сряда, 15 август 2012 г.

Нови думи


От "Диви разкази" на Николай Хайтов

абдал - глупак, простак.

агалар - господар.

адет - навик, обичай, нрав, характер.

азмак - (тур.) мочур, тресавище. Най-сетне я нарамихме кой за крак, кой за ръка - и я отнесохме в Джинджов азмак, тъй - наръки, наноги.

акран(ин) - връстник. Заергениха се акраните, заиграха, а пък аз се туля зад дуварите и гледам.

аланкоолу - в презрително или пренебрежително обръщение: глупако, простако. А бре, алънкоолу, една работа като не ти е работа, защо я барем захващаш?

алтън - (тур.) злато, жълтица, златен. Ако е за пари - вика Емине, - брата ми с алтъни ще те покрие, пусни ма само да си ида!

апапин - приятел, другар. ... да те направим ей на тоя апапин жена.

аргат(ин) - селски слуга, ратай.

аретлик/аратлик - (ар.-тур. ahretlik) - приятел, побратим, другар. На третия ден - аратличе имам едно в Настан, Шукри, дойде и ми рече: "Отидоха, кай, да орат в Блатнище. Стягай се!"

аркадаш - (тур.) - приятел, побратим, другар. Ония, моите аркадаше, втрепераха баджаците, ама я не спирам.

арнаутин - 1. албанец. 2. твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер.

артелина - в армията - склад за хранителни продукти на военно поделени.

астраган - скъпа агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм.

ахмак - глупав, недодялан човек; дръвник, глупак. Все Милчо ли ще бъде на тоя свят ахмак!

ачик - открит, явен; открито, явно.

аязма/аязмо - извор, чиято вода се смята от населението за лековита.

бакии - 1. неизплатени, невърнати парични дългове. 2. изоставена, несвършена работа.

бадева - даром, залудо, на вятъра.

баджанак - всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия.

балтия - брадва, секира, манара. И са пуснах да го хвана, а пък той махна с балтията въз мен...

бахча - зеленчукова градина.

башибозук - 1. нередовна турска войска през xviii и xix в., известна по своята жестокост и безчинства. 2. размирници, сбирщина, която се отдава на безчинства.

бекрия - пияница.

бетер - по-лош.

блестунка - 1. искра. 2. светулка. Една блестунка блестукаше само в тоя катран.

боба/бобайко/бобако - татко, баща.

бойлия - 1. за пушка - с дълга цев и точна стрелба. 2. дълъг, висок.

борика - бор. Сетне му разпасах пояса, изправихме го до една борика и го вързах да не шава...

борсук - язовец.

борун/бурун - 1. нос, вдадена в морето земя. 2. хълм, бърдо, издигнатина. 3. нос на обувка.

буботя - издавам глух шум; буча, тътна.

букаи - 1. стоманена верига за спъване на кон. 2. окови за затворник.

бурия - тръба за свирене.

бързорек - който говори много бързо.

бърна - устна на животно.

ваджийски/ваджишки - проклет, неприятен. ... залепят се на ваджишката кутия кино да гледат.

вазгеч/възгеч - остави, откажи се. Възгеч бе! Какъв шпионин?

вапцам - боядисвам, багря.

влачка - дърварска кола само с преден колесар.

върхар - 1. върхът на дървото. 2. последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.

гаваз(ин) - въоръжен пазач при високопоставено лице, легация и др.; телохранител.

гем - юзда.

губерка - дебела игла с широко ухо за шиене на по-груби тъкани.

гугла - 1. островърха качулка на връхна дреха. 2. островърх мъжки калпак с косъма навън. Овчарска гугла.

гюм - висок метален съд с тясно гърло и дръжка за мляко, вода, боза и под.

дамар - водна или рудна жила.

дарак - машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др. Цяла нощ сме ходили с път и без път, по папратища и през шума, превъртяли сме се като през дарак, та здраво парцалче не е останало.

дармадан - разтурено, разнебитено, съсипано.

далавера - нечиста сделка, мошеничество, измама.

даул - тъпан. ... зачукаха даулите на сватба.

деликанлия - човек с буен нрав, "кибритлия", дето не гали много да го командват или притискат. На ония, младите години, бях деликанлия, буйна кръв.

делия  - буен, юначен човек, луда глава.

джамбазин - търговец на добитък.

джендем - пъкъл, ад. Гората беше тогава рунтава, гъста и дебела, гора-джендем!

джигер - дроб.

джиросвам - прехвърлям ценни книжа на друго лице чрез подпис. Джиросай ме на докторите най-добре, че да си гледаш киното.

джумбуш/джумбюш/джумбиш - веселба, развлечение, веселие.

дикиш - шев. *не хвана дикиш - не хвана място, несполучливо излезе. Видя ли, че попското писане улови дикиш? 

дирек - стълб, подпора, греда.

долама - дълга вълнена дреха; кафтан. Съсече ми доламата и - до половина месото.

дост - близък, уважаван приятел, другар.

дръглив - слаб, мършав, неугледен.

дюлгер(ин) - строител зидар.

едепсиз(ин)/едипсиз(ин) - безсрамник, безочлив човек.

епитроп - лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел; училищен настоятел.

ербап - смел човек. Ако е за разплакване на майки - я съм по-ербап!

илач - лекарство, лек. Дай им за илачи да говорят и за болки.

кабардисвам - 1. бухвам, набъбвам, шупвам. 2. ставам готов.

кайме - банкнота, обикновено по-едра.

кале - 1. крепост, укрепление, твърдина. 2. развалина от селище, сграда и др.

калъч(ка) - сабя. Един те подплаши с калъчка, друг - с писалка...

кандарма - разг. увещание, придумване, кандардисване. Жененето не ставаше тогава с кандарми - в ония мъжки времена.

каниска/канишка - ястие и питие, с което ходят да канят за кръщаване, за сватба.

кантон - малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач.

кантонер - пазач на железопътна линия или шосе.

капистра - оглавник за кон, бивол или вол с поводи от желязна верига.

каракулак - боен нож с разширена като уши дръжка.

каур(ин) - гяур, немохамеданин.

кауш - затворническа килия; затвор.

келепир - печалба, получена без труд.

кел - кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите.

келяв - 1. който е болен от кел. 2. за земя - която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност. 3. за земя - лоша, неплодородна. 4. за растителност - ниска, слаба, пожълтяла. 5. прен. който е некадърен, без достойнства.

кирия - 1. наем, заплащане за наето помещение, за превоз, земя и др. 2. превозване на чужди стоки. Изкорених овцете, купих си два катъра и започнах да си вадя хляба с кирия.

коджа - доста голям.

кокарда - малка значка, която се слага отпред на униформена шапка.

колай - начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.

комка - причастие.

кондак - приклад на пушка.

копаня - разлат дървен съд като леген или корито.

кривак - дебела тояга с извит край за подпиране, която служи обикновено на овчар; гега.

курдисвам (несв.) и курдисам (св.); какво/кого. разг. - настанявам, поставям, инсталирам, нагласявам. ... а и раната вързахме с пояса, курдисахме го като с чалма.

курназ - решителен, дързък, наперен.

курназлък - перчене, хвалене или готовност за схватка с някого от самолюбие.

куртулисвам - отървавам, избавям. Адаш, куртулисване от тая работа няма.

къшла - зимна кошара за овце вън от селището.

кюлхане - подъл, долен човек; негодник.

кюрк - дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух.

лакърдия - 1. дума, приказка. 2. новина, клюка.

лобут - бой като наказание. Лобут, лобут, ама и от него имало, значи, хаир. Че ако той не беше, щеше да има кол и жар.

мангал - железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.

маскарлък - безобразие, неприличност, безсрамие.

масраф - разноски, разходи.

махана/махна - недостатък. Дирят си маханата само, за да те пречукат. 

меджия - доброволен колективен труд при полска работа, строеж на жилище и др. под.

мижо/мижу - вуйчо.

мум - свещ. Тогава съм видял човек като мум, като свещ! Капчица кръвчица не остана в лицето му!

мурафет - умение, майсторство, сръчност.

мъзга - сок, който тече под кората на дърветата.

мющерия - редовен купувач; клиент.

наган - вид револвер с въртящ се барабан.

неуздано - ненадейно, неочаквано.

оджак - 1. огнище с комин. 2. стая с огнище.

пайдос - 1. прекратяване на работа. 2. напускане на някакво място, тръгване.

палица - пръчка, тояга, бастун, жезъл.

пангар - 1. място в църква, където се продават свещи. 2. място в църква или блюдо, където се събират помощи.

пармаклък - ограда от летви, стобор, парапет.

пенджер(а) - прозорец.

пишман - 1. който съжалява за нещо уговорено или извършено и е готов да се откаже от него. 2. който не е с нужните качества, не е на мястото си неистински, недобър.

пощя - 1. чистя паразити от тялото или дрехите на човек. 2. пипам бавно, неумело.

пчелин - помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.

пъдар(ин) - човек, който пази имот - ниви, лозя и др. - от злосторници.

разлат - плитък и широк.

рахат - 1. спокойствие, блаженство, мир. 2. спокоен, блажен. Бъди рахат!

саат/сахат - час.

сабахлем - днес (или утре) сутринта.

салтанат - церемония, която придава тържественост, показност. Направиха сватбата с всичките му салтанати. *продавам салтанати - показвам се като богат, изтъквам се. Мъжът ти едвам събира за хляб и шарлаган, а ти салтанати ще продаваш, като да си у Хаджи Фаницата.

сайбия - собственик, стопанин. На тая гора си ти сайбият отсега!

семер/самар - 1. дървено седло за кон или магаре, приспособено за товар и за яздене. 2. приспособление за по-леко и удобно носене на товар на гръб.

сербез - дързък, смел. Сербез жена.

серсем(ин)  - глупак, будала.

сеченак/сечина - изсечена (и отново израсла) гора.

сиджим(ка) - въже, връв.

силях/силяхлък - кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща - нож, пищови, кремък и др.

синор - граница, разделяща имотите на различни хора, обикн. нивите; межда, слог, бразда. Моят комшия, като разбра каква е работата, вървеше зад мене - дялна се под синора, в повита, и отгърмя, а пък я се намерих по средата на пътя.

сипаница - вариола, едра шарка.

сипаничав - 1. който е болен от сипаница. 2. за лице на човек - със следи (като) от сипаница.

спастрям - запазвам, спестявам. Спастрям някой лев.

стобор - дървена ограда на къща, двор и пр.

стреме - метално приспособление, където ездачът поставя стъпалата си.

сур - светлосив.

сурат - разг. пренебр. човешко лице, образ. *плюя в сурата (на някого) - казвам направо на някого какво мисля за него, изказвам презрението си. *плюя си на сурата - потъпквам чувството си за самоуважение.

табан - 1. ходило, стъпало. 2. подметка.

табиет - характер, своеобразност, привичка. Неговите табиети всеки ги знае.

тагарджик/тагарчук - кожена торба. Единият, като ме видя с тагарчуци, дойде при мене и се замоли да му извадя от тагарчука малко сирене.

танто - Танто за танто - това за това; квит.

тараба - 1. ограда от дъски; стобор. 2. дъска от ограда.

темел - основа на сграда.

терзия - шивач.

тестемел - кърпа или забрадка.

трахома - заразна хроническа болест на очите.

тричав - който съдържа твърде много трици. Тричав хляб.  За разбойник се иска дупе, ала не тричаво като моето и твоето.

тръвна - кошер за пчели, изплетен от пръчки.

тулум - 1. мех, одрана кожа от животно, която служи за съд (за сирене, вода и пр.). 2. корем, търбух.

тюмбелек - малък тъпан.

тюфлек - 1. дюшек, напълнен със слама; сламеник. 2. отпуснат, дебел човек.

увес - стръмнина, наклон.

уйдурма - специално съчинена, измислена, натъкмена версия или машинация.

урсуз - проклет човек.

усталък - майсторство.

фаша - изрезка от кожа, сноп. Ще ти дам две лири, ще ти дам и шаек за три чифта навои, една фаша за цървули...

фалимент - несъстоятелност, пропадане, фалит.

фукарлък - бедност, сиромашия. Няма вече фукарлък. 

фуска - пъпчица по кожата.

хаир - добро, благополучие, доброчестина. Може и правоверен да не види хаир.

хаирлия - 1. който е на добро; благополучен. Човек хаирлия.  Ха добър ви ден и хаирлия работа. 2. на добро, на сполука да е; честито. Хайде хаирлия! Да сте живи!

хаирсъз - 1. лош, неблагополучен. 2. безделник, негодник.

хайван(ин) - 1. животно. 2. глупак, проклетник.

хайлаз(ин) - ленивец, ленив.

хайталък - скитничество, безделие.

халал - от сърце, с благословия. Моят траханар не е за такава мома, Селм ага! Нека да е на тебе халал.

халище - дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник. Креват, застлан с халища.

халтаванин - отпуснат, мързелив човек.

хатър - 1. угода, удоволствие. За твой хатър оставам. 2. воля, желание, изискване. Всички се съобразяваха с неговия хатър. 3. проявено внимание, почит, уважение. За хатъра на тая фамилия ти в университета влезе, инженерските науки изучи и седна в кола.

хеле - 1. особено, пък. До него малко хора стгат, хеле такива като тебе! 2. най-сетне, добре че. Хелем напипах слабото му място.

чакърест - 1. за очи - със сив или пъстър цвят. 2. който е с пъстри или сиви очи. 3. на който двете очи се различават по цвета си.

чобан - овчар, пастир.

чоджум - (тур.) букв. момчето ми. Често е обръщение към синове. Хайде - викам на невестата, - хайде сега, чоджум, да вървиш с нас...

чумбер/чембер - 1. забрадка. 2. обръч.

шашка - сабя. ... а с шашката набол кебапче.

шербет - сироп от плодове.

шуквам - издавам глас, звук; продумвам. Никой не шукваше от страх.

шумка - лист от широколистно дърво.

ялдъз - 1. жълтица. 2. богородица, астра. 3. гергина.

ятак - лице, което укрива занимаващи се с конспиративна дейност и им помага.


От "Стари истории в нова редакция" на Лу Сюн. Превод: Бора Беливанова.

плъзгав - 1. който има хлъзгава повърхност. Плъзгав път. 2. който се плъзга при хващане.

паланкин - покрита носилка за пренасяне на пътници в някои източни страни.

августейши (лат. augustus "величествен", "свещен") - височайши (титла на лица от владетелски род).

огниво - метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.

сановник - чиновник с високо положение и голямо влияние.

върлина - 1. дълъг окастрен прът. 2. гимнастически уред за катерене.

ширит - 1. тъкана или плетена лентичка за обшиване, украса и др.; галон. 2. сукман с ширити.

бохча - 1. четвъртито парче плат за опаковане на дрехи във вързоп. 2. самият вързоп с дрехи в такъв плат. 3. покривка за маса.




От "Шейсет разказа" на Дино Будзати. Превод от италиански: Нева Мичева.

лоджия - открито от външната страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет.

амвон - издигнато място в църква за проповед.

балюстрада - декоративна и предпазна, немного висока ограда на стълбище, тераса, балкон, мост и др., състояща се от редица балюстри (колонки), свързани в горния и долния си край с надлъжни пояси от същия материал, с обща височина обикновено към 90 см.

саркома - злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан.

сой - порода; произход, род. Мома от сой. Куче от сой. от добра подора; от добър, богат род.

чертог - замък, дворец, палат.

сакристия - отделение в католически храм за църковни одежди и утвари.

разгулен - разпуснат, прахоснически.

отверстие/отвърстие - отвор, дупка в нещо.

архитрав - 1. в древното строителство - главна носеща греда, която лежи върху колони, стълбове, конзоли или стени и представлява най-долната част на антаблемана. 2. напречна греда над врата, прозорец, отвор и пр.

хекатомба - 1. в древността - голямо жертвоприношение. 2. масова смърт в името на нещо, като жертва.

антаблеман - горната изпъкнала част на сграда, която се опира на стени или колони и се състои от три хоризонтални части: корниз, фриз и архитрав.

сквернословя - говоря с неприлични, обидни, скверни думи.

зарево - отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце).

харман - равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно.

топуркам - бягам с тропот.

власеница - груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.

тунеядец - човек, който живее от чужд труд; безделник.

прелат - в католическата църква - висш духовен сановник.

остен - тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове и биволи.

стъргало - централно място в селище, където вечер хората се разхождат.

жалузи - решетъчни капаци за прозорци, направени от дървени или метални напречни парчета, за регулиране на светлина и въздух.

саможив - който по природа не обича да общува с хора.

глума - шега, закачка; подигравка, присмех.

пеш - 1. долен край на връхна дреха. 2. край от покривалото на конско седло.

гаванка - малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна.

филигран - художествено златарско изделие, изработено от тънка златна, сребърна или друга жичка; наподобява дантела.

възбог - нависоко.  Ще вдигне шум до възбог.

ажур - вид бродерия върху изнищен плат.

укоризнен - укорен, укорителен.

додявам - дотягам, досаждам, омръзвам.

струпей - кора, коричка от засъхнал ексудат на кожната повърхност, примесен с излющени рогови клетки, левкоцити, фибрин и др.; круста.

щръклица - голяма полска муха, която ходи по говедата.

упование - надежда.

сатрап - деспотичен, самовластен управител или господар (в семейството).

постамент - каменна или бетонна поставка под паметник, колона и др.

шадраван - специално декоративно приспособление с течаща в различни фигури вода; водоскок, фонтан.

митра - богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.

