сряда, 24 октомври 2012 г.

Български книжици


Ако извадя критериите, които от известно време внимателно трупам и с които все по-стриктно оценявам книжарничените си изживявания, заключението ще е, че "Български книжици" е много гадно място. Невзрачна, магазинерска външност, тясно, неприветливо пространство, нагъчкани книги, които са толкова нагъчкани, че положих сетни усилия и ми отне около минута да измъкна "Безподобните" на Райна Маркова и Юлий Давидов от притисналото я обкръжение и така и не успях да я натикам обратно.

Истината обаче е, че вътре прекарах чудесно, бих се върнал и отново бих купил книги, защото вярвам, че от това място има смисъл.

Веднага ми направи силно впечатление импозантната колекция от хуманитарна периодика. Открих непознати ми досега издания като "Критика и хуманизъм" и "Литературата", които ми допаднаха, концептуално поне. Най-после намерих списание "Страница", дето мърморих преди няколко поста, че никъде го няма, при това имаше (май всички) броеве от няколко години насам. Купих си последния.

Доста време постоях отзад при раздела с хуманитарна литература. Хареса ми, че държаха издания отпреди пет-шест години, които не съм виждал в други книжарници напоследък. Явно са им мили тези книги и от това отношение и на мен ми стана мило.

Човешкият поток ме изненада. Аз купонясвах там около половин час между един и два следобед в четвъртък. През това време влязоха и излязоха към десет души и книги купиха трима. Също дойде един да търси тиксо, което за пореден път ме замисли, че онези другите книжарници трябва да се преименуват на "канцеларски материали" или нещо такова, може би нещо по-поетично все пак. Или пък тези с книгите да станат "книготеки" примерно, макар че и това не ми звучи много хубаво. Иначе, докато търсих значението на корена "тека" в речника, попаднах на такива интересни думи като "библиобус", "библиолатрия" и "библиотаф". Библиотаф е "който погребва книги" - купува ги, събира ги, а не ги чете и не ги споделя. 

Рухването на критериите ми стана почти пълно, когато, въпреки че на няколко пъти се заричам да не купувам книги с грозни корици, независимо какво е съдържанието им, не можах да устоя на "Черно слънце" на Юлия Кръстева, издание чак от 1999 г. Попитах дали им се намира още нещо нейно и се оказа, че имат и романа "Убийство във Византия", който, макар и с по-сносна корица, не ме грабна толкова.



Не ми направи хубаво впечатление, че книжарката намери позицията на "Убийство във Византия" по инвентарен номер, като в библиотека, щеше да е яко да е някаква нинджа и да знае кое къде е само като й кажа. Сега не ми намери Юлия Кръстева, намери ми някакъв номер. Много по-забавно беше, когато двамата с другия книжар се кьорихме сто часа пред лавиците в издирване на една друга книга, за която попитах.

Но така де. Очевиден е стремежът да се работи с максимално голям обем литература, която задоволява нуждите на хора с по-стриктни и по-обширни литературни изисквания. Именно това отличава "Български книжици" и я прави една от книжарниците, които ще помня и посещавам при възможност.

Послеслов: Върнах се на следващия ден и взех едно щедро дърво за Евгения и една тетрадка за приказки за Стефан.



"Български книжици" е в София на "Аксаков" 10. Съвсем близо е до един чуден магазин за здравословни неща - зърна, сандвичи, шоколади, шейкове, козметика, книги... - "Зоя", който е на "Аксаков" 22.

Няма коментари:

Публикуване на коментар