..." На децата повторението им харесва, защото им доставя проверена радост, повторна близост с четящия и нарастващо усещане за овладяна реалност, което се отнася с още по-голяма сила за такива интерактивни книги. Те явно са чудесен първи опит в радостта от разгръщането на страници.
Единственото, което не ми хареса, е замяната на стилния оригинален ръкописен шрифт с готов такъв, който само се прави на ръкописен.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgLlZBQEZO2847L93BZDKdyw-JQPoRmZroqaEgjYshL7AUQtqvRP7dCAEhV2Axk-6ZyTyuge9we0rTgHZNJataNTxmghzj37UK5oJAPj33S4Nu-eEFU3YQHiiaWPhR_m4FCS6Nj1Fdum4I/s640/IMG_0219.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjJvFvAQCtxNmcyPSjqptYgJVSZnRd0nM0_kiSpKPJidwARFR0H7ZO9m3mG4s0EQNbPX5_IytMXdxiudZfeAB8qR1913RI_Fvm5fC2zMzfkGMRn1aj6xGkVHUWIJDc6teRLqdX31ge0arw/s640/IMG_0222.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiVbOLE-lc-983Zeob8hvfG4KJMQ369pb6tC5nRDrug36o7s6iqFldxkaXajMlFk_dcovAYFCIJSzFiTDqXoZBVhufc8afmUKI6TjxvcUR75_nKIg82jiqbIw2_Df8AFJMKkJtx5JLTKho/s640/IMG_0223.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhiahda4pCbLbYvbgpVRTALTQVNjtrLkAuDDVHiNY1YYsHRLgtFcLWmdskQESKrzC33Xdf4yxPpiMA32tpd3G3JR06rIgysfNqzDvqp4-IJqOzhyphenhyphenA9AqDoSAPUm9tUtLO__v5C8aFCerhs/s640/IMG_0224.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjHjPYyLU_V8S-3061m7haedotlikXJIIDelyNfM80NdEVONbjlpIp7-X0vmikaofgG8h45nxWrzwZf5x2oBc1gy1JkmqtqHl3_68ofQzL4o0CJK0ei3vd0t_F3FGZoixV4A-g-ruSxzgo/s640/IMG_0225.jpeg)
s
s
13. "Как да си уловиш звезда", думи и рисунки Оливър Джефърс, превод Милен Антиохов, издателство "Рибка"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Y-SoMPd8Oo8yoQGS3FHczBjfCC9tUZvcfDAUcVorf6MRAxoGW5WMYrlPo-4GquYQfCTYKkJAHd7sFcyDqW8NHueQy2xQR0oJUbypnfs82o2JtA9hZA1MWY1gzn82F3AvgGmZjs5uf5k/s640/IMG_0062.jpeg)
"Как да си уловиш звезда" е първата книга на Оливър Джефърс (издадена през 2004-а). Тук линиите му още не са съвсем сигурни и образите не са толкова изчистени, но си ги има смешновато безизразните персонажи и ненатрапливата забавно-фантастична история, типични и за другите му книги.