тиара - корона на римския папа, както и на древни царе.

свила - 1. коприна. 2. влакнести израстъци на царевичен кочан.

армада - голяма военноморска или военновъздушна флота.

зев - 1. цепнатина, отвор; отвърстие.  Между скалите има зев.  Зев на оръдие. 2. празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане. 3. проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи. 4. стеснение на устната кухина, чрез която тя се свързва с гълтача.

глъхна - ставам по-тих, безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам.  Тътенът на двигателите глъхнеше в ушите, имаше чувството, че се е бухнал в памук. 2. намирам се в състояние на глухота, покой, тишина.

леш - непогребан труп, който е започнал да се разлага.

серпантина/серпентина - 1. остри завои на път по стръмни склонове. 2. дълга цветна хартиена лента, която се хвърля във въздуха по време на забави. 3. спираловидно извита тръба.

усоен - 1. който не се огрява от слънце; влажен, студен. 2. за стая, къща - който е винаги хладен, мрачен.

контрафорс - 1. отвесна, издигаща се на петата на свод стена, която противодейства на разпъващото натоварване на свода.

налъми - дървени чехли с кожена каишка.

пълчище - неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган.

злак - буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва.  Място, потънало в злак.  Злачни широти.

баластра - речен чакъл и пясък като строителен материал, най-често за приготвяне на бетон.

меандър - завой, голяма извивка на река.

коптор - 1. малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикн. нестроителени материали.  Аз самият не смея да изследвам тези меандри сред дворци, къщи и коптори (където пребивават ангелите или демоните?). 2. тясно жилище или стая, недостатъчни за нормално живеене.

обтекаем - който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, самолет, лодка и др.)  В невежеството си отговарям обтекаемо.

илик - обшит прорез на дреха, в който влиза копче.

мелиорация - подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването.

томителен - който измъчва, изнурява.  Томителен зной.

канделабър - свещник за няколко свещи или ел. лампи.

блюдолизец - човек, който ласкае, угодничи, сервилничи за облаги; подлизурко.

просба - молба.

цигла - плоска глинена плоча, която се използва за покриване на сгради; керемида.

кюнец - 1. ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка. 2. широка тръба за канализация.

интернирам - като наказателна мярка заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посоченото място.

репатрирам - връщам в отечеството (бежанци, пленници и др.).

витло - перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.

катер - малък кораб за къси разстояния.

пряпорец - знаме.




格非《戒指花》

良宵 liang2xiao1 - 美好的夜晚。  共度良宵

异想天开 yi4xiang3tian1kai1 - 形容想法离奇,不切实际。 她似乎被王昌龄高大、英雄的外表迷住了,曾经异想天开的用一把剪刀逼着王昌龄与她结婚。

镊子 nie4zi - пинсета

耗 hao4 - 坏的音信或消息  噩耗




От "Физика на тъгата" на Георги Господинов

топор - брадва.

амбразура - отвор в стена или във военна машина за стрелба на бойница.

трътлест - нисък и дебел, набит човек.

зев - цепнатина, отвор; отвърстие.

циклостил - малка ръчна преса с валяк за размножаване на текст, написан на ръка или с пишеща машина.

табор - 1. турска военна дружина. 2. дружина изобщо. Цигански табор. 3. стан, лагер, бивак.

установка - 1. ръководно указание, директива. 2. уредба, устройство.

нерез - нескопена мъжка свиня за разплод.

сокак - улица.

аскеза - отшелничество, подвижничество.




От "Телефонни обаждания" на Роберто Боланьо. Превод от испански: Нева Мичева.

невнятен - който не се чува добре, неразбираем, нечетлив.

матине - предобедна, дневна забава.

улав - смахнат, странен, глупав.




От "Селски календар" на Георги Марковски

клинец - 1. специални гвоздей за подковаване на живони. 2. гвоздей.

плаз - част от шейна, която се плъзга по снега.

пъртина - утъпкана пътека за минаване през сняг.

вършина - тънък отсечен неокастрен клон; клонка.

капандура - застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда.

реса - 1. еднополово гроздовидно съцветие на някои растения. реса на орех. 2. съцветие на лоза. 3. царевична свила.

косер - извит нож, малко сърпче при гроздобер.

оброк - 1. обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие. 2. обредна служба по повод някои празници.

шиник - цилиндричен дървен съд, подобен на крина, но по-малък.

чебър - дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене.

кросно - част от тъкачен стан - право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго - готовата тъкан). Изтъках си платното, ритам ти кросното. - Свършвам своята работа и не се интересувам от друго.

совалка - продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане.

мотовилка - дървена пръчка с чатал в единия край и перпендикулярна пръчица в другия, на която се навива прежда.

чекрък - 1. ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото. 2. цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.

шаяк - груб вълнен плат.

дарак - машина с валяци, снабдени със зъбци, която се използва за влачене на вълна, памук, лен и др.

гергеф - кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване.

маждрак - копие.

яз - 1. преграда за отбиване на вода; бент. 2. водата, събрала се при такава преграда; вир.

ралник - широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник.

чобанин - овчар.

подявка - по-малка сестра на неженено момиче, която чака сестра си да се ожени, за да се замомее.

пряпор, брайрак, уруглица, стяг - сватбено знаме.

рухо - дреха.

брус - 1. специален камък за точене на ножове и други сечива. 2. четвъртито парче сланина или сирене. брус сланина. брус сирене.

търнокоп - сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка.

ритла - странична преграда на волска кола.

кияк - къса извита палка за тъпан.

колак - обреден хляб, кравай.

сур - светлосив; в който има бяло и сиво.

мълзя - доя.

икиндия - времето привечер, преди залез слънце. Закусвам по икиндия.

спуклотина - пукнатина.

цъцря - тека на тънка струя, църцоря.

какалашка - царевичен кочан.

подник, подница - глинен или метален плосък съд за печене; глинена тепсия.

гледжосвам - покривам с глеч.

глеч - вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.

месал - кърпа, с която се завива тестото, за да втаса.

свилен - нежен като свила.

ръкойка - снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп.

остен - тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.

осил - тънък дълъг израстък от зърното на житен клас; мустаче, влакънце.




От "Маминото детенце" на Любен Каравелов:

хримизен - златист, златоцветен.

челебия - господин, господар.

сахан - медна чиния.

лучник - дървен съд за чукане на лук.

наплюнчен - зъл, груб. наплюнчени думи.

почугурквам - потичам, стичам се.

назюзюкам се - напия се.

обязаност - определено изискване към някого, свързано със задължително извършване, изпълнение на определена дейност; задължение, задача. Светски обязаности.

чегато - сякаш.

чмоквам - примлясвам.

климам - правя знак с движение на главата. климаше наляво и надясно за поздрав.

ластагарин - негодник

аба - 1. дебел вълнен плат; шаяк. 2. връхна мъжка дреха от този плат.

скемля, скемле - столче без облегало.

метан - 1. нисък поколон при молитва. 2. поклон, направен от раболепие.

замечтателен - омаен.

вапцам - боядисвам.

фустан - горна кожена дреха, рокля като сукман от по-тънък плат.

шинда - тънки дъски за таван.

салтамарка - 1. къса горна дреха, обшита с кожа. 2. старо, протрито палто.

вряскам - врещя, врякам, вдигам врява.

пангал, пангар - място в черквата, където се продават свещи.

попръжня - ругатня, псувня.

одеве - преди малко, току-що.




От "Уморен да се раждам и да умирам" на Мо Йен. Превод от китайски: Петко Хинов.

хласвам - блъсвам, первам, чатвам.

хромел - голям плосък камък на воденица.

четина - 1. твърди косми на свиня и други животни. 2. твърда и гъста брада/коса.

светлив - светещ, светъл.

рът/рътлина - издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо.

синковец - свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синковец изненада всички с изпълнението си.

стъгда - селски площад.

власат - космат.

побащим - лице, което замества бащата в сватбените обреди.

мишца - мускул.

отрада - удоволствие, радост.

яхър - обор, конюшня.

камъшит - рогозка от преплетени тръстикови стъбла, свързани с тел. навес от камъшит. камъшитен кош.

салаш - дъсчена барака.

функционер - активен деятел или високопоставена личност в обществена организация, политическа партия и др.

кулак - земеделец експлоататор по време на комунистическото национализиране и коопериране на земята.

балван - камък, скала.

пластир - ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място.

нагайка - къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич.

брантия - 1. развратна жена, курва. 2. стара мома или стара, изоставена жена.

кощрява - плевел с грапави листа и бодливи класове, които се забиват по дрехите, когато са сухи, и дразнят кожата. Не мога да си изчистя чорапите от кощрявата.

налбантин - занаятчия, който подковава работни животни (коне, волове и др.); подковач, налбант.

гювендия - лека жена, курва.

слитък - кюлче, балванка.

черчеве - дървена част на прозорец; рамка.

сурвам се - плъзгам се, свличам се бавно.

кадровик - служител в учреждение, който се занимава с кадрите (назначения, уволнения и др.)

чивия - клин, гвоздей, приспособление за окачване. изхвръква/мръдва ми чивията - обезумявам, побърквам се.

ярма - смляна на едро зърнена храна за селскостопански животни.

кордела - лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. кордела за коса. панделки от кордела. сватбеният букет е завързан с бяла кордела.

спастрям - запазвам, спестявам. спастрям някой лев.

придирвам - изисквам много, прекалено взискателен съм към нещо или към някого.

разглаголствам - започвам много да говоря, разприказвам се.

татък - нататък.

землище - територия, земя, административно принадлежаща на едно селище.

дъхтя, дъхам - мириша, изпускам аромат.

ластун - стъбло на пълзящо растение като диня, пъпеш, краставица. Пъпешите пуснаха големи ластуни, а завръз няма.

завръз - току-що оформен плод на растение.

кюспе - остатъци от семена на маслодайни растения.

браздулица - бразда.

хром - куц, сакат, недъгав, кьопав.

главина - средна дебела част, център на колело от превозно средство и др., където са прикрепени спиците и се вкарва оста.

съклет - мъка, притеснение, досада. хваща не съклетът от чакане.

стрина - омъжена жена на средна възраст.

рупор - акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част.

виша - 1. вдигам високо, издигам, извишавам; вися. 2. в съчет. с глас. говоря или пея високо.

ломя - 1. чупя, руша. ломя скалата. ломя клоните. 2. пречупвам характер, преодолявам съпротива.  ломя се - чупя се, кърша се. клоните се ломят от тежестта на ябълките.

оглушки - правя си оглушки - преструвам се, че не чувам.

сподирям - вървя по петите, следвам.

дирек - използван за подпора или самостоятелен стълб.

пършив - жалък, презрян.

пършей - болест по кожата (обикновено по лицето); лишей.

полог - място за носене на яйца или мътене.

газениче - тенекиена газена лампа.

бабувам - 1. помагам при раждане; акуширам. 2. бая, врачувам.

кимвал - музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели.

сюнгер - 1. низше многоклетъчно животно със скелет от рогово вещество. 2. гъба за бърсане, направена от склената на това животно.

вменявам - смятам, възприемам нещо като. вменявам в грях. вменявам във вина.

въс - косъм.

ярем - 1. дървено приспособление, в което се впрягат едри домашни животни, използвани за работа - крави, биволи и др. 2. робство, експлоатация.

котило - 1. всички животни от едно раждане. тези котета са от едно котило. в първото котило имаше три кученца. 2. място, където свободно се въдят животни; леговище. тук е котилото на змиите. открих едно котило на котки зад къщата. 3. свърталище, бърлога, развъдник за вредни насекоми или човешко пороци. блатото е котилото на комарите. тук било котилото на крадците.

хайван - животно, добитък.

сколуфа - бакенбард.

апап - другар, приятел.

дембел - човек, който не се труди; лентяй, безделник.

туткал - лепило, получено при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др.

вепър - мъжка дива свиня; глиган.

омундарвам - изцапвам, измърсявам, омускурявам.

елеен - 1. за глас, думи и под. - прекалено благ, ласкав, любезен. Моите размишления бяха прекъснати от един мек, ласкателен и елеен глас.  Само не българина ще напоиш с елейни словеса; само него не ще убедиш, че световният ред е благополучен, устроен от милостива сила. 2. прекалено ласкателен, хвалебствен, угоднически. Изведнъж калугерът прекъсна елейните си похвали за Търново и като изпули както преди очите си, изпляска с ръце.

ваджишки - който предизвиква неприязнено чувство, омраза; омразен, ненавистен, проклет, пуст. Ела мари, Веденке, ела барем кравичката да ми издоиш, че аз не мога от таз ваджишка болест нищо да подхвана - посрещна я бабичката.

севда - 1. любов. 2. любовник, изгора.

винтовка - лека бойна неавтоматична пушка. Аз в полка стрелях с руска винтовка. Един руснак ми отстъпи пушката, колкото за опит.

скомина - 1. усещане за изтръпване на зъбите вследствие от остър (най-вече кисел) вкус или при вида или мисълта за нещо стипчиво. Зъбите ми скоминясаха. 2. усещане за неприятно изтръпване или настръхване, предизвиквано например от остър звук. Не стържи, че ми е скомина. Не ми прави скомина. 

дюбел - съединителен елемент, обикн. от метал или дърво, с форма на цилиндър или паралелепипед, който се поставя в издълбано гнездо и служи за закрепване на две допиращи се плоскости.

маховик - диск, който поддържа равномерния ход на неравномерно натоварена машина или част от нея.

връцкам се - обикн. за жена - ходя насам-натам, въртя се предизвикателно, за да направя впечатление. Виж я как се връцка.

шопар - 1. угоена мъжка свиня. 2. много дебел човек.

пиниз - 1. шега, майтап, номер. 2. начин, способ, чалъм.

нега - 1. състояние на отмаляване, прималяване, предизвикано от силно любовно преживяване, копнеж, желание, страст. Щом тъничките измръзнали пръсти се намериха в грубата шепа на Делфина, тиха нега се разля по цялото му тяло, стана му светло и хубаво. Всяка вечер той минаваше край Нуринкини и случеше ли се да види Нуринка по двора или по пруста - примираше от нега. Марийола цяла трепереше от нега и желание. Гласът му трептеше в нега и жад. 2. състояние на пълно спокойствие и отпускане, свързано обикн. с приятни усещания и чувство на наслада, задоволство, блаженство. Овладя го неодолима нега в упоителен унес. Сладката нега на спомените.

обесник - 1. безделник, пакостник, нехранимайко, обесеник.  Слизай бе, обеснико! Да беше умряла, по-хубаво щеше да направиш, а не да вкарваш в къщата ни тоя обесник. - Той ми е мъж, а не обесник. Голяма работа станало, че е очистил един поганец. 2. обесен човек; обесеник.

гъгнив - за глас, звук - който е неясен и носов.

тюл - тънка прозрачна мрежеста тъкан.

тарга - 1. малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др. 2. сандъче с отделения за бутилки. тарга бира.

калайдисвам - 1. покривам меден домакински съд с тънък слой калай, за да не се окислява. 2. карам се строго, мъмря.

сподирвам - вървя зад някого, по петите му, следвам го. Сподири го навън. Сподири го чак в Америка.

изедник - 1. човек, който потиска и ограбва други хора. 2. човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.

въс - косъм.

гороломен - който е много силен, унищожителен.

креп - 1. вълнен или копринен плат с грапава повърхност. 2. черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур.

дряхлост/дряхлавост - немощ, отпадналост, грохналост.

покров - 1. плат, с който покриват мъртвец; саван. 2. в поезията - покривка, покривало. Снежен покров.

друмник - човек, който е по друмовете; пътник.




От "Чутовното нашествие на мечките в Сицилия" на Дино Будзати. Превод от италиански: Нева Мичева.

портупей - ремък за носене на сабя или друго хладно оръжие.

глиг обикн. глиги и глигове - кучешките зъби на глиган, които стърчат от устата навън и служат за нападение и защита; бивни.

аркебуз - старинно ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев, през която е било зареждано, с фитилно запалване.

бран - война, битка, бой, борба. А люта бе бранта.

урунгел - луд, ненормален човек.

бастион - ъглово укрепление, издадено навън от крепостна стена, предназначено за обстрелване на противник при защита на крепостта от нападения.

гаубица - вид артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория.

твърдина - 1. твърдост. 2. крепост, кале.

дефилирам - 1. за множество хора, подредени в редици, колони - минавам в тържествен марш. София не бе запомнила такова тържествено посрещане. Сякаш целият град се бе стекъл по улиците, из които дефилираха войските. 2. преминавам през сцена, по подиум пред публика, за да представя тоалети на модно ревщ, дефиле или за да бъде оценен външният ми вид и др. при участие в конкурс по красота.

витраж - орнаментална или сюжетна композиция на прозорец, врата или във вид на самостоятелно пано, направена обикн. от късчета цветно стъкло.

козни - тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола.

плюмаж - пера на шапка или шлем.




От "Един миг в Пекин" на Лин Ютан. Превод от английски: Невяна Розева

еполет - пагон, нашивка на рамото.

подвоз - доставка на стоки, суровини, товари и под. чрез превозване; транспорт.

възвание - призив, обръщение към обществото; апел, прокламация.

депеша - телеграма.

адютант - офицер, обикн. щабен, назначен при по-висш началник за изпълнение на преки услуги и служебни поръчения.

юзина - електростанция.

паркетен - паркетен кавалер - който е изискан, галантен с дами и им партнира в светски салон, обикн. при танци. паркетни дами.

бричка - лека покрита кола, теглена от един или два коня, за превоз на пътници. Едноконна бричка.

