четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Criterion Collection



 


 


Повечето от обложките на Крайтириън са стилизирани, охудожествени, но всяка в различен маниер, като стилистиката в повечето случаи е съобразена с тази на самия филм или поне с усещането на художника за филма. Понякога филмите на един и същ режисьор са издържани в един стил, например тези на Уес Андерсън.

Аптека, или защо дизайнът е изключително важен не само за фанатичните естети, а изобщо за света и човечеството



Дизайнът ме държи нащрек. Не ме оставя да свикна. Предизвиква ме да се вглеждам и да ахкам, вместо да вървя и подминавам. Кара ме да виждам интересното. За да ми е интересно. Да живея.

Хубавият дизайн ще ми каже нещо ново, ще покаже нещо познато или непознато в интересен облик. Ще извърти перспективата ми. Ще обогати информацията ми за света. Ще ме шашне или разсмее или разчувства или и трите.

В града, който понастоящем обитавам, всички аптеки са еднакви. Блудкав надпис "аптека", колкото да не е без надпис, невзрачна външност и една такава болнична вътрешност. На главната улица обаче има една различна. Стилизирана дървена табела, саксии с цветя пред входа, енигматично приканваща външност, романтично усещане като от друг век. Ахаа, казвам си, значи, "аптека" не е обезателно онова нещо, което съм свикнал да виждам. Значи и така може. А щом може и така, значи може и по още безброй начини. Просто никой не се е сетил да се сети. Дизайнът подсеща. Разгръща възможности.

Освен това, като я гледам, тази аптека ме вдъхновява. Трогва ме. Уж само си седи там, а ми говори, предава ми толкова много информация с толкова малко информационни единици. Хората са я пипнали, постарали са се, обгрижили са я, действали са с цялостна идея. Направили са, така да се каже, повече от необходимото, повече от просто място, където се продават лекарства, и именно това повече ми комуникира нещо, на мен, който не е влизал в каквато и да е аптека от години. Казвам си, че и аз така ще правя. И аз ще внимавам и изпипвам. За да живеем всички на хубаво. 

сряда, 24 октомври 2012 г.

Български книжици


Ако извадя критериите, които от известно време внимателно трупам и с които все по-стриктно оценявам книжарничените си изживявания, заключението ще е, че "Български книжици" е много гадно място. Невзрачна, магазинерска външност, тясно, неприветливо пространство, нагъчкани книги, които са толкова нагъчкани, че положих сетни усилия и ми отне около минута да измъкна "Безподобните" на Райна Маркова и Юлий Давидов от притисналото я обкръжение и така и не успях да я натикам обратно.

Истината обаче е, че вътре прекарах чудесно, бих се върнал и отново бих купил книги, защото вярвам, че от това място има смисъл.

Веднага ми направи силно впечатление импозантната колекция от хуманитарна периодика. Открих непознати ми досега издания като "Критика и хуманизъм" и "Литературата", които ми допаднаха, концептуално поне. Най-после намерих списание "Страница", дето мърморих преди няколко поста, че никъде го няма, при това имаше (май всички) броеве от няколко години насам. Купих си последния.

Доста време постоях отзад при раздела с хуманитарна литература. Хареса ми, че държаха издания отпреди пет-шест години, които не съм виждал в други книжарници напоследък. Явно са им мили тези книги и от това отношение и на мен ми стана мило.

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Дръж се


Във филмите на Уес Андерсън все има един такъв персонаж, безкрайно отчаян, обезверен и апатичен, затънал в досадата на живеенето, изгубил или изобщо ненамерил смисъл, незаинтересуван от абсолютно нищо. Бури гърмят пред очите му, рухват семейства, тъпчат се морални закони, а на него му е през шапката, досадно и никакво.

И все се случва нещо, нещо незначително наглед, което кара този образ да подскочи, да затича, да се хвърли, да спаси нещо, нещо, което изведнъж е по-важно от него и от живота му, нещо, което не бива да умре, ако ще той самият да загине заради него.

В този момент той вижда, че доброто е в беда, събужда се от себе си, втурва се безразсъдно, протяга ръка и с все така безизразна физиономия и печален глас казва:



понеделник, 8 октомври 2012 г.

Музей в книжарницата в музея


По случай 70-годишнината от Мао-Дзъдуновата "Реч на Йен'анския форум за литература и изкуство" в Джъдзянския музей на изкуствата има изложба на йен'анско изкуство - творчески стил, чиито ценности възникват през 30-те и 40-те години на 20. век в предкомунистически Китай, добиват форма, гласност и широко влияние след въпросната реч през 42 г., търпят силно развитие и са основна творческа линия от началото на комунизма през 49 г. до смъртта на Мао през 76 г. и продължават да присъстват - съзнателно или не - в много от съвременните естетически течения в Китай.

Изложбата е концентрирана не върху ограничен исторически период, а по-скоро върху естетическа система, въплъщаваща определени социални идеали с продължителна актуалност. Общо седем зали са пълни с исторически фотографии и документи, живопис, гравюри, скулптури, илюстрации от едновремска периодика, а на едно място са наредени десетина аймака, на които вървят стари и съвременни анимационни филми.

Интересно ми е. Освен произведенията по стените има и задоволителен обем текстова информация. Разглеждам бавно и чета внимателно. Вглеждам се в линиите и цветовете и се замислям за социалната мотивация на изображенията.

Остават ми още четири зали, но навсякъде мяркам табели, които оповестяват съществуването на музейна книжарница на партера, и не ме свърта. Зарязвам йен'анското изкуство с идеята, че книжарницата ще е малка, невзрачна и досадно туристическа, ще хвърля бърз поглед, след което ще продължа с йен'анските комикси, илюстрации и анимации.

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

моля те не обръщай внимание


моля те не обръщай внимание
на пъпките под долната ми устна
знам че няма как
толкова червени
и на такова видно
пък и странно място
все едно съм пипнал
срамна болест
или пък съм ял нещо мазно
и съм забравил да се обърша
после съм заспал
и са ме накацали мухи комари и хлебарки
да оберат каквото е останало
но ти не мисли за това
мисли за нещо друго
моля те
хайде да се съсредоточим в разговора
ти да не мислиш че на мен ми е хубаво
че имам пъпки
и аз нямам начин
какво да направя
да си купя някакво лекарство ли
или онова нещо как му беше името
фон дьо тен
или да отида на дерматолог
ами аз ходих вече
каза ми че са
младежки пъпки
и ще изчезнат догодина
като стана на двадесет и осем
не й повярвах
всъщност
истината е че аз не излизам много
а още по-малко разговарям
и през повечето време
въобще не помня че имам пъпки където и да е
но ако им обръщаш внимание
ми става много неудобно
че съм застанал така пред теб
и ти говоря
с две пъпки
под долната ми устна