Тук излиза, че желанията понякога са по-лесни за задоволяване, отколкото изглеждат. Стига да не спираш да търсиш. И да имаш гъвкав поглед.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8kda9lJy39uFoaet1_wgDvEgYpYgExx5ID9xW0paRrzKKt0hzb3-Gs3uwq13PqNyC1EdALqpDHIhM-bxR6ySoZFYsdY62vccb2dkedOwOOyEsHx1_ud0b86VTw0Zf2eF696o64IXObl0/s640/IMG_0065.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjusb8Dkx2nD1ITo8FcoWaFnNc2keysyrp2sWoQeKOWUsrhK8PU-YKE-MND2u-NatmbuFG_r_ov4iB7xuAgKxMKZz3TldgSaufwJUAWKSGZATfkHiokYboNSHcs_6kzjq-GwiFua47PVPI/s640/IMG_0068.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEguTGDfgZ428ErNAb5i3UAjY6k4teJ1_I4LKZgRoy5k72Kcyqb_6nXYjwjOciUgoNBl1UkVt88vKIiGkkL2YeZo04k-KL67KXoy29loWEhoyHhZN0pXLWohgvZu0UwYxMCuUDxf5GKDJzg/s640/IMG_0077.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhy9oFPDHq6GvoVONuhjZgfu0GT2dKVQYUJcfxtUIK0m-Ez1EVo6MzHnQIRG6wWVS0Y0AnLNXKEh3fwWFzuix6YT0N4KVPJNrHGCk0mN_ivkeziH92WigoIS3zJCsAAXvzVuDdDCbFElDE/s640/IMG_0078.jpeg)
s
s
14. "Игра на криеница", думи и рисунки Ил Сунг На, превод Милен Антиохов, издателство "Рибка"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj0MnNmCcV7JBan1uUAiCo_LByidVggu9uJGDIqUVvUNwhCX0DjrN_-noPAf9u14WFJJB7VZKFkXpQpwHJsz45pcttLry_-wLingYwjh4-a2ZCZ3JOQTDmC22AK3DtYRew2VA-bjmWvnak/s640/IMG_0112.jpeg)
Хубаво е това постоянство, с което издателствата налагат своите автори. Този път със светлите, шарени рисунки на Ил Сунг На броим до десет, крием се заедно с какви ли не животни (гълъбите по клоните, жирафът зад дървото, костенурката до камъка) и както в останалте три книги на Ил Сунг На, които "Рибка" са ни подарили досега, търсим повтарящото се във всеки разтвор, само дето този път е по-трудно, защото страниците са доста по-големи и пълни, а повтарящото се нещо е... хамелеон.
s
s
15. "Да сте виждали дракона ми?", думи и рисунки Стийв Лайт, превод Жени Петкова, издателство "Artline Studios"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhupwho5eefKm_txEEyLOb-4vSa2DbHzeO-QuPvU0dwjnIJMNzbuYly8kNDMuK1_kThznNnns4Pu4WXaNWXjLPBQGXtcCf81OUz8Uo4X7WmACYZraDQ1J5eqkmkDZNT3Cj7ht_V8lmg9e0/s640/IMG_0288.jpeg)
В тази много детайлна книга отново броим, отново търсим скритото (този път дракон) и същевременно опознаваме един голям и интересен град. Отвъд елементарната история рисунките на Стийв Лайт са страхотно изображение на една градска инфраструктура (улици, канализации, асансьори, магазини, транспорт, услуги, работници...) и по нея може дълго, дълго да се пита и говори.
s
s
16. "Изгубен и намерен", думи и рисунки Оливър Джефърс, превод Милен Антиохов, издателство "Рибка"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-WKpVFikIhYTfF9Jv1ccWcg3Hpy8RnfxbswyXw6LwnI5YkQKIiy7Y1IyWxd-36YKx_tT53WJQWWh8GNqT0YYuaddNeb2rXIS9TNmMiRpnrpdjAN9wS5OeMKxVWzheRABxH0-51u23eDU/s640/IMG_0034.jpeg)
Това е третата книга на Оливър Джефърс в този списък. Отново го има мотива за човечето, което тръгва да прави нещо, а по пътя намира друго. И смешната неадекватност и безизразност, под която се оказва, че има фантастична смелост и нежност.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEipH-1DlhHvcdTvgajQDJ-V40VvB0axkBteLDtZJVReeTfSEkXDTg1ee5q8Evpk9qOc44b6_EJCvFdelywYMThclAhfE9JOwJmhwtoA4QQXEGjVzMnT94xQQP_stCNvsx9hz4KSeFtkA0E/s640/IMG_0036.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj8RkCShABeiZduSWHUXQGe1kNfMGF-ejE1qOhhOGjNolbp9HBCz-hj_DH82T6AMq4HDebTxLReZQUiZSGTiwvzBR70lJKhtqB9Yr-nXgE1uzwqdLOFmNMQWZdijrwB3Lr0Tdy6QAMShMs/s640/IMG_0040.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZRTrjWIqctObwKWmv1bVUUP-LfM1-nTobtuyuMKA7Fx8VKEyBJ8_wNXs_W4vdiO9qqZQO-sWZbgnCuxUqDoOPq5xJ3DJL0GkuKAQta-4wnUKVqHlQoXfvCFHCnmwGwYRRQ88PfXXYfdY/s640/IMG_0044.jpeg)
s
s
17. "Полярен експрес", думи и рисунки Крис ван Алсбърг, превод Илияна Бенова-Бени, издателство "Алма"
Втората класика на Крис ван Алсбърг, носител на златен медал "Калдекот", която се появи през тази година, е нетипичен разказ, който връща чудното в понятието "коледно чудо". Ако трябва да съм честен, тази история така и не я обикнах, нито при първия прочит преди около пет години, нито сега, когато я препрочетох на български, но рисунките на ван Алсбърг са толкова изящни и празнични, а и "Калдекот" е едно от нещата, на които вярвам повече, отколкото на себе си, така че млъквам.