капра - мястото на кочияша във файтон, каруца и др.

сплетня - специално измислен и разпространяван за злепоставяне факт или случка; интрига.

нота - писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.

задморски - който се отнася до място или страна отвъд море.

търнокоп - сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка.

кехлибар - вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар.

рубашка - дълга мъжка риза, която се носи над панталона, със специфична неподгъната яка.

хамут - дългообразно извито дърво, обшито с кожа, което се надява на кон при впрягане.

кремав - който има лек портокалов цвят.

аграф - 1. закопчалка за официална дреха. 2. скулптурно украшение в центъра на свод на постройка, което служи за подпора.

кордон - 1. огърлица от скъп метал. 2. верижка. 3. заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа. 4. войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват.

стипца - 1. безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус. 2. стиснат човек; скъперник.

простосмъртен - 1. който след смъртта си не оставя следи в историята. 2. обикновен, просто, не високопоставен.

телохранител - човек, който пази, защитава друг човек, обикн. високопоставен, срещу заплащане; персонален пазач, бодигард.

жалейка - 1. некролог. 2. траурен знак.

вратар - 1. портиер, пазач. 2. надзирател, страж.

фарфор - порцелан.

клуп - вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка.

прикя - невестенски дар, чеиз, зестра.

растениеяд - вегетарианец.

обложен - който е плътно покрит с нещо.

модър - който има син цвят. Модри багри.

свитък - 1. навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше запечатан с восъчен печат. 2. самостоятелна малка част от по-голямо произведение; свезка. Речникът излиза на свитъци.

разсипник - човек, който разсипва имот, пари; прахосник.

петлица - 1. обшит прорез, дупчица или клуп от конец на левия ревер на връхна дреха за втъкване на цвете и др.; бутониера. 2. нашивка от цветна материя върху яката, ръкавите или гърдите на униформена дреха. 3. примка, клуп, петелка.

фустогон - женкар.

преврат - 1. рязък поврат, прелом в развоя на нещо. Преврат в образованието. 2. коренна (насилствена) промяна в развитието на обществено-икономическия и политическия живот.

дамла - сърдечен или мозъчен удар. Ще пукнеш от дамла. падне ми дамла - става ми много лошо или много се ядосвам от някаква неочаквана неприятност.

жандармерия - военнополицейска организация за опазване на обществения ред.

барон - дворянска титла на благородник в Западна Европа и дореволюционна Русия, обикн. с една степен по-ниска от графска.

воалаж - тънка прозрачна плетена материя, обикн. за производство на дамски чорапи.

креп - 1. вълнен или копринен плат с грапава повърхност. 2. черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур.

сатен - гладка и лъскава памучна или копринена тъкан.

отсиновявам - отричам се от сина си.

пристоен - който е съобразен с правилата на добро поведение; приличен. Пристойна скръб. Пристойно смирение.

калугерка - жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня.

ливрея - униформена официална горна дреха с нашивки за лакеи, кочияши и др. Лакей с ливрея.

цензор - 1. в древния Рим - лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гражданите. 2. длъжностно лице, което цензурира печатно произведение, предоставено за публикуване.

обоз - група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската.

стило - писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка.

четвъртит - който има форма на четириъгълник.

разколник - човек, който участва в разкол или внася разкол; размирник; отцепник.

пълководец - 1. човек, който ръководи войска; военачалник. 2. човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа.

портик - открита галерия, оформена с два успоредни реда колонади, когато се изгражда пред вход на сграда, или като един ред колони от едната страна и стена - от другата страна.

спомоществовател - човек, който подпомага със средства (обикн. културна или обществена дейност)

провлак - тясна ивица земя между две морета, която съединява големи територии суша.

легация - 1. дипломатическо представителство в чужда страна; посолство. 2. служителите в това представителство, както и сградата, в която то се помещава.




От "Последните Шишмановци" на Вера Мутафчиева

нимба - 1. сияние около главата на светец, изобразявано в религиозната живопис и скулптура като златистожълт кръг; ореол. 2. слава.

обдарявам - дарявам, надарявам.

зограф - 1. иконописец. 2. художник.

възшествие - идване на власт, встъпване във власт на монарх, владетел; възкачване на престола. възшествие на сина; възшествие на престола.

иноверец - друговерец.

попущение - допускане, допущане; попущане. по попущение божие.

облажвам - 1. давам на някого да яде месо или друга блажна храна; блажа. 2. правя нещо да стане блажно, мазно. 3. донасям, принасям някому облага. 4. доставям някому радост, удоволствие.

облажвам се - 1. ям месо или друга блажна храна. 2. имам, получавам облага от нещо.

объхтан - който е останал напълно без сили, съсипан от продължителна и много тежка работа, дълго ходене и под.; преуморен, каталясал, облъскан.

объхтя се - бъхтя се, преуморявам се; каталясвам, облъсквам се.

гончия - 1. гонец. 2. човек, който гони дивеча при лов; гонач.

гонец - човек, който носи и съобщава вести.

удж - стратегически коридор за настъпление, използван от селджуките в Мала Азия, а по-късно и от османците на Балканите през втората половина на XIV в., ръководен от удж-бей.

инороден - чужд, чуждоземен.

трус - 1. единично движение на земната кора при земетресение. 2. силно изразено нарушение в хода на нещо.

пластя - 1. редя нещо на пластове. 2. събирам сено, като го правя на купи.

зрим - 1. който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими. 2. който е материален, за разлика от идеален. Зрими и незрими блага.

обручник - гореник.

обручен - сгоден, обвързан.

велможа - 1. знатен и богат сановник. 2. големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.

големец - човек с високо обществено или служебно положение.

витяз - храбър воин, голям юнак, герой, храбрец.

склопвам - затварям, притварям.

козяк - материя, изтъкана от кози косми.

спастрям - запазвам, скътавам. Спастрям някой лев. Спастрям зърно за посев.

пешак (1) - пеш, пешком.

пешак (2) - 1. пешеходец. 2. пехотинец.

санджак - военно-административна териториална единица в Османската империя, съставна част на вилает.

разсипия - 1. опустошение, съсипия, гибел, пагуба, катастрофа, беда. 2. разхищение, разсипничество.

рухо - облекло, одеяние.

наземи - на земята.

ничком - по очи, с лице надолу.

онесвестен - в безсъзнание.

онесвестявам - изкарвам от съзнание.

казън - 1. наказание, присъда. 2. смъртна присъда.

пушлив - който много пуши, дими.

счепквам се - 1. боря се с някого, бия се, като го хващам здраво. 2. карам се, споря остро.

ровина - дълъг улей от планински порой.

охотник - 1. кандидат; желател. 2. доброволец.

високоучен - 1. който има много знания, познания. 2. който е израз, проява на много знания, познания.

тълмач - 1. тълкувател. 2. преводач.

кеседжия - главорез, голям убиец.

арап(ин) - 1. чернокож, негър. 2. арабин.

поврага/повраги - 1. (с гл. отивам, махам се и под.) много далече, на много голямо разстояние, неизвестно къде; по дяволите. 2. (а) (за изразяване на недоволство, възмущение, яд към някого или нещо; по дяволите. И защо, поврага, тъкмо сега се проби [...]! (б) (за изразяване на пренебрежителна незаинтересованост, отблъскване, отказване от някого или нещо; по дяволите. Самодива само китки кичи и хора вий, поврага жалби и несрети, поврага залис и грижи!

невям - 1. сякаш, като че ли, може би; негли, белки, белким. 2. много, твърде много, кой знае колко.

спахия - 1. войник от конната войска на Османската империя. 2. турски феодал.

посменен - който се извършва на смени, с редуване. Посменна работа. Посменни дежурства.

рат - 1. война, битка. 2. войска.

кадия - верски и граждански съдия у мохамеданите.

десетник - 1. ръководител на организационна или работна група от десет души или десет семейства; десетар. 2. командир, началник на войскова единица от десет души; десетар.

ламтя - изпитвам силен стремеж към нещо, алчност за нещо.

домогвам се - 1. стремя се настойчиво, упорито към нещо, правя усилия да постигна нещо с всякакви средства, за да извлека облага за себе си или да постигна нещо нередно. 2. с усилия, преодоляване на трудности успявам да постигна нещо; добирам се до нещо.

наспорявам - 1. (непрех. само мн. и 3 л. ед.) ставам повече, с голям брой, в голямо количество, изобилие; умножавам се, намножавам се, увеличавам се, наспорявам се. Училищата в отечеството ни наспоряват. 2. (прех. в съчет. със същ. работа, труд) направям някаква работа да бъде спорна, да дава добър резултат.

наспорявам се - (само мн. и 3 л. ед.) ставам повече, намножавам се, умножавам се.

паланка - населено място, по-малко от град и по-голямо от село.

упорен - труден, тежък.

разстъпвам се - правя стъпки встрани, оттеглям се встрани, за да направя път; отмествам се.

полом - изпочупени от силен вятър, буря дървета, растения; горолом.

денк - голям вързоп с вещи, стока, покъщнина.

заколение - смърт, гибел, тежки страдания. Водят народа на заколение.

пасоми - (само мн.) християни по отношение на духовния си пастир; паство. Забрави да благослови пасомите си.

архиерей - висше духовно лице в православната църква (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх).

разлъка - раздяла.

стражница - стражева постройка, караулница.

витийство - изкуство на вития; красноречие.

вития - отличаващ се с красноречие човек; оратор.

глашатай - длъжностно лице, което разгласява наредби и решения на властта публично, с висок глас по улици и площади и обикн. с биене на барабан. 2. ревностен застъпник и разпространител, пропагандатор на някаква или нечия идея, идеология.

налет - 1. нападение, в което участват самолети, птици или под.; въздушно нападение. 2. стремително, изненадващо въоръжено нахлуване в населено място, обикн. с цел грабеж, убийство и др.; набег. 3. слабо изразена особеност, уклон.

лобно място - 1. място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. 2. място, където някой е загинал.

заничам - вглеждам се; заглеждам се, за да видя или забележа нещо; взирам се.

обосявам - 1. оставам без обувки или имам само скъсани, износени обувки. 2. оставам без материални средства за най-насъщни нужди, изпадам в крайна бедност. 3. за работен добитък - падат ми подковите.

обосял - осиромашал, обеднял.

възземам се - 1. стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; издигам се, извишавам се, извисявам се, възвишавам се, възвисявам се, въздигам се. 2. движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. 3. за глас, звук, песен и под. - зазвучавам по-силно или по-високо; извишавам се, извисявам се, повишавам се, въздигам се. 4. обикн. за някакво чувство, усещане - пораждам се и се засилвам, раста. В сърцето му се възземаше радост. 5. преминавам от ниска към висока степен на развитие; преуспявам, напредвам, възвисявам се, възвишавам се, въздигам се.

набег - 1. внезапно краткотрайно нахлуване някъде за опустошаване на територия, за грабежи и под. 2. внезапно, стремително нападение към противниковата врата, кош и под.; атака.

хал - състояние, положение.

боище - бойно поле, полесражение.

алай - 1. войскова част в турската армия; полк. 2. почетна дружина от войници за придружаване на високопоставено лице; свита, кортеж, конвой. 3. тържествена процесия, шествие, парад.

намаз - 1. мохамеданска молитва, която се прави по пет пъти на ден в определено време. 2. обредно измиване, непосредствено преди молитва.

кутсуз - 1. който няма късмет или не носи късмет. 2. липса на късмет, на сполука.

плъст - 1. (само ед.) дебела материя от сбити къси вълнени косми, получени без тъкане, чрез обработка с гореща вода и сбиване, набиване, пресоване, която се използва за направата на шапки, постелки, килими и др.; кече. 2. постилка, направена от такава материя; кече.

разгалвам - подтиквам към глезене; разглезвам.

годинясвам - 1. навършвам една година от рождението си. 2. за покойник - изминава една година от смъртта ми. 3. престоявам една година някъде, считано от определен момент. 4. застоявам се, бавя се дълго време някъде.

сцепление - 1. сила, която привлича и задържа частите на телата и молекулите в едно тяло. 2. допир, съприкосновение.




От "Последната императрица" на Анчи Мин. Превод от английски: Дора Барова.

съобщник - съучастник.

джонка - плавателен съд за превоз на товари с две до четири мачти, който се използва в Югоизточна Азия.

баржа - шлеп.

цимбал - музикален инструмент с множество струни, разположени в дървен резонатор, по които се удря с чукчета (палки).

консилиум - преглед и съвещание на няколко лекари специалисти за сложно и тежко положение на болен; консулт.

велелепен - великолепен.

ръкохватка - ръчка, дръжка.

вмешателство - намеса в чужди дела, за да се окаже въздействие.

знахар - народен лечител.

меморандум - дипломатически документ с изложение на възгледите на правителството по даден въпрос.

откопчвам - отделям с усилие едно нещо от друго.

репарации - обезщетение за нанесени щети по време на война, което победените изплащат на победителите.

безпрекословен - 1. който става без възражение; безропотен. 2. който не търпи възражение; категоричен.

наместник - 1. обикн. в древността и Средновековието - длъжностно лице, пълномощен представител на владетел, което управлява отдалечен от столицата град или област. 2. представител, заместник.

дрешник - долап, скрин, сандък или килер за дрехи, завивки и под.

щение - желание, искане.

кесон - 1. вид бетонна конструкция. 2. вид корабна кутия. 3. част от металургична пещ. 4. част от самолетно крило.



От "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков.

ламе - 1. жълта или сребърносива метална нишка, която се втъкава, вплита или вшива. пуловер с ламе. 2. плат от такава прежда.

пилюла - лекарство на прах, обикн. във вид на кръгло или овално топче, удобно за поглъщане; хапче.

ратник - поборник, деятел.

запретен - забранен.

одумвач - човек, който одумва някого или нещо; злословник, клюкар, клеветник, сплетник.

беззаветен - 1. в който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. беззаветна любов. беззаветна преданост. 2. който е готов на жертви, който действа, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. беззаветен народен деец.

хасе - вид тънка, обикн. памучна тъкан, използвана предимно за ушиване на спално бельо. възглавница от хасе.

казионен - 1. който е даден за ползване от държавата; служебен. казионни дрехи. казионна квартира. 2. пренебр. който е поддържан от властта. казионни партии. казионен начин. 3. който е формален, бюрократичен.

кеневир - зебло.

дамазлък - 1. домашни животни или птици, отгледани вкъщи. 2. домашни животни или птици, които се запазват за разплод; тамазлък. 3. собствено производство на ракия, вино, туршия и др. под.

зер - 1. разбира се. 2. нима.

клисар - прислужник в църквата.

псалт - черковен певец.

епитрахил (разг. патрахил) - част от свещеническа одежда, която представлява широка и дълга до глезените лента, която при богослужение се надява през шията и се спуска отпред до краката като престилка.

кобен - гибелен.

скрипец - вид механично подемно устройство; макара.

мешин - ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча.

бащица - 1. умалително-гальовно от баща. 2. ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга.

сенище - призрак.

вражалец/вражелица - гадател, врач; вражар, вражач.




От "Сараевско Марлборо" на Миленко Йергович. Превод от хърватски: Русанка Ляпова.

разбрицан - разклимбуцен, раздрънкан, разтропан, разклатен, кекав.

парясница - напусната, изоставена, разведена жена.

фукара - бедняк, сиромах.

зевзек - човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите.

ханъма - женена туркиня; кадъна.

крънкам - моля, прося.

откос (1) - трева, окосена с един замах на косата. 2. ивица трева, окосена с едно минаване на косата. 3. дълга ивица окосено с едно минаване на косата място, обикн. в ливада. 4. количество трева за косене, окосяване.

откос (2) - последователност, серия от изстрели, произведени с едно натискане на спусъка на автоматично оръжие.

кюре - католически енорийски свещеник.

обесник - 1. безделник, пакостник, нехранимайко, обесеник. 2. обесен човек, обесеник.

менлив - който се мени, променлив.

трудовак - войник, който служи в строителни войски.

стресница - херпес.

неистов - 1. за вик, рев и под. - който е необичайно силен; неудържим. 2. за чувства, преживявания - който е необичайно силен в проявата си; неудържим.

изстъпя се - излизам напред, заставам пред другите.

сговорчив - с когото лесно може да се постигне сговор; податлив.

филджан - разлата чашка без дръжка за пиене на кафе.

патина - 1. окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. 2. натрупване, наслояване.

дудна - 1. издавам глух шум, тътнеж; тътна, буботя, дъдна. 2. мърморя нещо; дъдна.




От "Орехови двори" на Миленко Йергович. Превод от хърватски: Рада Шарланджиева.

фльорца - жена, която се държи и облича предизвикателно и арогантно.

юдя се - гримаснича, плезя се, кривя се.

юдя - мамя, примамвам, изкушавам.

дератизация - изтребване на вредни гризачи.

фърфалак - 1. пумпал. 2. подвижно малко дете.

петало - подкова.

изтъпаня се - изправям се пред някого.

голишарче - птиче, което още не се е покрило с перушина.

пипон - 1. пъпеш. 2. глупав човек.

пустинник - човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.

разпопен - отказал се от свещеничеството.

бабишкера - пренебр. за баба; бабушкера, бабушкер, бабишкер, бабишкел, бабушкерник.

пепелище - 1. място, покрито с пепел и други остатъци от огън, пожар. 2. огнище.

теша - успокоявам, утешавам.

зъзна - 1. треперя, треса се от студ или от страх. 2. мръзна.

ибрикчия - 1. през османското владичество - прислужник, който носи ибрика на турчин големец за измиване преди молитва. 2. низкопоклонник, подлизурко, мазник (обикн. за българин, който угодничи на турците).

ибрик - глинен или метален съд за вода с чучур за поливане при миене.

губиден - 1. работа, за която напразно се губи време, безполезна работа. 2. напразно изгубено време, денгуба.

лафет - поставка, върху която е закрепено артилерийско оръдие.

чука - камениста, обикновено незалесена височина.

утрая - издържам, търпя до край.

парясвам - 1. (разг.) напускам, изоставям съпруга или съпругата си. 2. изоставям, зарязвам нещо.

дибидюс - съвсем, напълно, изцяло.

пощява ми се - обхваща ме желание, приисква ми се.

кондотиер - 1. истор. в Италия през 14-15 в. - предводител на наемни военни отряди. 2. лице, което се сражава или защитава нечии интереси срещу заплащане; наемник.

засуха - суша, засушаване.

вълкодав - голямо куче, подготвено да преследва вълци.

заглавиквам - 1. занимавам някого с маловажни, странични неща, за да отвличам вниманието му. 2. отвличам изцяло, напълно вниманието на някого и не му давам възможност да се занимава и с нещо друго.

заглавиквам се - 1. разсейвам се, отвличам вниманието си с дреболии. 2. потъвам, улисвам се в работата си.

кьосав - за възрастен мъж - на когото не растат мустаци и брада.

възправям - 1. поставям нещо да стои право, в отвесно положение или в положение, близко до отвесното; изправям. 2. вдигам нагоре нещо наведено (глава, снага и под.), за да застане в обикновеното си изправено, отвесно положение; изправям. 3. издигам ръст отвесно нагоре, на голяма височина от основата над околната среда; възвисявам, възвишавам, извисявам.

възправям се - 1. заставам прав или се надигам от седнало, от легнало или от наведено положение; изправям се. 2. стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се, възвисявам се, възвишавам се. 3. за образ, спомен, мисъл - отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, въставам, изправям се. 4. с предл. срещу против - противопоставям се враждебно на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо; изправям се.

постал - слаб, мършав.

подляр - подлец, подляга.

колосвам - напоявам с разредена кола тъкан или дреха, като я гладя с ютия, за да добие твърдост и лъскавина.

кола - скорбяла, нишесте за лепене или колосване на тъкани.

разнобой - разногласие.

зулум - безчинство, насилие, обир, грабеж и под.; зулумлук, зулумство.

даврандисвам - правя някой (човек или животно) да се съвземе, да се оправи телесно, да се възстанови здравето му.

даврандисвам се - съвземам се, оправям се телесно, възстановявам здравето си.

кюмюр - въглища.

целина - земя, която не е обработвана, не е орана.

пиргиш - противен, омразен старец, дъртак; пергиш, пергишин, пиргишин.

зверя се - гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера.

алест - обикн. за кон - възчервен, червеникав.

шуга - краста.

шугав - крастав.

гъзина - задник.

партенка - 1. правоъгълно парче памучен плат за увиване на долната част на краката, докъдето са обути, вместо чорапи, употребявани обикн. от войниците. 2. лъжлив слух; приказки, одумки, клюка.

капичвам - 1. събарям на земята, преобръщам някого или нещо; катурвам. 2. убивам, застрелвам някого.

капичвам се / прекапичвам се - изведнъж падам на земята, преобръщам се; катурвам се.

губивреме - безплодно занимание, проява, поддържане на определен вид отношение, за които напразно се изразходва, пилее време; губене на време.

пасмина - хора, които имат лошо име, репутация.

туткал - лепило, получено при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др.

къделя - 1. валмо извлачена вълна, коноп, лен или памук, което се набожда на хурка или чекрък, за да се изпреде. Изпреде две къдели. 2. нещо (обикн. коса, мустаци, облак, дим), което по форма и пухкавост е като къделя.

самувам - стоя сам.

гнида - 1. яйце, обикн. на въшка или на някои други паразити. 2. за изразяване на неприязнено, оскърбително отношение спрямо някого и чувство за собствено превъзходство.

уврат - мярка за земя, ок. 1000 кв. м.

бръстя (1) - 1. сека бръст за храна на добитъка. 2. храня добитък с бръст. 3. ям бръст.

бръстя (2) - мета, чистя с бърсалка.

бръст - сурови клони заедно с листата, които се използват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.

буна - размирица, бунт.

шафрантия - лека жена.

завера - истор. 1. гръцка националноосвободителна революция (1821-1829) с участие на българи, против турското феодално господство. 2. тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.

шупла - кухина, мехурче в сирене, козунак, желязо и др.

държало - дръжка на сечиво.

сглоб - място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и изпъкнала част.

халосвам - удрям, блъсвам, хаквам.

халосвам се - 1. удрям се, блъсвам се. 2. държа се като халосан. 3. прахосвам си времето; помайвам се, щурам се.

изпортвам - развалям, провалям нещо планирано, замислено.

изпортвам се / изпортя се - развалям се, провалям се.

попълзновение - скрито намерение, скрит стремеж или прикрити действия да се постигне, направи нещо.

джигер - дроб.

юнец - млад вол.

ханджар - дълъг нож, леко извит и с разперена в задния си край дръжка.

солдат - войник.

ментърджия - лъжец, измамник.

губиделник - човек, който си губи времето напразно, в безделие; лентяй, безделник.

ишарет - знак, обикн. таен, направен с ръка, очи, мимика и др.

тежнение - склонност към нещо; стремеж, влечение, желание.

рахатясвам - успокоявам се, отърсвам се от грижи.

пероноспора - род микроскопични паразитни гъбички, причиняващи болест по лозята, цвеклото, люцерната и др.

хайван - 1. животно, добитък. 2. говедо, дръвник.

мокрица - дребно ракообразно животно с много крака, което живее на влажни места.

гевезлък - 1. глезене, гевезене, гевезелик. 2. проява на разглезен човек; глезотия.

каик (1) - 1. вид плоскодънна рибарска лодка за речно плаване; ладия, члун. 2. сал за преминаване на пълноводна река.

каик (2) - вид шейна с висока седалка и завити плазове.

каик (3) - дребен бодлив полски храст с кичести розови ароматни цветове; гръмотрън, кокоши трън.

бракма - нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използва повече.

веявица - виелица.

подкокоросвам - подстрекавам, подбуждам.

конгрегация - 1. обединение на църковни католически общини в пределите на един религиозен орден; религиозно братство. 2. ръководещ орган по определени въпроси в Римската курия.

гешефт - нечестна, непочтена търговска сделка; спекула.

алопеция - липса или опадане на космите, най-често на главата (оплешивяване), на брадата, веждите, по-рядко по другите части на тялото; може да бъде: вродена, преждевременна и симптоматична, придобита (след инфекциозни заболявания, ендокринни нарушения, химиотерапия и др.)

катанец - катинар, кофар, катан.

каверна - 1. геол. - кухина в скала, най-често в резултат на карстови процеси; пещера, шупла, дупка, колектор. 2. мед. - кухина, образувана в белите дробове поради разрушаване на тъканта, обикн. от туберкулоза.

платец - 1. човек, който плаща някаква сума. 2. който изплаща парично възнаграждение на някого за извършена работа.

тъжба - писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба.

рожков - сладникав южен плод с издължена като рог форма.

кюп - голям глинен съд; делва.

разкикерен - разкрачен.

амок - остра психоза, вследствие на продължителна употреба на опиум или поради силен афект - ревност, гняв, омраза и пр., при което болният се проявява като невменяем.

пасион - вокално-инструментално произведение, произлязло от католическа литургия, по евангелски текстове за предателството на Юда, залавянето, страданията и смъртта на Исус Христос.

шейтан - дявол.

галеник - 1. разглезен човек или дете. 2. обикн. с пред. на - човек или същество, обичано и предпочитано пред други; любимец.

кесар - 1. истор. - във Византия - титла на най-висш сановник след императора или на родственик на императора. 2. лице с такава титла. 3. цар, император.

немаря - с предл. за - отнасям се небрежно към нещо, не обръщам внимание на нещо; нехая.

главоч - 1. сладководна речна риба с голяма глава и голо вретеновидно тяло с тъмни петна по гърба. 2. диал. - попова лъжичка; главистица, главуняк, главуляк.

циция - скъперник.

дзифт - асфалт, зифт.

кривя - 1. прех. - като извивам, завивам нещо, правя го да стане криво. 2. прех. - за човек или животно - накланям или извивам тялото си или част от тялото си в една или друга посока, неестествено за обичайно положение. 3. за човек - правя гримаси, които променят неестествено лицето ми, обикн. като израз на физическо или емоционално състояние, на определено отношение към някого или нещо. 4. непрех. - за човек, животно или превозно средство - движа се ту в една, ту в друга посока; лъкатуша. Кривя наляво-надясно. 5. непрех. - за човек или животно - куцам. Той кривеше леко с левия крак. 6. прех. - съзнателно преиначавам нещо. Кривя истината. 7. прех. - виня, обвинявам някого в нещо или за нещо. 8. непрех. - правя, върша нещо, което не е добро, вървя по лош път.

кривя се - непрех. 1. за нещо, което е право, опънато - извивам се, превивам се, огъвам се. 2. за човек или животно, или за тялото или част от тялото на човек или животно - наклонявам се, извивам се в една или в друга посока, обикн. при ходене или движение поради болест, недъг или болка. 3. неестествено извивам тялото, крайниците си или правя гримаси като имитирам някого или нещо или като израз на непочтително, подигравателно отношение към някого или нещо. 4. за човек, животно или превозно средство - при движение вървя ту в една, ту в друга посока, като правя завои; лъкатуша. 5. за път, река и под. - извивам се, вия се; лъкатуша.

пишманя се - съжалявам, разкайвам се за нещо извършено, уговорено, казано и под. и съм готов, склонен да се откажа от него.

пашалък - 1. истор. - в Османската империя - област, управлявана от паша. 2. живот, битие, длъжност на паша; пашовство. 3. охолен и безгрижен живот.

ешмедеме - малък гуляй, почерпка, угощение.

салеп - 1. полско и планинско цвете с грудки по корена - перуника, гороцвет. 2. гъсто лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на цветето салеп.








От "Летопис на смутното време" на Вера Мутафчиева.

пъкам/бъкам - 1. за животни, хора и др. - намирам се в голямо количество в ограничено пространство и се движа в него безредно. 2. (с предл. от) за място, пространство - изпълнен съм, препълнен съм с множество хора, животни, предмети и под.; гъмжа.

превращение - 1. превръщане, променяне, видоизменение, изменение. 2. преобразяване, превъплъщаване.

плата - 1. възнаграждение, заплащане, заплата, надница. 2. такса.

кюрк - горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух.

антерия - горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване; аладжа.

ходник -

ангария - 1. истор. първоначална форма на феодална рента, при която зависимият селянин работи през част от годината в имението на феодала безплатно и със собствени оръдия на труда. 2. като нареч. безплатно и принуждение.

боаз - планински проход; дефиле, пролом, дервент.

халтав - който не е прилегнал плътно, не е стегнат; хлабав. халтава примка.

копан - 1. копане, окопаване, прекопаване на земеделска култура. първа копан. 2. времето, сезона, когато се прекопават селскостопанските култури; копане. по копан.

спохождам - 1. ходя от време на време при някого, като престоявам кратко; навестявам, наминавам, наобикалям. всеки месец спохождам майка си. 2. прен. за мисли, чувства и др. - обхващам от време на време, обсебвам. болката често я спохождаше.

калеври - вид плитки обувки, изработвани в миналото ръчно, обикн. от кожа.

подрасник - дълга, права свещеническа дреха, която се носи под расо.

прокопсия - сполука, благополучие, успех.

прокопсвам - постигам успех, сполука, благополучие, напредък в нещо.

куртулисвам - избавям, освобождавам, отървавам.

куртулисвам се - 1. освобождавам се; избавям се, отървавам се. 2. махам се, отивам се.

мушия -

шаръчия - художник.

кадилък/каза/кааза - в Османската империя - административна териториална единица, по-малка от санджак и по-голяма от нахия; околия.

кадия - 1. в Османската империя и у нас непосредствено след Освобождението - съдия. 2. у мюсюлманите - духовник, който съди по основанията на шериата.

шериат - ислямският закон.

давия - съдебен процес, съдебно дело.

хапус -

счивам се -

бахча - овощна, зеленчукова или цветна градина.

мера - незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище.

угар - изорана, но още незасята земя.

тапия - 1. нотариален акт. 2. документ.

кесим - 1. обикн. в съчет. с предл. на - в Османската империя - вид изполица, при която се обработва чужда (обикн. спахийска земя) и предварително и независимо от добива се определя количеството продукти за собственика. 2. дълг, който се изплаща на собственика в продукти при този начин на обработване; отсек. 3. продукти, които получава изполичарят при този начин на обработване.

гумно - 1. равно и утъпкано кръгло място, където се вършее с рогат добитък, впрегнат в диканя, или само с коне; харман. 2. времето, когато се вършее; вършитба.

чауш - 1. турски сержант. 2. въоръжен турски пазач.

алабаш - двугодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни от рода на зелето, със силно надебелено стъбло, което се яде; гулия.

черкез - лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на османското владичество.

побирчия - служител, който събира данъците и глобите.

зурна - дървен музикален инструмент, разновидност на кларнета, с остър писклив звук, използван обикн. в турсна, циганска или българска народна музика; зурла.

даул - тъпан.

трем - 1. покрито отворено място пред стаите на къща; пруст. 2. отворено преддверие на църква.

бурия - меден духов инструмент със силна звучност; тръба.

палаш - 1. вид дребно ловно куче от местна порода. 2. прен. човек, който следи някого и служи, донася на своя господа или на властта; копой, доносник.

падишах - 1. титла на турски султан и на някои други монарси в мюсюлманските страни. 2. монарх, който носи такава титла.

свяст - съзнание, разум.

платан - чинар.

сарай - у мюсюлманските народи - дворец на владетел или на висш служител.

скопак -

облог - налог.

малокръвие - намалено количество на червените кръвни телца; анемия.

зяносвам - 1. похабявам, съсипвам, правя зян; зяндисвам. 2. погубвам, съсипвам някого. 3. губя от нещо, имам зян, загуба. зяносвам от тая стока много нещо. 

зяносвам се - 1. за нещо - похабявам се, съсипвам се. зяноса се половината зърно. 2. погубвам се, съсипвам се.

пребулвам - 1. покривам главата и лицето на булка с було; забулвам. 2. разш. покривам главата на някого с нещо. 3. прен. за мрак, мъгла и др. - покривам, обхващам нещо, като го правя трудно за виждане; забулвам.

зимъс - зиме.

кавак - 1. вид топола с разклонена корона, която расте главно край реки. 2. диал. бреза. 3. диал. явор. 4. диал. трепетлика.

салкъм - акация.

заник - залез.

чарда - стадо животни.

плещест - който има широки, развити плещи.

хергеле - стадо коне.

примикюр - началник.

припадничав - който припада поради болест, обикн. от епилепсия.

ям се - 1. ядосвам се много, тревожа се. 2. карам се с други хора, заяждам се.

чифчия - земеделец.

клашник - 1. горна мъжка или женска селска дреха от дебел вълнен плат, с различна дължина, разтворена отпред, със или без ръкави. 2. дълга мъжка наметка от дебел плат за предпазване от студ и дъжд; ямурлук.

сцеждам се - процеждам се.

затемелвам - укрепвам.

протънявам - 1. ставам тънък или по-тънък, намалявам плътността, дебелината си; изтънявам, отънявам. 2. ставам тесен или по-тесен на ширина; изтънявам, отънявам.

водянка/воднянка - болест, при която се събира, натрупва течност в тъканите и телесните кухини; воднянка.

катил - престъпник, убиец, разбойник.

конюх - коняр.

джелат - лице, което изпълнява смъртни присъди; палач.

кошута - женската на елен; сърна.

мираз -

изкопчвам - 1. вземам със сила нещо или някого от нечии ръце; изтръгвам, изскубвам, измъквам. 2. издействам, получавам с големи усилия, молби, настоявания и под. нещо от някого. 3. накарвам някого с много усилия да проговори, да каже, да съобщи нещо, което знае; изтръгвам, измъквам, изскубвам.

изкопчвам се - 1. успявам да избягам, да се отскубна, да се изплъзна от нечии ръце; отървавам се, измъквам се. 2. успявам да се освободя, да се изплъзна от някаква отговорност или от задължение.

усталия - който е майстор.

пинтия - скъперник.

емении/еминии - плитки кундури.

петлян - петляно време, петляна доба - много късно през нощта или съвсем рано преди зори, когато пеят петлите.

гевезя (се) - глезя (се).

дърма - гъст, непроходим храсталак от малки трънливи растения.

берат - официален документ, който се издавал от султанската канцелария в Османска Турция, за да се предоставят на някого известни права или привилегии.

пусула - остар. 1. далекоглед, телескоп. 2. компас. 3. лекарска слушалка.

резлив - 1. за нож или друго остро сечиво - който е наострен и реже добре. 2. за питие - с леко кисел, щипещ езика вкус. 3. за вятър, студ - който като че ли реже кожата; остър, пронизващ. 4. за звук - пронизващ, пронизителен, рязък.

пусия - остар. и диал. прикрито място, откъдето може да се стреля незабелязано; засада, прикритие.

нишан - остар. и диал. 1. знак, белег. 2. китка с пара̀, която се дава при годеж на годеницата. 3. по време на османското владичество у нас - знак за военно или гражданско отличие, даван от султана. 4. мишена, прицел. вземам/турям на нишан.