s
s
18. "Машина за гушкане", думи и рисунки Скот Кембъл, превод Милен Антиохов, издателство "Рибка"
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh2P4R7_4yPX_0nxHZelgmAUV0L8h77oE_scyCJ9uKeZOwZgevzFNJk5PvvOH9TiKaERWEXOlZE_fnKg7Tubz8nmXrcv2pA4fJ7NcgUUioLpq5Wr7abYFwkd2HaAP8F7snIkfx4IvcLbAU/s640/IMG_0016.jpeg)
Тази свръхсладурска ода за гушкането е поредното превъзходно издание на "Рибка", което ни разхожда през разновидностите на гушкането и ни показва, че гушкането никога не е невъзможно.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhcF9ZzxgiM4PxEugkUeU6okp3ZcTPnxMeOTgUp7bGBWwsTzM1Y4vYFQENUzfzAn9pmp32vHyvzn7USR4cg3TEppALCaIZaBKxoWTLmqbXpuzNeXZwYppAqy85wT1Hgdhu0RT-xTbcMONk/s640/IMG_0019.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjos1AKeB0y-1v0LVFJfd2_OC2r3Mue_vjAbS3P7QuyeRQfsA732VJ1K4S6wM9gM9idO6wVPibFCZZiVu1eNLM4lHYvtBsTCVd_6KyvTpKc-v1-gHDTTvZbhyphenhyphen27yUklv20Sq7ZwmbT4tmQ/s640/IMG_0023.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhRr5gKk0SN6GX-sES9vZtvr1sjg5I67mpzgsZ1E3m0MDHEaa8MjA3wZqA3CPrIlWQ7ouZWU8NP0LU7mk7wqHMdtMIm2C0eXM3CZdjhzHZU6NnLdulva8IrIIXvndd-cg1-h9G8pl6nBGM/s640/IMG_0027.jpeg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhi2WCGlp4BWK5rXL8lxdRGyjfXiwBCewPQUl_VvZR_7Z-NTS9vdsAHzonHB-odypmbTb7xiuZOw7sIsR8KHUgu5GafEYj7TtehfL9aBVdM-1wX9G6DJj1M79-rbqkrEJ-cDXYLprgtyYI/s640/IMG_0029.jpeg)
s
s
Изобщо прави впечатление, че всички тези книги, колкото и трудни и скъпи издателски проекти да са, са с чудесна полиграфия, което ги прави, дето се вика, удоволствие за всички сетива. Чета текста, зяпам рисунките, пипам страниците, слушам разлистването, мириша страниците... и ми е муц.
s
s
И накрая – малко наблюдения от статистически порядък.
Тази година издателство “Рибка” избиха рибата с цели шест заглавия (последното, "Агууу", не включих в обзора, защото никак не ми хареса преводът). При тях фокусът е върху съвсем скорошни рисувани книги, което е чудесно за всички нас. Изданията им са съвършени и дори книгите на Оливър Джефърс, които са с меки корици, навярно за да се постигне по-достъпна цена и да се опипа и този пазар, са като скулптури. Всички палци горе за "Рибка".
Цъфнаха нови играчи, включително издатели, които не ми е известно досега да са посягали към такива книги (“Artline”), както и съвсем чисто нови (“Funky Books”, “Aлма”) със смели и важни проекти и заявка за още такива.