баялдисвам - припадам, примирам, прималява ми.

бербат - мръсен, изцапан.

каиш - 1. дълга, обикн. тясна ивица кожа, брезент, гума и др., която служи за връзване, хващане и др. 2. бич. 3. колан от кожа. 4. бръснарски инструмент от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръсначите. 5. амуниция на впрегатен кон.

саде - само.

пексимет - сухар.

хендек - крайпътен изкоп, ров.

аскер - 1. войска. 2. войник.

кадъна - 1. мюсюлманка, предимно от турска народност. 2. съпруга на мюсюлманин (османин, турчин, арабин и др.); ханъма, була.

юрук - 1. тюркска дума за номад. тюркски номади, които се заселват на различни места из Османската империя и постепенно са асимилирани от османските турци.

ропот - сподавен, приглушен шум от гласове като израз на недоволство.

фирафлък - открито, проветриво място.

писец - остар. и диал. 1. писар; писач, писарин, писмар. 2. писател. 3. рисувач, художник, живописец.

гъжва/гъжба/гъжева/гъжова - диал. 1. преплетени в кръг и усукани жилави пръчки, които служат обикновено за прикрепване на нещо към кол. 2. тясно и дълго парче плат, увито около фес; чалма. 3. прежда, навита по същия начин.

сараскер - в Османската империя - главнокомандващ войска или военен министър.

гътвам - 1. събарям изведнъж нещо изправено; повалям, катурвам изведнъж. 2. с удар или изстрел убивам някого; повалям. 3. за болест - разболявам тежко някого; повалям, събарям на легло. 4. отнемам властта на някого; събарям, свалям от власт.

гътвам се - 1. губя равновесие, опора и изведнъж падам внезапно на земята; повалям се, катурвам се, строполявам се. 2. падам болен. 3. умирам. 4. изгубвам властта, отговорния си пост; падам от власт.

ива (1) - вид планинска върба с широки елипсовидни листа.

ива (2) - 1. спец. край на тъкан по дължината, който не се разнищва; ивица. 2. ивица.

сколуф - 1. бакенбард. 2. кичур край ухото.

пезул - 1. вдлъбнатина, вдлъбнато място в стена, зид, обикн. приспособена като долап или лавица за поставяне на дребни предмети; ниша. 2. издадено продължение, разширение на вдлъбнатина в стена, зид или край огнище, обикн. за седене. 3. малко прозорче, подобно на долапче.

виранлък - полуразрушена постройка; виранетина; развалина.

виране - 1. полуразрушена постройка; виранетина, виранлък, развалина. 2. изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. 3. повредена или негодна за използване вещ.

шибой - вид пролетно и лятно цвете, както и неговият цвят, който има приятна миризма.

влахиня/влахинка - румънка.

бамбашка - 1. съвсем особен, необикновен. 2. по съвсем особен, необикновен начин.

вергия (1) - в Османската империя - данък върху сграда.

вергия (2) - природен дар; дарование, дарба, талант.

яшмак - покривало за главата и лицето на жените от мохамеданската вяра; було, фередже.

дьонме - друговерец, приел мохамеданството.

бастисвам - 1. нападам ненадейно някого или нещо, нахлувам някъде, обикн. за грабеж. 2. надминавам, надвивам. 3. печатам, щампосвам.

окаушвам - затварям, арестувам някого.

джапам - ходя, газя във вода или рядка кал, обикн. като стъпвам енергично и от високо, та се чува особен шум.

златя - 1. позлатявам. 2. осветявам нещо, като му придавам златист блясък; позлатявам.

златя се - ставам златист, златножълт; златея се.

калищак - много кал.

купна - купа; копа, купен, копен, копна, купня.

субаша - полицейски началник в Османската империя.

табия - 1. укрепление, окоп, крепост.

лиман - 1. залято от морето и покрито с морски наноси устие на река, образуващо залив. 2. солено крайморско езеро, отделено от морето чрез наноси. 3. остар. пристанище.

швъкам -

дискос - 1. църк. метално блюдо, което се използва в черква за освещаване на хляб по време на литургия или за събиране на парични подаяния от богомолци. 2. прен. парите, които се събират върху такова блюдо. 3. разш. метален поднос, с който се поднася почерпка или храна; табла, блюдо.

тескере - паспорт.

хасър - рогозка.

кръвник - кръвопиец.

сеймен - военен полицай в Османската империя.

черибашия - главатар на боен отряд.

отъмвам - остар. и диал. 1. вземам, отнемам, изтръгвам нещо от някого. 2. отървавам, спасявам.

отъмвам се - остар. и диал. отървавам се, спасявам се.

търпило -

каравел - стара дребна монета от 2 стотинки, насечена за пръв път от Петко Каравелов като министър на финансите през 1880 г.; каравела.

гюбре - 1. тор. 2. смет, боклук.

пестник - 1. длан със свити пръсти, обикн. за нанасяне на удар; пестница, юмрук. 2. удар, нанесен с такава длан.

псовисвам - остар. и диал. 1. грубо умирам, пуквам. 2. убивам.

подмол - 1. изровено от водата място, дупка, ниша в бряг или под подводен камък или скала. 2. подводен камък, подводна скала или риф.

умирачка - смърт.

селямлък - салон за мъже в турски къщи.

отпърво - отначало, най-напред, първоначално; отпървен, отпървом, изпърво, изпървен, изпървом.

встрастявам се (в) - страстно се увличам в нещо, по нещо; пристрастявам се.

треперлив - който трепери. треперлив глас.

хлуя - нахлувам (за въздух, вода).

аджамия - 1. който още не умее да прави нещо, не разбира от нещо; неопитен, глупав. 2. същ. неопитен човек.

сахтиян - вид обработена кожа.

главявам - остар. и диал. 1. наемам някого за някакъв, за някаква работа, обикн. сезонна или за определен срок; ценявам, спазарявам. 2. сгодявам.

главявам се - 1. поемам задължение да работя някъде, някаква работа обикн. временна, сезонна; бивам нает да работя като някакъв; ценявам се, спазарявам се. 2. сгодявам се.

слухтя - 1. напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. 2. слушам внимателно, за да правя донос и др.

недобор - недосъбрана парична сума от данък, дълг или друго плащане.

разумявам - разбирам.

максул - селскостопански продукт за лично потребление.

софта - мохамедански проповедник.

весло - дървена лопата, с помощта на която се кара лодка или друг плавателен съд; гребло.

пранги - окови, вериги.

просеник - 1. хляб от просено брашно. И тя ще яде каквото ядем ние - кога просеник, кога ръженик. 2. диал. хляб от царевично брашно; кукурузник. 3. диал. каша от смляно просо за хранене на млади домашни животни; ярма, кърма, кърмилка.

стръсквам - правя да стане по-сбит, да заеме по-малко място чрез тръскане. стръсквам захар. стръскани кокали.

вододел - 1. спец. линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. 2. техн. съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали.

хесап -

завъркулка/заврънкулка - 1. драскулка, допълнителна извивка на буква при писане. 2 дребна извивка, която усложнява външния вид на предмета. 3. дребна част на механизъм, чието предназначение и име обикн. не се знае.

шамия - забрадка, женска кърпа за глава.

фъртуна - снежна буря; виелица.

отчувам - диал. отгледам, отхраня; очувам, изчувам.

отчувам се - израсна, порасна, стана годен за самостоятелен живот; очувам се, изчувам се.

низам - 1. само ед. редовна войска в Османската империя. 2. войник от редовната войска в Османската империя. 3. само ед. редовна военна служба в Османската империя.

нехайство - проява на нехаен човек; небрежност, немарливост, нехайност, невнимание.

кьошк - остар. и диал. 1. предна, отворена, покрита част на къщата. 2. лятна къща извън града, обикновено в лозе. 3. покрита беседка, павилион.

трапчинка - 1. малък трап. трапчинките по друма. 2. малка вдлъбнатина, обикн. на бузите при усмивка.

бабунка - бабуна.

къдешен - откъде. ти къдешен си?

отпъвам - 1. откачвам, освобождавам нещо запънато. 2. открадвам, отмъквам.

отпъвам се - 1. откачвам се, отплесвам се. 2. за човек - отделям се, откъсвам се, откачвам се.

геран - диал. 1. кладенец, от който водата се вади с помощта на геранило. 2. герен.

геранило/геренило - висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода; кобилица, климало, мотовилка.

тепеджик - приклад.

афоресвам - 1. църк. отлъчвам, изключвам от църквата. 2. прен. остар. проклинам, заклеймявам.

тресавица - диал. земетресение.

билюк/бюлюк - 1. у нас през османското владичество - рота във войската на феодална Турция. 2. чета, дружина, събрана безразборно с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.). 3. тълпа, множество; голям брой. 4. диал. стадо, чарда.

клисав - 1. за хляб и други тестени изделия - който е полусуров, тестен поради некачествено брашно или слабо изпичане; тестяв. 2. за пръст, земя, глина и под. - който е лепкав поради съдържание на много влага. 3. диал. прен. за човек - който е слаб, кекав, болнав.

плетище - плет.

балъкчия - остар. и диал. рибар.

пазвант(ин) - пазач.

чергар - човек, който води скитнически живот.

чергарувам - водя скитнически живот.

опинци - диал. цървули; опинки. (ед. опинец, опинък, опиняк.)

сгода - 1. удобна обстановка; удобство. направил си е в апартамента всякакви сгоди. 2. удобен момент. ако ти падне сгода, купи и за мене.

мухтар - по време на османското владичество - български старейшина, първенец.

урбулешки - 1. грубо, стремглаво, набързо. минавам урбулешката. 2. набързо, необмислено. купихме го урбулешката.

убоявам се -

вапцилка - остар. и диал. боя, багрило, багрилка, багра.

калесвам - диал. каня, поканвам някого обикн. на сватба, годеж и др.

изпитлив - за поглед, очи - изпитателен, проницателен.

зашумен - 1. който е обрасъл гъсто с листа, с шума; разлистен. 2. който е изпълнен, покрит или засенчен от разлистени дървета, храсти.

душераздиращ -

напоточвам се - проточвам се, тръгваме един след друг като върволица мнозина, много неща или всички; нанизвам се.

салхана - кланица.

запирам (1) - започвам да пера.

запирам (2) - остар. и диал. 1. преустановявам движението, действието на някого или на нещо; спирам. 2. заставям някого или нещо да остане там, където е; задържам, спирам, възпирам. 3. задържам някого, попречвам на някого да направи нещо; възпирам. 4. преустановявам движението си; спирам се, запирам се. 5. за занаят или предприятие - западам, замирам. 6. арестувам, задържам, затварям. 7. не позволявам, обикн. чрез насилие, някой да получи това, което му се полага; задържам. 8. отпадам физически; изнемощявам, отслабвам.

запирам се - спирам се.

мекере - подлец, подлизурко.

незван - остар., сега поет. 1. който не е канен, извикан, призован някъде; неканен. 2. прен. който не е определен, предопределен, призван да върши нещо.

поразия - разг. 1. неблагоприятна последица от действие, въздействие върху нещо, в резултат на което то се поврежда или унищожава; вреда, щета, беля. 2. проява, която създава неприятности, причинява щети и под.; пакост, беля. 3. неприятност, беда, нещастие; беля. 4. руг. обикн. в обръщение или членувано - за изразяване на неприязнено, отрицателно отношение към някого или нещо.

бъзлив - страхлив, плашлив, пъзлив.

поръка - възлагане, нареждане, поръчване на някого да изпълни, да извърши, да направи нещо; заръка, поръчка, поръчение.

заглъзвам - диал. затъвам, потъвам; заглъбвам.

гиберясвам - умирам, издъхвам.

гьоз (1) - преграда на ракла, хамбар и др.

гьоз (2) - колело на печка.

лъсък - блясък.

дембел - човек, който не желае и не обича да се труди; мързеливец, ленивец, безделник, дембелин.

касаба - остар. и диал. 1. малък град, градче. 2. околия.

надържам (1) - диал. твърдя.

надържам (2) - отнемам малко от дължината или ширината на плат при шев, обикн. за да се изравни, да не увисне и под.

разставям - поставям на пост.

дивит - старовремски прибор за писане, който се състои от металическа кутийка за пера и мастилница на единия край.

трополак - тропане, тупурдия.

хоросан - полутечна смес от гасена вар, пясък и вода, използвана в строителството за зидане и мазане.

каяфетлия - който изглежда добре, който има изискана, добра външност; представителен, изискан.

читак - 1. остар. пренебрежително за турчин. 2. разг. пройдоха, дрипльо, мърляч. 3. вулг. мъжки член.

шашарма - голяма бъркотия, суматоха, смут.

разсветлявам - правя светло.

изкорубен - 1. за дърво - който е с хралупа, коруба на стъблото или с изпъкналости по стъблото. 2. който е с извита (изпъкнала или вдлъбната) форма. изкорубения небесен свод. 3. който е крив, изметнат. 4. който има грапавини, издатини и вдлъбнатини по повърхността си. изкорубена поляна.

изтопорчвам - навирвам, изправям; натопорчвам.

изтопорчвам се - заставам прави или излизам, показвам се изведнъж, ненадейно някъде или пред някого; изстъпвам се.

лезет - вкус, сладост.

карез - омраза, злоба, злопаметство.

ручава -

топхане -

дамаскин - 1. вид популярен ръкописен сборник с поучителни религиозни слова, разпространяван в България през XVII-XIX в. 2. слово, проповед от такъв сборник, четено в черква.

шарампол - вид укпрепление; околоселищна стена от греди, плет, кирпич, землен насип за защита от разбойнически нападения.

мазгал - тесен отвор в крепостна стена.

свирец - 1. човек, който свири на музикален инструмент или с уста.

солук - дъх.

кумаш - 1. плат; парче плат. 2. платнен.

ручило - дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук.

лисина - голо място на главата, където косата е опадала.




От "Верблюд" на Йордан Радичков.

възвивам - 1. непрех. изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам, извивам. 2. прех. правя нещо (обикн. превозно средство, кон и под.) да промени посоката на движението си, като завие настрани или назад; извивам, обръщам. 3. прех. обръщам встрани и назад (глава, врат, очи, поглед и под.); извивам.

възвивам се - изменям положението си, като се обръщам на една или на друга страна; извивам се, обръщам се.

загуглям - 1. покривам главата с гугла, обикн. на ямурлук. 2. за облаци, сняг - покривам нещо, обикн. възвишение, връх, и го скривам от погледа; забулвам. покривите се бяха загуглили.

пчелин - 1. специално избрано място за отглеждане на пчели, където са поставени кошери; пчеларник. 2. група пчелни кошери; пчеларник.

орница - 1. най-горният пласт, слой на почвата, който се подлага на обработка. 2. нива, която не е обработвана от 2 до 3 години.  като теле у орница - глупаво, без да разбирам нещо (гледам).

подорница - част, слой от почвата, който се намира непосредствено под онази част, която се оре, обработва (орницата); подзем, одър.

бранище - гора, от която е забранено да се сече.

риголвам - обработвам почва с дълбока оран (50-70 см), при която горният пласт се заравя дълбоко, а долният, плодородният се изважда на повърхността. риголвам лозето.

мливо - 1. зърнени храни, които се носят (карат) на воденица (мелница) за смилане. 2. брашно, ярма и др., които се получават при смилане на зърно във воденица (мелница). 3. мелене, смилане. нарамил тайно чувал зърно и го отнесъл на мливо в чифлика.

нефел - нефелен, нефелит. нефела керемида.

веялка - машина за отделяне при вършитба на зърното от люспите и плевелните семена; веячка.

кукурузище (1) - 1. растение кукуруз; царевица. 2. само ед. царевични стъбла с листата, взети заедно; царевичак, кукурузина.

кукурузище (2) - диал. място, засадено с кукуруз; кукурузенище.

юруш - 1. нападение, атака, пристъп. децата на юруш излязоха навън. 2. междум. напред, в атака! юруш на маслините!

целина - земя, която не е обработвана, не е орана.

низа - 1. нанизани на конец, връв и под. или сплетени на плитка хранителни продукти като чушки, лук, царевица, тютюн, риба и под., обикн. за да съхнат; връв, сплит, наниз. 2. нанизани на конец, връв и под. златни или сребърни монети, мъниста и др., които обикн. се носят на шия като накит; наниз. 3. прен. множество еднородни предмети, подредени един до друг или следващи един след друг в линия; ред, редица, поредица, наниз, върволица. Подредени в равни низи букви. 4. прен. само ед. низ. Цяла низа от задължения. Дълга низа от имена на писатели.

пладнище - място, където пладнува добитък; пладнило.

на верев - косо, по диагонал.

чакало ловно чакало.

пръчкарник 

клонат - клонет. Клонати дъбове.

облайвам - лая по. Кучетата облайваха катерицата.

каменар - 1. човек, който се занимава с вадене, къртене на камъни за строителни и други цели; каменоделец. 2. човек, който се занимава с трошене на камъни за настилка на улици, пътища и под.; каменоделец. 3. човек, който се занимава с художествена обработка на камък; каменоделец.

каменоломна - място, където се вадят, къртят камъни за строителни и др. цели; каменна кариера.

хава - 1. време, състояние на атмосферата. 2. ситуация, положение, състояние, настроение. 3. младежка танцова забава.

шаси - 1. основна рамка за машина (автомобил, апарат и др.), върху която се поставят и монтират останалите й част. 2. част на самолет, която служи за придвижване по земята и за кацане.

денгуба - 1. губене на време или загубено време, престой на хора или машини без работа, обикн. поради непредвидени пречки или недобра организация. Никой не им плащаше за денгубите. Да не се допуска нито час денгуба. 2. обезщетение за загубено време.

сур - 1. светлосив. 2. в който има бяло и сиво. Суро куче. Сури лапи. Сури очи.

терзия - 1. нивелир. Водна терзия. 2. шивач.

дюстабанлия - 1. за човек - който има плоски, равни стъпала на краката си. 2. като същ. човек с равни, плоски стъпала на краката си.

кончов - горнище на чорап или обувка. От кончова на ботуша до полата.

просека - тясна ивица изсечени дървета в гората.

сбързя се - избързвам, забързвам. Сбързих се подире й.

регал - 1. висока чаша за бира без дръжка. 2. в печатарството - поставка за словослагателна каса при набор.

чапраз - украсена метална тока на женски колан.

мертек - тънка греда за строеж (10-12 см), обикновено под керемидите на покрив.

пармак - диал. 1. дъсчени или железни пречки, решетки, обикн. на прозорец. 2. парапет от тесни летви на чардак, стълбище, мост и под.; перило, пармаклък. 3. дървена спица на колело на каруца. Прозорци с железни пармаци.

валог - 1. широко място между ридове; долина. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. 2. вдлъбнато широко място на склон на планина. Чуйпетльово лежеше в планината, на валога на едно бърдо, далеко от други села и от пътища. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок, усоен валог на Стара планина.












Разни

почин - начинание, инициатива.

опущение - пропускане по недоглеждане, грешка.

колонада - 1. редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. две успоредни редици от колони с общ покрив като място за разходка или минаване.

фриз - 1. част от стена, която е заградена като тясна ивица между архитрава и корниза, обикновено украсена с рисунки. 2. бордюр, пояс по края на стена, под, ковьор и пр., обикновено украсен с фигури. 3. изпъкнал хоризонтален корниз на повърхността на мебел, обикновено на горния край на гардероби, шкафове, бюфети и др.

скверен - 1. който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен. скверни думи. 2. който не е съобразен с моралните норми; низък, непристоен, срамен. скверни помисли.

щръклея - тичам, щурея, беснея.

уповавам се - разчитам, облягам се, осланям се.

апория - 1. неразрешим или трудно разрешим логически проблем. 2. непреодолимо противоречие, безизходно положение.

усой/усое - неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.

върлинест - който прилича на върлина; дълъг и тънък като върлина.

прекоросвам - 1. викам по прякор. 2. измислям прякор на някого.

канела/канелка - запушалка на бъчва или каца във вид на пръчица.

пощелив - на когото, като види някой да яде нещо, му се пощява.

държелив - който издържа много; издръжлив.

евристика - (от гр. heuresko "намирам") метод, начин на преподаване, при който новото се разкрива чрез насочващи въпроси, като се създава находчивост - активност.

исполин - 1. много висок и едър човек. 2. велика личност в някаква област.

скит - малък манастир, отдалечен от населено място.

зефир - 1. лек, приятен вятър. 2. наименование на различни сладкарски изделия с лек крем.

на верев - косо, по диагонал.

цокъл - 1. долна част на външна стена на сграда или колона, която е малко издадена. 2. облицовка на долната част на стена. 3. измазана долна част на стена. 4. метална част на електрическа крушка, която се завива на определено място.

коруба - кухина в дънер на дърво; хралупа.

талашит - отпадъчен материал при дървообработването, както и получената от него чрез пресоване и слепване плоскост, която се използва вторично при направа на мебели.

бухлат - едър, набъбнал, издут.

нощва - дървен съд за замесване на тесто.

сахан - медна чиния.

калайдисвам - 1. покривам меден домакински съд с тънък слой калай, за да не се окислява. Тази година не сме калайдисвали съдовете. 2. карам се строго, мъмря.

стародавен - старинен, старовремски, отдавнашен. Стародавен обичай.

милинка - изделие от многолистно тесто с пълнеж.

каналия - мошеник, негодник, мръсник, мерзавец.

заглавка - начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикновено в стари ръкописи, в детски книги.

оброк - 1. обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие. 2. обредна служба по повод някои празници.

оброчище - 1. място, където по-рано е имало църква. 2. място, където се извършва оброк (във 2 знач.)

върхушка - (пренебр.) привилегированата част от лицата в една ръководна власт.

филипика - гневна изобличителна реч.

паласка - кожена чанта, в която се съхраняват куршуми.

пъртина - утъпкана пътека за минаване през (дълбок) сняг.

обоз - група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската.

кувертюра - покривка за легло.

кръмен - който служи за храна на добитък, за кърма. кръмно цвекло.

постница - жилище на постник, обикновено примитивно.

уровен - равнище.

топор - брадва.

палешник - желязна част от рало, която равнява земята; лемеж.

(стръхав) - грапав, груб.

урсуз - който е лош, проклет, злобен, инат.

забой - място в мина, където се копае руда (въглища).

убог - 1. много беден, мизерен, жалък; 2. беден на съдържание, фантазия; нищожен, посредствен.

кикимора - грозна жена.

крина - истор. дървен цилиндричен съд - мярка за зърнени храни (около 15 килограма).

чиреп - парче от счупен глинен или порцеланов съд.

клепсидра - воден часовник.

межда - синор.

дрехар - майстор на дрехи.

вран - за животно - който има много черен, лъскав косъм. вран кон.

комай - почти, като че ли.

бакър - 1. металът мед; 2. голям кръгъл меден съд за вода с една подвижна дръжка; котел.

идалго - испански благородник.

жалон - кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при нивелиране на местности.

маяк - кула, построена на морския бряг или на остров, със сигнален огън, който служи за ориентация на плавателни съдове.

дача - вила.

грунд - първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон.

тикла - каменна плоча за печене.

камъш - 1. вид водно растение от рода на тръстината и папура; 2. стъблата на тези растения, които се използват като строителен материал или материал за кошници, мебели и др.

бошлаф - празни приказки, празна работа.

батардисвам - съсипвам, разрушавам, унищожавам.

обточвам - обшивам, поръбвам.

угар - изорана, но все още незасята земя.

синия - ниска маса, за която не се ползва стол, а се сяда на земята.

нощви - дървен съд за замесване на тесто, присъствал във всяка покъщнина на българите в миналото.

клепя - кова; удрям, тракам.

юлар - оглавник.

кречетало - 1. дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните. 2. детска играчка, която издава шум като воденичната дъсчица. 3. човек, който говори много.

кутлица - плитък дървен съд за брашно във воденица.

мливар - лице, което е закарало мливо на мелница.

кенар - 1. ивица, втъкана в плат за украса. 2. плат с такава ивица. кенарена риза.

серкме - кръгла рибарска мрежа.

ракита - вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството.

пиростия - трикрака или четирикрака метална поставка, върху която се поставят съдове в огнището.

огрибка - желязно приспособление за остъргване на нощви или загорели части от хляба.

руда - тънка, мека, къдрава вълна.

мъст - непрекипяло сладко вино, шира.

шира - неферментирало още вино, сладко вино.

гмеча - мачкам.

гмечка - дърво за мачкане на грозде.

брана - земеделско сечиво за разбиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ.

требя - почиствам вариво от примеси. требя боб.

сприя - буря; много силен вятър с бързо променяща се посока, съпроводен с гръмотевична будя и краткотраен валеж от дъжд или градушка - наблюдава се в горещи летни месеци.

баданарка - кръгла четка за варосване с дълги косми.

копраля - земеделско сечиво, подобно на мотика.

пруст - широко помещение в къща между другите стаи; трем. 2. открита част от къща пред стаите; трем. 3. коридор, антре.

дирек - използван за подпора или самостоятелен стълб.

шаяк - груб вълнен плат.

паздер - ситно накълцана разнородна смес, с която се пълни кървавица; нещо надробено, насечено, което никога няма да си върне първоначалната форма.

зестра - имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени.

изпружвам - опъвам (нозе, врат).

литавра - вид барабан.

декрет - постановление или разпоредба на върховната власт.

вивисекция - извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.

дерибей - самовластник, потисник.

анфилада - редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга.

ескиз - чернова; скица.

чвор - основа на клон в стъблото на дърво или в греда, дъска и др.; чеп.

мишина - гнездо, леговище на мишка.

мандало - заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена.

бойница - тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура.

благоговение - дълбока почит, преклонение.

нега - доволство, блаженство, нежност.

крея - постепенно отслабвам; линея, вехна, замирам, гасна.

везан - върху който има изшити, обикн. с разноцветни конци, различни фигури, шарки за украса; бродиран.

везба - везане.

тегел - 1. направена с конец от шевна машина линия; шев. 2. движение в относително права линия.

регент - временно изпълняващ монархически функции поради непълнолетие на престолонаследника или при междуцарствие.

филипика - изобличителна реч.

тюфлек - 1. дюшек, напълнен със слама; сламеник. 2. отпуснат, дебел човек.

овраг - дълбока падина със стръмни брегове.

уравниловка - необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица.

колак - обреден хляб; кравай.

кинкалерия - 1. съвкупност от дребни изделия като стока за продаване (гребени, дантели, копчета и др.). 2. магазин за такава стока.

чемерен - злокобен, зловещ.

чапкън - развратник, немирник.

чалдисвам - умопобърквам се, повреждам се.

хемен - близко, почти, едва.

труптина - тяло без глава.

себап - добро дело, благодеяние.

сегиз-тогиз - от време на време.

офлянквам се - мотая се, размотавам се, бавя се.

назлъндисвам се - колебая се, дърпам се, противя се, упорствам, капризнича.

ежба - кавга, караница, вражда, разпра, крамола, раздор, недоразумение, препирня.

общак - общ работник.

зикурат - шумерски храм.

льос - жълтеникава, песъчлива, много плодородна почва.

ратник - поборник, деятел, радетел.

алувий - седиментна скала, която се отлага от реки.

разлив - място, където се разлива река.

ерозия - пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда.

анклав - територия на държава, която е обкръжена с територии на друга държава.

автохтонен - местен, първичен, туземен.

ломя - чупя, руша; пречупвам характер, преодолявам съпротива, прекършвам. поломен. поломявам.

табун - стадо коне.

филиз - израстък на дърво, храст.

еркер - издадена част от горен етаж на сграда, обикновено с прозорци.

драперия - набран тежък плат за завеса или покривало.

балдахин - навес от тънък или прозрачен плат на колони над легло, престол и др.

мусура - мутра, муцуна.

жалейка - траурен знак.

обнова - обновяване, подновяване.

правоверен - 1. който вярва в истината. 2. който се е посветил изцяло, без отклонения на една идея.

интендант - длъжностно лице, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др. (обикн. в армията).

нежели - камо ли, негли.

зной - силна лятна горещина с напечен, сух въздух.

невнятен - който не се чува добре, неразбираем, нечетлив.

кандисвам - 1. скланям, съгласявам се. 2. омръзва ми.

кандардисвам - убеждавам, придумвам.

шадраван - специално декоративно приспособление с течаща в различни фигури вода; водоскок, фонтан.

чистофайник - човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник.

въчовечен - приел човешки образ.

плисе - успоредни гънки върху материя, които се заглаждат, за украшение на женска дреха. пола на плисета. плисирани шалвари.

кокошиня се - държа се гордо, макар да зная, че съм беден. накокошинен.

дангалак - висок слаб човек. дангалачест.

дингил - висок и слаб човек.

бомбе - твърда мъжка шапка с обло дъно и малка периферия.

бадева - напразно, даром, залудо, на вятъра.

байонет - щик, копие.

балабан - едър човек или животно.

белушка - бродерия около ръкавите, гърдите и околовратната извивка.

книгиводител - лице, което завежда служебни финансови книжа.

дорест - за кон - който е с червено-кафяв косъм. дореста кобила.

фуркет - широка и голяма фиба за прикрепване на коса, обикновено в кок.

сбруя - комплект от принадлежности за впрягане или яздене.

бренен - тленен.

обгалвам - погалвам.

гети - вълнени обвивки на краката от обувките до над глезените, каквито носят войниците.

навой - дълга лента плат, обикн. вълнен, която се навива върху крачола от глезена нагоре като традиционна част от мъжкото облекло; навуща.

сипкав - 1. който се сипе, рони. сипкаво тесто. 2. за глас - пресипнал.

пачавра - 1. кърша или непотребно парче плат за изтриване, бърсане на съдове, мебели и под.; парцал, бърсалка. 2. човек без собствено достойнство, който угоднически и безрезервно служи на чужди интереси, в услуга на някой друг. 3. развратна, безнравствена жена.

осел - магаре.

натирвам - изпъждам, прогонвам.

такъм - съвкупност от принадлежности с общо предназначение; комплект.

тегота - 1. мъчително състояние на тягост, досада, мъка. 2. горещо време, в което е трудно да се диша от задух.

отдире - отзад.

дирник - задна, седалищна част на човешкото тяло; задник.

прескимбичвам - прекатурвам, правя някой да панде.

леснина - начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Трябва да има леснина тази работа. Търся леснината.

ватенка - топла горна дреха за работа с дължина докъм кръста, подплатена навсякъде с вата; памуклийка.

вата - подплънка от памук на дреха.

наситка - насита, насищане, наситство. Нямах наситка на прочитане. Целувах без наситка.

подлистник - 1. долна част на вестникарска страница, където се печатат по-дълги публицистични или литературни материали. Дядото се взира глупаво във вечерния вестник и разсеяният му поглед минава набързо през събитията в Абсиния, през рекламите за пудра, през подлистника с детективския роман. 2. публицистичен или литературен материал, отпечатан в тази част на вестникарската страница. Той сега е захласнат подир аеропланите и даже изпрати на "Пряпорец" един подлистник за тях. 3. разчертан лист, който се подлага под полупрозрачен неразчертан лист за писане, обикн. за да не се изкривяват редовете.

кадет - възпитаник на средно военно училище.

юнкер - младеж, който следва във военно училище.

щърб - 1. за съд - на който са отчупени части от краищата; ущърбен, нащърбен, щърбав. 2. за човек - на когото липсват някои от предните зъби. Щърба баба.

катер - малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер.

богатир - 1. средновековен руски воин. 2. храбрец, юнак.

поганец (1) - 1. човек, който изповядва друга, чужда вяра, религия (от гледна точка на говорещия); неверник, поганик, поганин. 2. безбожник, атеист; безверник, антихрист, нечестивец. Сега е пост, на черква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият. 3. хулно, ругателно прозвище за лош, недостоен човек или за животно, чиито прояви се оценяват много отрицателно; мръсник, нечестивец. 4. обикн. мн. - в народните вярвания - свръхестествено грозно и зло същество, което предизвиква страх, отвращение у хората. Когато почнаха да му се привиждат юди и поганци, тя спеше до него и го успокояваше - тя вярваше в призраци, ала не се боеше от тях. Има едни страшни космати хора, с едно око по средата на челото. Те се казват поганци. Поганец те взел. Поганци те взели.

поганец (2) - мишка, плъх; поганек. В чужбина не знаели що е това мачка. Били пълни с поганци, та ушите им ели, ама немало кой да ги лови.   Мижи като котарак над поганец.   гледаме се като мачка и поганец - гледаме се враждебно, с омраза, като врагове.  живеем като мачка и поганец - живеем в постоянни кавги, разправии, в омраза и враждебност.  мачка и поганец ще лежат наедно - употребява се за много студена нощ, много студено време.  обичаме се (погаждаме се) като мачка и поганец - никак, ни най-малко не се обичаме (погаждаме).

шашкън(ин) - глупав, шашав, смахнат човек.

шашкънии - глупости.

тепавица - съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода; бара.

тепам - 1. поливам с гореща вода и удрям върху вълнена тъкан, за да стане по-плътна. 2. убивам.

лангъркам - друсам, клатя.

драгоман - 1. водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя. 2. преводач към консулство.

огниво - метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.

бакърджия - човек, който произвежда бакърени изделия или търгува с тях; медникар; казанджия.

благолепен - хубав, красив, прекрасен.

ходник - коридор.

виделина - светлина.

искрометен - бляскав, блестящ, сияен, заслепителен, искрист, пламтящ, ослепителен.

прежен - минал, предишен.

огниво - метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.

гарнизон - войскови части, разположени за охрана или обучение в населено място.

плочник - място, покрито с плочки; тротоар.

скрижал - 1. в библията - каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей. 2. непоклатима основа, завет. 3. каменна плоча.

шилкосвам - набождам, продупчвам с шило.

шегър - ученик при занаятчия или търговец; чирак.

шама - шук, глъчка.

чибук/чибуклук - лула с дървена тръбичка за пушене на тютюн.

циглав - слаб.

тетка - леля.

тетин - свако.

темане - поклон.

смежен - съседен, допирен.

слуням се - ходя безцелно, скитам се.

реченица - сгодена девойка.

пумпалица - дебела тояга.

пунгия - кожена торбичка за тютюн или за пари.

пуряк - вечно сърдит или намръщен човек.

пречник - летва, пръчка за ограда.

подвезка - червен ширит за стягане на крачолите на потурите под коленете.

повсъде - навсякъде.

плоска - малко плоско шише за ракия.

пейси - дълги кичури нестригана коса пред ушите.

пафит - пълзящ храст.

пайвант - въже, с което се завръзва накъсно преден и заден крак на кон, за да не може да бяга, когато пасе.

ниет - намерение.

нафиле - напразно.