Имаме раздвижване в посока носители на медала "Калдекот", благодарение на "Алма", което много, много ни облагородява и заради което подскачам от кеф.
Някои издатели, при които през миналата година рисуваните книги бяха по-скоро приятно изненадващо отклонение, продължиха линията с авторите, които са си заплюли ("Прозорец" с Майк Кюрито, "Емас" с Феридун Орал).
За сметка на това “Жанет 45”, след няколко чудесни издания през 2014-а и 2015-а, се отдръпнаха от територията на рисуваната книга и не продължиха нито с Дейвид Маккий, нито с Джулия Доналдсън, нито с нещо ново, освен ако не броим комиксите на Туве Янсон. “Точица”, които обикновено вмъкват по една рисувана в основната си издателска линия на образователни книги, също не изкараха нищо за този списък, а съм сигурен, че не само аз копнея за поне още един Шел Силвърстийн (макар че чарът на "Точица" е, че винаги правят разни неочаквани страхотии, каквато тази година е "Градска география").
Нещо проблемно, което беше налично и миналата година, но тази е още по-осезаемо заради по-големия брой заглавия в списъка, е присъствието на една-единствена книга от български автор. Вярвам обаче, че и това ще тръгне към по-добро скоро.
Последното ми недоволство е, че доста от издателствата не посочват от какъв език е преведена книгата. (Да не говорим за едно издание, което изобщо не е посочило преводач.)
Въпреки многото положителни тенденции и осезаемото разширяване на пазара като че ли все още не се усеща ясно съзнание за отличителността на този тип издания, дори при издателите. Показателно е, че все още нямаме понятие, с което да си говорим за тях и с което да разграничаваме, ммм, да речем, “Щедрото дърво” от “Мечо Пух”. В сайта на "Емас" например тези книги са в раздел "за най-малките", при "Прозорец" е просто "за децата", при "Artline" също е само "детски книги". При промотирането във фейсбук често се използва думата "книжка", което ми звучи снизходително в добрия случай и лигаво в лошия. Освен че така читатели като мен остават неориентирани, тази неконкретност пречи на рисуваната книга да развие баш потенциала си, защото повечето родители навярно още не съзнават, че е възможно четенето да започне и да се получи още докато децата са на три, че и по-рано. И от това никой не печели – издателствата не разработват пазар, родителите се лишават от този начин за общуване с децата, а децата не изпитват една радост повече... няколко години по-рано.
В сайта на “Рибка”, в чиито издания принципно има леки проблеми с буквалното превеждане, забелязах термина “картинна книга”, който обаче те не налагат при промотирането, а и аз продължавам да настоявам, че "рисувана" звучи по-яко, ясно и естествено. Но пък “картинна” поне е по-неинфантилно от безпомощното “луксозна”, по-конкретно от каталожното “детска” и по-точно от подвеждащото “илюстрирана”.
Като казах “илюстрирана”, това е друго важно разграничение, към което все още нямаме достатъчна чувствителност. Хубаво е за книги, в които изображението е водещо или равноправно с текста, да обособим друга дума (аз си държа на “рисунки”). А “илюстрация” да остане за допълващите изображения в романи, дълги приказки и пр. Може би в момента това изглежда ненужно и изкуствено (не било врат, ами шия, нали), но двете силно се различават и при създаването си, и при четенето си. Най-просто казано: илюстрираната книга може да мине и без илюстрации, рисуваната книга без рисунки – не.
Макар че и това, като всичко останало, което казах, е относително.
Но "илстрирана книга" е различно от "илюстрована книга", което вече ми се вижда равностойно на "рисувана книга" :) Така поне ми се струва.
ОтговорИзтриванеТова е интересно. Но как тогава да различаваме "илюстрации" от... "илюстрации"?
ИзтриванеНевероятно добре поддържан блог! Браво на автора! Поздравления! С радост и удивление изчетох статията.
ОтговорИзтриванеツ Кулинарни рецепти от Gladni.com
ツ Visit Кюстендил