нане - 1. по-голям, по-стар брат; бате, батко, батьо, нана. 2. обикн. в съчет. с мъжко собствено или фамилно име - за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него в шопския край; бай, бае, байо.

кондир/крондир - глинен съд с тясно гърло за ракия.

кердосам - взимам за себе си.

заушвам - удрям плесница.

додейвам - досаждам, омръзвам.

дигноглавец - надменен, високомерен.

гравулица - скупчване.

възхождам - движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възкачвам се, възлизам. Владетелите възхождаха и захождаха. Пътеката възхождаше по хълма.

боляр(ин) - благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV век.

владика - висше православно духовно лице; архиерей, епископ.

кипеж - 1. кипене. 2. силна проява на чувства, страсти, мисли. 3. голямо оживление и движение, съпроводено с шумове.

бича - режа дървени трупи на дъски, греди и под.

общественик - човек, който се занимава с обществена дейност; който работи в полза на обществото.

валог - падина, котловина.

весталка - жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.

свезка - книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък.

петелка - 1. обшита, поръбена малка дупка, прорез на дреха, където влиза копчето за закопчаване, или клуп от оплетен конец или платнена лентичка със същото предназначение. 2. два къси конеца на яка на риза, които се завързват вместо копчета.

колонада - 1. редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. две успоредни редици от колони с общ покрив като място за разходка или минаване.

булана - дебело вълнено покривало с дълги влакна; губер; ледика.

кокошиня - държа се гордо (макар че съм беден и мързелив).

лих - опак, своенравен.

партакеш - вещи, багаж, покъщнина; партушини. Мъжът й умря или май го убиха... отива баща й да си я прибере, натоварва що партакеш има на талигата и си тръгват назад.

сап - дръжка на лопата, мотика, чук, нож и др.

репей - бурен с едри листа и топчести бодливи семена, които лесно полепват за дрехи, козина и др.

санким - 1. в края на краищата, и така. 2. нима, какво от това, чунким, да не би да.

умозрителен - който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит.

лития - шествие с молебен за дъжд.

лелея - 1. съкровено пазя, тая в душата си нещо. Лелеях една разцъфтяла мечта да служа чрез творчеството си на това отечество. Лелее в душата си любов и признателност към земята. Всички лелееха дълбока увереност. 2. грижа се, пазя някого.

перистил - правоъгълен вътрешен двор, градина или зала, оградена от всички страни с колонада.

джанъм - душо моя.

халач - човек, който разчепква вълна.

туплест - кръгъл, валчест.

тикла - тънка каменна плоча, тухла.

тапанджа - дръжка на пищов.

митарство - (библ.) премеждие, изпитание.

кепазлък - излагане, посрамване.

канерване - в църквата четене на висок глас на стихове, които после се пеят.

калмуци - наемници без дом, без семейство, безродници.

казън - 1. наказание, присъда. 2. смъртна присъда.

еспидепсан/изпидепсан - възпитан, добре обучен в нещо.

виражение - изражение.

понуда - гощавка на близки скоро след раждането на дете.

леярна - отделение в завод, където се отливат метални предмети.

полеви - който е свързан с бойното поле.

надлежен - който е нужен, който следва да бъде, съответен, дължим.

шлейф - дълга задна част на рокля.

одеяние - 1. дреха, облекло; одежда. 2. скъпа, пищна и богато украсена дреха, която се носи от царе, благородници и др. или се облича при тържествени случаи.

мъждея - светя приглушено, слабо.

мъждив/мъжделив - който свети слабо.

косичник украса на косата; плетеница от самите коси или от вълнени конци, украсена с монети и мъниста, която се спуска на гърба.

юрод - неразумен, глупав човек.

кондика - летописна книга на църква или манастир.

хортувам - говоря.

прокуда - изгнание, пропъждане.

кахър - скръб, тъга.

окахървам се - натъжавам се, наскърбявам се.

живеница - туберкулоза (по-общо неизлечима болест).

гюбре - животинска тор.

гурбет - работа в чужбина.

хекатомба в древността голямо жертвоприно- шение; прен. масова смърт в името на нещо, като жертва.

руен - бликащ.

редут - укрепление на високо място, укрепен хълм.

пустинник - отшелник.

клипав - много слаб.

всуе - напразно.

букаи - окови, вериги.

резил - срам, посрамване.

орезилвам - посрамвам.

обелиск паметник с форма на четиристенен каменен стълб с пирамидално заострен връх.

гороломен толкова силен (ехтеж), че ломи, поваля гората.

вощеница - восъчна свещ.

валог - падина под хълм или връх.

кормест - с голям корем, шкембест.

исо пригласяне с равен тон в църковното пеене.

шулци - неголеми глинени съдове за вино или ракия.

фуквам - втурвам се, затичвам.

усурвам се - мръщя се, правя кисела физиономия.

сапикасвам - съглеждам, виждам.

охтика - туберкулоза.

охота - 1. желание. 2. апетит, ищах.

охотен - 1. който проявява охота, желание за нещо, който е изпълнен с охота, желание за нещол охотлив. 2. който има голям апетит; яшен.

вагабонтин - нечестен човек, нехранимайко, безделник, скитник.

шанц - неголямо укпрепление, окоп.

чушулка - пъпка на цвете.

тлъка седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село.

ревнител - радетел, ревностен деец.

разтуха - развлечение, отдих.

предумница - сватовница.

повечерка - молитва след вечеря.

патасвам - мирясвам.

отвратки - обредно посещение на младожен- ците у родителите на булката наскоро след сватбата.

нехра - мързелива жена или мома.

настоятел - човек, избран да се грижи и да отговаря за църква или за училище.

нартика - преддверие на храм.

наклопвам - наклеветявам.

молепсвам - зарязвам.

магерница - кухня в манастир. 

комшулук - 1. вратичка в оградата между съседни къщи. 2. съседство, отношения между съседи.

камбурест - прегърбен.

вкратце - накратко.

бранище - гора.

шрот - отпадъчен продукт от слънчогледово семе при отцеждането на маслото, който служи за фураж.

трели - 1. в музиката - мелодична украса от повтарящи се съседни тонове. 2. подобен мелодичен ефект в птичите песни. трелите на славея.

акар - дребно животно, вид паяк от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека.

полен - цветен тичинков прашец.

измекяр - слуга.

топлинки - топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа.

землянка - примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр.

дописка - статия (обикн. кратка) или бележка във вестник, в която се съобщава за станали събития.

давление - натиск, насилие върху нечия воля или убеждия.

тантурест - който има дебело отпуснато тяло и нисък ръст.

дундест - който е с възпълно обемисто тяло.

тапия - документ.

потеря - 1. организирана въоръжена група, която преследва някого. 2. организирано преследване на някого или на нещо от въоръжена група лица.

ардауш - разтурено, разнебитено състояние.

шлеп - дълга плоска плаваща повърхност за превоз на товари, която се тегли от влекач.

дюза - използвана в техниката къса тръба с променливо сечение, която служи за изменяне на скоростта и на налягането на преминаващите през нея газове, пари или течности.

планомерен - който се извършва по предварителен план, системно и ритмично.

винч - механизъм, състоящ се от стоманени въжета и барабан за повдигане и преместване на тежести; лебедка.

разсед - разместване в земна маса.

плюска - мехурче на кожата, изпълнено с лимфна течност, получено при изгаряне, при силно и дълго триене, протриване на кожата, при алергия, ухапване от комар и под.

турникет - приспособление за осъществяване на кръвоспиране в крайник.

налог - данък, такса.

обложен - който е плътно покрит с нещо. За език, гърло, небце - който е плътно покрит с налепи.

налеп - тънък слой от някакво вещество, което се полепва или отлага върху повърхността на нещо.

попълзновение - скрито намерение, скрит стремеж или прикрити действия да се постигне, направи нещо.

подстъп - 1. подход. 2. удобно място за минаване, за приближаване към нещо или за нападение; подход.

алков - вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша.

тежнение - склонност към нещо; стремеж, влечение, желание.

престолнина - столичен град.

врънкам - 1. за вретено - издавам еднообразен шум при предене. 2. непрекъснато и настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден.

мотамо - буквално, дума по дума.

обков - 1. съвкупност от метални части на прозорци, врати, мебели и др., служещи за свързване, отваряне, заключване, задържане, усилване и под. 2. метална украса на предмет.

углавен - в правото - който е наказателен, подлежи на съд и наказание.

пепит - 1. шарка, десен на тъкан, плат от шахматно редуващи се дребни квадратчета или ромбчета в два цвята, обикн. черно и бяло. 2. тъкан, плат с такава шарка, десен. 3. дреха от такъв плат.

вместилище - място, предназначено за вместване, поместване, поставяне на нещо.

венцехваление - пресилена възхвала.

шафнер - отговорник или кондуктор в спален вагон.

изфирясвам - изчезвам, изпарявам се, изгубвам се.

семафор - 1. сигнално устройство, което чрез подвижни крила и светлини регулира движението на влаковете. 2. във флота - начин за зрителна сигнализация чрез флагчета или светлини.

прелат - 1. титла на католическа или англикански духовник (като епископ или абат). 2. висша титла на католически духовник (обикн. епискон, кардинал), получена за особени заслуги и утвърдена от папата. 3. духовно лице с такава титла.

почвеник - земеделец.

кашер - в юдаизма - храна, приготвена и сервирана в специални съдове и определен начин в съответствие с религиозните норми: месото трябва да бъде заклано от свещеник, не се допуска свинско, на масата не се слага месо и свинско заедно и т.н.

поменик - списък с имена.

валц - цилиндрична машинна част, която се върти около оста си.

щуквам - изчезвам неочаквано и незабелязано, измъквам се, духвам.

прокламация - 1. тържествено обръщение на правителството към народа. 2. агитационен лист с политическо съдържание.

капитулирам - 1. прекратявам военни действия и се отказвам от война в полза на противника. 2. остъпвам на някакъв натиск.

абдикирам - отказвам се от престол или от наследственото си право на престол.

бараж - изкуствена преграда в корито на река, за да се повдигне нивото на водата и да се отбие тя изцяло или отчасти в канал, тунел и под.; бент, яз.

фаланга - правоъгълна бойна формация, обикновено съставена изцяло от тежка пехота, въоръжена с копия, пики и под. оръжия.

лоджия - открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет.

окат - 1. който има очи; който може да вижда, зрящ. 2. който може да предвижда, да преценява добре обстоятелства, тенденции и под.; образован, учен, просветен. 3. (като същ.) зрящ човек; просветен, буден човек.

пущина - нещо, назовано с укорно или ласкателно отношение.

незлоб(л)ив - който не изразява или не съдържа злоба.

знамение - необикновено природно явление или случка, тълкувани като знак за значимо събитие; поличба.

кретон - грапав, тежък памучен плат.

арабеска - 1. орнаментален мотив в живописта, ръкописната украса, златарството, дърворезбата и др. във вид н апреплетени геометрично и художествено стилизирани стебла, листа, геометрични фигури със символично значение, включващи понякога текстове с арабско писмо. 2. малко литературно произведение, миниатюра с изискана форма. 3. неголяма музикална творба с орнаментален характер, украси. 4. една от основните пози на класическия танц с издигнат назад крак, с видоизменения при промяна на положението на опорния крак, ръцете, главата, тялото.

самур - животно с ценна кожа от рода на златката, както и кожата му.

притворен - който съдържа притворство.

притворство - преструвка, лицемерие.

клюс - отвор за котва в кораб.

щапуркам - прохождам.

окепазявам - 1. осрамвам, злепоставям. 2. развалям, загрозявам.

окайвам - жаля, оплаквам, съжалявам, скърбя, жалея. Всички я окайват, че си отива млада.

настойка - течност с разтворени в нея лечебни или ароматични вещества, извлечени от билки.

реторта - кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити.

кания - кожен калъф за нож.

парса - парично възнаграждение на свирачи или танцьори, събирано от самите тях след изпълнението им.

примус - кухненски уред с течно гориво за готвене.

одумвам - злословя, клюкарствам.

утвар - в християнството - сборът от различните предмети, които се употребяват в литургията.

самин - самичък, сам.

началство - 1. администрация, всички началници. 2. началник.

мержелея се - появявам се с неясни очертания в далечината или тъмнината.

развигор - южен вятър през пролетта, който допринася да се разлистят горите.

орница - най-горният пласт на почвата, който се обработва.

келеме - 1. поле, празна местност. 2. празноглав човек.

чепаре - риболовни кукучки, които се връзват по няколко наведнъж.

парагда - въже с поводи и шамандури за ловене на големи риби.

креатура - незначителна, жалка личност, издигнала се чрез чуждо покровителство или по стечение на обстоятелствата.

маншон - 1. кожа или пухкав плат, ушит в цилиндрична форма (вместо ръкавици), от двете страни на който се пъхат и топлят ръцете. 2. спец. калъф от каучук или кожа, с който се покрива цилиндрична машинна част.

одалиска - наложница в харем.

ревностен - който е усърден, старателен, прилежен с цел постигане на нещо. отдадени, ревностни монаси.

прилежание - старателност, усърдие.

пантеон - 1. храм в древна Гърция и Рим, посветен на всички богове. 2. гробница на бележити личности. 3. всички божества на един народ. 4. поредица, съвкупност от бележити личности.

повой - тясна дълга лента от плат или плетена връв, с която (обикн. в миналото) се стягат пелените на повито бебе.

бдинци - истор. войници от Видинския (Бдинския) полк през Балканската и Първата световна война.

купел - църк. голям, дълбок метален съд, в който се извършва църковно кръщение.

къпалня - помещение за къпане, баня с душ, обикн. към стадион, плаж.

иконостас - църк. 1. украсена с икони преграда, която отделя олтара от останалата част в православна черква. 2. поличка или ниша в къща, където се поставят икони и кандило.

кодоша - правя си шега, майтап с някого. началникът мислеше, че го кодошат. стига си го кодошил.

кодоша се - шегувам се, правя си майтап с някого. много обича да се кодоши със съседа.

гайле - грижа. Всеки си знае хала, всеки си има гайле и за оран, и за сеитба. Нямай гайле. Понатоварих те със свои гайлета.

бака - 1. голям металически съд с дръжка, употребяван за разнасяне храна на войници. 2. количеството храна и др., което се вмества в такъв съд. една бака чаец.

бак - носовата част на горната палуба на кораб, където са разположени котвата и съоръженията за управляване.

таралясник - таратайка, стара кола.

анклав - 1. държава или част от държава, чиято територия обикн. е без излаз на море и е обградена изцяло от територията на друга държава. 2. място, район, област, заобиколени от различна по състав, признаци, основни белези среда. християнски анклав в Косово. 3. парче минерал в еднороден скален къс.

отмала - отмаляване, умора. От рамената до краката му бе се разляла сладка отмала. Отмалата го залюлява приятно. Той се бранеше до отмала.

индулгенция - истор. у католиците - папско писмо за опрощаване на грехове, което се получавало срещу заплащане.

разквартирувам - разпределям по квартири.

квартирувам - настанен съм, живея на квартира някъде.

плодник - 1. бот. част от растителен цвят, представляваща размножителен орган, в който се развиват семената. 2. долна част на пчелен кошер, където се отглежда пилото.

пило - яйчица, личинки и какавиди на пчели в килийките на пчелните пити в кошер.

ластар - 1. меко зелено стъбълце на лоза, извито като мустаче; филиз, младок. 2. издънка, младо стъбло на дърво, храст или друго растение; ластун, ластуна; стъбло на пълзящо растение (тиква, диня, пъпеш и под.)

чворест - който е покрит с чворове; чепат.

чепат - 1. по който има чепове; чворест. 2. неогладен, неравен. чепата тояга. 3. за човек, характер на човек - труден, раздразнителен, неспокоен.

ондулация - 1. особен вид къдрене на коса, обикн. на едри вълни. 2. вълнообразно движение.

ондулирам - правя ондулация.

ондулирам се - къдря косата си чрез ондулация.

стрелочник - служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка.

лоно - недра, утроба, пазва.

одиозен - който предизвиква крайно отрицателно отношение към себе си; омразен, противен, отвратителен.

изтипосвам - 1. представям някого в отрицателен вид, показвам в лоша светлина (обикн. във вестник); излагам, злепоставям.

изтипосвам се - снимам се, фотографирам се.

изтъпанвам/изтъпанчвам - излагам на показ демонстративно, дръзко някого или нещо.

изтъпанвам се/изтъпанчвам се - изстъпвам се.

исзтъпвам се - 1. излизам напред, като заставам на видно място, за да ме видят или чуят добре; изстъписвам се. 2. появявам се, изпъквам в съзнанието, мислите на някого.

ярка - млада кокошка, която още не снася яйца.

койка - моряшко легло от платно, брезент в плавателен съд.

шпора - метална лентичка с прикрепена към нея острие или топче, която се поставя върху ботушите на ездач и служи за пришпорване на кон.

чергило - подвижен покрив на кола, файтон и др. превозни средства от плат; платнище.

смахмузвам - пришпорвам кон или друго ездитно животно.

несврътлив - който не го свърта.

вишка - подвижна платформа.

мърцина - 1. животно, умряло, без да може да се използва месото му. 2. нареч. безполезно, напразно. Умирам мърцина.

репер - геодезически знак, който служи като изходна точка при измервания, нивелиране или нанасяне на точки и линии от план на местността.

щапукам - вървя с колебливи стъпки, клатя се. Детето вече щапука. Старицата щапука бавно из двора.

бие - ивица от плат, конци и др., направена за украса в краищата на дреха, покривка, завеса и под.

махаленец/махаленка/махленка - човек, който е от същата махала; съкварталец.

дизгини - поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за управляване на впрегнати коне.

ок - дълго дърво, поставяно отпред на кола, теглена от животни, което служи за разделянето им.

палдъм - ремък, който минава под опашката на впрегнат или оседлан кон или магаре; подопашник.

странство - чужбина.

гъгна - говоря неясно през нос.

веяние - веене; влияние.

чумеря се - 1. правя мимика на недоволство; сърдя се. Защо се чумериш? 2. на какво. Не харесвам, не одобрявам. Стига си се чумерил на храната. 3. прен. за небе, природа, време - влошавам се, ставам мрачен; заоблачавам се.

зрак - слаба светлина. Лунен зрак.

ранина - ранни зори, ранна утрин. по/на ранина.

оскъднявам - ставам оскъден. Нека вярата не оскъднява.

соввам се - преминавам бързо, леко някакво разстояние; мярвам се; показвам се и се скривам бързо. Той се совна в навалицата. Та нито една невеста не от сутринта не се совна край кафененцето. Той совна ръката си в джоба на панталона ми. Тя завъртя задник и се совна обратно в стаята.

поразеник - поразник; пакостник, злосторник, поразилник.

неразумие - неразумност, неблагоразумие, безразсъдство, безразсъдност; неразсъдност, неразсъдство.

несрета - 1. тежка съдба, зла участ; злочестина, нещастие. 2. събитие, случка, произшествие, което има лош край, неблагоприятни последици за някого; злочестина, нещастие, беда, несретност.

залисия - 1. заетост на вниманието с нещо, което поражда разсеяност по отношение на други неща. В залисията си съм забравил. Възползвам се от залисията му. 2. Работа, задължение, грижа, обикн. второстепенна, която поглъща времето и вниманието. Малко ли залисии имаше всеки ден? Жените разговаряха за дреболии и залисии. 3. Врява, глъчка, шум, свързани обикновено със суетня. Залисия изпълва махалата.

пораженец - човек, чието поведение се характеризира с пораженство, който се държи пораженски.

телопазител - телохранител, охрана.

провождам - 1. накарвам някого да отиде някъде, обикновено с определена цел; изпращам, пращам, изпровождам, проваждам. 2. давам нещо да бъде занесено, откарано, доставено някому или някъде, понякога по пощата; пращам, изпращам, проваждам. 3. съпровождам, придружавам; изпровождам. 4. придружавам нечии тленни останки при погребение, присъствам на нечие погребение; изпращам.

поминавам/поминувам/поминвам (1) - 1. за период от време - минавам, изминавам малко, в известна степен. Помина време и тя забрави. 2. за физическо усещане - минавам малко, в известна степен, попреминавам, поотминавам. Болките в гърба му поотминаха. 3. само несв. минавам от време на време, понякога. Поминавай към нас, когато си свободна. 4. прех. и непрех. минавам. Не можеш да поминеш от народ. 5. умирам, споминам се, поминавам се, поминувам се, поминвам се.

поминавам/поминувам/поминвам (2) - 1. преживявам, живея. 2. прекарвам времето си някъде. 3. изкарвам прехраната си, прехранвам се, препитавам се.

огнило - 1. рядко. запалителна съставка върху главичката на кибритена клечка, обикн. от фосфор. 2. диал. огниво, чакмак.

вразумявам - въздействам на някого да се опомни, да осъзнае грешките си, да стане разумен.

вразумявам се - осъзнавам грешките си, опомням се, ставам разумен.

перфиден - коварен, вероломен.

тарапана - изобилие, богатство; навалица.

обрамчвам (1) - слагам нещо на рамо; нарамвам.

обрамчвам (2) - слагам нещо в рамка.

скорострелен - бърз.

скоропостижен - който постига бързо, неочаквано; внезапен. скоропостижна смърт. скоропостижна сватба.

скоропреходен - краткотраен, кратковременен, нетраен, преходен, мимолетен.

жарник - съд за разгаряне на въглища; мангал.

грана - клонче.

гранка (1) - 1. вейка, клонка. 2. клон от някоя област на живота, науката, промишлеността и др.

гранка (2) - прежда, навита на мотовилка; чиле, гран.

тимаря -

кьорфишек - небоеви, халосен патрон.

безогледен - 1. който не се съобразява с нищо, не държи сметка за лошите последствия от действията си, обикн. за да постигне нещо, от което ще има облага, изгода; безскрупулен. 2. който се извършва, без да се държи сметка за средствата и без оглед на това, кой ще бъде засегнат.

бриша - 1. бърша. 2. трия, изтривам нещо написано.

бришене - 1. бърсане. 2. триене.

наказия - наказание; тегло, мъка, страдание, наказило.

гъгравче - вид звънче с кълбовидна форма, прикрепвано обикн. към шията на кон, теле и под., което издава специфичен глух звук.

стърчишка - дълго дърво, което стърчи назад от волска кола.

ритла - странични прегради на волска кола.

потоница - дъска или дъски между ритлите на волска кола за сядане и товар.

левка - извито дърво, съединяващо върха на климията с края на оста на колелото (типичен за Северна България елемент на волските коли); дериджан, сьова, льока.

климия - 1. дърво, което се поставя отстрани на кола или каруца, за да придържа ритлите. 2. клечка, клин в края на оста на колело на кола или каруца, която предпазва колелото да не излиза; крайосник.

сламеница - сламена шапка.

трупчия - човек, който транспортира трупи.

листник - 1. отсечени клони с листата, шумата, напластена от лятото за храна на добитъка през зимата; листница, бръст, бръстина, вършина. 2. купа от такива клони; листница.

главня - отрязано запалено или недогоряло дърво.

дропла - 1. вид блатна или степна птица. 2. едра, тромава и развлечена жена.

шубер - метален плот за излагане на ястия в ресторант и за плъзгане на таблите на клиентите.

преждило - 1. метална тока в края на ремък, която служи за закачане. 2. плетена дръжка, връзка на торба, цедило и под., която служи за завързване, носене и закачане.

бандера - 1. остар. знаме. 2. техн. вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. 3. диал. триангулачна пирамида.

окарина - малък глинен или метален диатоничен духов инструмент с форма на гъша глава и осем дупки в две редици за лявата и дясната ръка, който по звучене прилича на флейтата.

метастаза - 1. в медицината - пренасяне на туморни клетки, микроби и др. от едно място в организма на друго по кръвен или по лимфен път. 2. в медицината - огнище, образувано при такова пренасяне на туморни клетки; разсейки.

пароксизъм - 1. мед. внезапно общо разстройство на функциите на някакъв орган или система на организма, пристъп на болест. 2. прен. пристъп на изключително силна душевна възбуда, до самозабрава, неспособност да се владее човек.

етиология - мед. 1. учение, частна медицинска дисциплина, която изследва условията и причините за възникването на болестите и на всяка една болест в частност. 2. стесн. съвкупност от условията и причините, пораждащи едно или друго заболяване или изменение на орган, на функциите на орган и под. 2. прен. книж. причина, условие за възникване, за съществуване на нещо.

ногавци/ногавици - диал. 1. кози, ярешки или други кожи, които овчари, козари и др. увиват или привързват около краката си върху беневреци, потури и под., за да се предпазват от студ, влага, тръни и др. 2. долната разцепена и обшита с гайтани част на крачол на потури, шалвари и под. 3. галоши, гумени цървули. 4. само мн. кокили; ждракели.

каик (1) - 1. остар. вид плоскодънна рибарска лодка за речно плаване; ладия, члун. 2. диал. сал за преминаване на пълноводна река.

каик (2) - диал. вид шейна с висока седалка и завити плазове.

каик (3) - диал. дребен бодлив полски храст с кически розови ароматни цветове; гръмотрън, кокоши трън.

родитба - плодородие, реколта, добив, урожай.

притворство - лицемерие, двуличие.

кипър (1) - 1. който е строен и напет. млада, кипра, гъвкава жена. 2. който е с красива външност, хубав, красив, гиздав. кипра жена, кипри рамене. 3. за дрехи или други предмети - красив гиздав. кипри престилки, кипро село, кипра къща.

кипър (2) - за пръст, почва - пръхкав, рохкав.

сребролюбив - който обича парите; алчен, скъпернически.

полог - 1. специално пригодено място (обикн. леко вдлъбнато), където някои домашни животни - кокошки, патици и др. снасят яйца или мътят. 2. яйце, оставено на такова място, за да привлича кокошките, патиците и др. да снасят там. 3. диал. птиче гнездо, което е разположено ниско и е леснодостъпно за хората.

боркиня - жена, която се бори, отдава силите си за осъществяване на някаква идея, идеал.

велелепие - великолепие.

велелепен - великолепен.

зарист - в който има зари светлина, сияние; лъчезарен, лъчист.

епиграф - 1. изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да поднесе основната идея; мото. 2. надпис върху паметник или надгробна плоча.

мото - 1. цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част от книга и е във връзка със съдържанието. 2. наслов, под който се провежда някакъв форум; девиз.

раздухвам - 1. с духане разпръсквам на разни страни. Раздухвам пепелта. 2. с духане разпалвам пламъка, огъня. 3. засилвам, подстрекавам. Раздухвам вражди. 4. коментирам нашироко, обикн. като преиначавам или преувеличавам. Вестниците раздухаха изказването му.

свадлив - който е склонен да предизвиква свади; раздразнителен, заядлив.

плавей - диал. нанос от дребни предмети, клечки, боклуци, който се носи, влачи от течащи води, обикн. на река; плавак, плавой, плавот, плавут.

кюскам се - блъскам се, мушкам се (с глава), бутам се.

експулсирам - принуждавам чужденец да напусне държавата в кратък срок поради липса на основание да пребивава в нея или поради извършено от него нарушение на обществения ред.

литания - продължителна, проточена молитва; молебствие.

патина - 1. тънък слой със зеленикав до кафяв цвят по повърхността на метални предмети от мед, бронз, месинг, който се образува естествено (от атмосферни влияния) или изкуствено след специална обработка (нагряване или въздействие с окислители). 2. подобен слой или оцветяване на други повърхности, обикн. като белег за старинност, влияние на времето и под.

жегъл - пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи; жегла.

подстъп - 1. подход. Всеки има свой индивидуален подстъп към работата си. 2. Удобно място за минаване, за приближаване към нещо или за нападение; подход.

задух - 1. голяма лятна горещина, при която тежко се диша; жега. 2. застоял, нечист въздух. 3. прен. обикн. със съгл. опред. среда, обкръжаващи условия, обстановка, които потискат; атмосфера.

натегнат - 1. който е силно опънат; обтегнат, изпънат. 2. за взаимоотношения, обстановка, атмосфера, настроение и под. - който се характеризира с напрежение, враждебност, недоверие, смущение и под., с нещо неприятно, потискащо; обтегнат, тягостен. 3. който е лишен от естественост, непринуденост, простота.

мироздание - 1. вселена; свят. Ние сме прашинка в мирозданието, него движат строги закони. 2. Земята, земното кълбо.

ударник - работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.

излак - диал. кладенец, геран, бунар.

игленка/иглянка (1) - само в съчет. иглянка пушка - вид пушка, чийто ударник е много остър, използвана в Германия и другаде в Европа през 19 в.; иглена пушка.

игленка/иглянка (1) - диал. карфица, топлийка.

настойка - течност с разтворение в нея лечебни или ароматични вещества, извлечени от билки.

на самотек - без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано.

велорикша - рикша, задвижвана от велосипед.

бранувам - обработвам с брана изорани или засети площи; браносвам, браня.

лемеж - желязна част на рало или плуг, която пори, разравя земята; палешник, ралник.

кофар - катинар.

зеленичак -

батат - 1. едногодишно увивно тропическо растение, вид картофи, които се отглеждат заради подземните им сладки хранителни грудки; сладък картоф. 2. грудките на това растение като хранителен продукт.

поголовен - за действие - който засяга всекиго или всичко, попаднало в обсега му, без изключение.

пръпвам - 1. побягвам, хуквам, втурвам се да бягам. 2. за птица - излетявам, полетявам.

превал - най-горното, най-високото място на път, проход, където се пресича билото на хълм, планина и започва спускане надолу.

преслап - седловина.

седловина - вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло.

дружинник - по време на феодализма в България - войник от групата телохранители, гвардейци на княз, хан, болярин и под.

инвентар - 1. всички вещи, съставящи имуществото на дадено домакинство, предприятие или учреждение. 2. точен и подробен опис на движимото имущество. 3. подробен опис на актива и пасива на частно търговско предприятие в края на годината.

гърдест - 1. който има широки гърди. 2. който има големи, едри гърди.

окрайнина - покрайнина. Окрайнина на гора.

поплак - 1. протест, недоволство, роптание. 2. оплакване, жалба; поплака.

низпослан - който е изпратен отгоре, свише.

хлевоуст - който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата.

ачик - 1. прил. ясен, открит. Тя съвсем ачик работата. Открита душа носеше той - всичко бе ачик в него - и какво мисли, и колко пие. 2. нареч. ясно, открито.

разбрицан - за кола, машина, уред и под. - който е амортизиран, неподдържан, неизправен, който е в лошо състояние и работи зле; разбит, раздрънкан.

възвеждам - остар. 1. повеждам някого нагоре. 2. насочвам, обръщам нагоре (очи, поглед и под.), издигам, повдигам (очи). 3. прех., с предл. към. причислявам, отнасям, обикн. писмен текст към първообраза (оригинала) му въз основа на някакви данни; извеждам, отвеждам. 4. прех., с предл. на, в. издигам някого в по-висока степен, чин, сан. 5. издигам до по-висш етап на развитие и утвърждавам (идея, акт, философско течение и под.); възвисявам.

подвижник - остар. книж. 1. човек, който се е посветил да служи на Бога, който разпространява Божието слово и християнската нравственост и води аскетичен живот. 2. прен. човек, който отдава силите си, работи самоотвержено в името на някаква кауза, за постигане на някаква цел; деец, радетел, борец.

отшествие - остар. книж. тръгване, заминаване, отпътуване.

безбеден - безопасен, сигурен.

обручение - старин. първата част на обреден църковен брак, когато се разменят пръстените на младоженците; църковен годеж.

сърцевед - човек, който познава добре човешките чувства и преживявания. писател сърцевед.

поглеж - за подчертаване на някакъв факт, събитие, което е вероятно да се случи като следствие от друго, едновременно с или независимо от друго и обикновено е нежелано или неочаквано за лицето, което говори; току-виж. Вие взимайте, че оправяйте бабата, че поглеж и другите жени се заразили.







钳子 qian2zi0 - клещи.

猛子 meng3zi0 - гмуркане 扎猛子.




Фрази:

буриданово магаре - крайно нерешителен човек, който се колебае между две равностойни възможности.

седя на два стола - 1. с две мнения съм. 2. проявявам се като двуличен, неискрен в стремежа си да си осигуря изгоди, облаги ор различни страни.

облажа си душата - изпитвам силно удоволствие от нещо.

за очи - колкото да отбие номера.

колкото за лице - за да се даде външно вид, че нещо, което трябва да се направи, е направено; привидно, формално.

боже, помози - молитва-пожелание, казва се, когато се започвам някаква работа (обикн. придружена с прекръстване).

помага/помози бог - поздрав - пожелание за спорна работа.

стоя диван чапраз някому - държа се пред някого чинно, с уважение и показвам готовността си да съм му в услуга и да го слушам.

на самотек - без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано.

плащам кръвнина - плащам обезщетение за смърт.

увира ми главата - вразумявам се.

все и вся - с голямо влияние и власт, всесилен.

изхвръква/мръдва ми чивията - побърквам се, обезумявам.

връзвам кусур - търся/намирам недостатъци.

с черен повой ме е повила майка ми - несретник съм, участта ми е злочеста, нямам късмет, нещастията ме преследват от детството ми.

бера гайле за (на) някого, за (на) нещо - безпокоя се, притяснявам се за някого или за нещо, полагам усилия да помогна някому, да му услужа, да бъдат нещата му в ред; бера грижа.

изстъпил се като въшка на чело - възгордял се много

за зла врага - за нещастие.

вземам/турям на нишан - 1. прицелвам се в някого, за да го убия. 2. нарочвам някого и започвам да го преследвам, тормозя или да си отмъщавам.

стига/идва ми до зъби - дотяга ми, омръзва ми; става ми нетърпимо.

за зор заман - в случай на нужда.

на поразия - 1. в голямо количество. 2. в голяма степен.

пускам кьорфишеци - правя или говоря нещо привидно, с цел да заблудя някого, да прикрия истинските си намерения.

подбеля очи - поглеждам силно нагоре или по друг начин, при което се вижда само бялото на очите ми, обикн. при припадък или за да сплаша някого.

връзвам кусур някому - търся недостатъци у някого.








Източници:
http://www.onlinerechnik.com/
http://www.napenalki.com/glossary.html
http://www.bgjargon.com/
http://rbe.chitanka.info/
http://frazite.com/
Съвременен тълковен речник на българския език с приложения. Габеров.
Речник на чуждите думи в българския език. Наука и изкуство, София, 2007.
Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Българска академия на науките, София, 1974.
Фразеологичен речник на българския език. Народна просвета, София, 1975.


2 коментара:

  1. Благодаря много за публикацията, беше ми много полезна!
    Виктория

    ОтговорИзтриване
  2. И аз благодаря, много полезен труд. Човек се учи, докато живее. А речникът на снимката ми е привъзглавно четиво :) Думите край нямат: https://www.youtube.com/watch?v=hOSYiT2iG08

    ОтговорИзтриване