четох книга: Музей в книжарницата в музея

По случай 70-годишнината от Мао-Дзъдуновата "Реч на Йен'анския форум за литература и изкуство" в Джъдзянския музей на изкуствата има изложба на йен'анско изкуство - творчески стил, чиито ценности възникват през 30-те и 40-те години на 20. век в предкомунистически Китай, добиват форма, гласност и широко влияние след въпросната реч през 42 г., търпят силно развитие и са основна творческа линия от началото на комунизма през 49 г. до смъртта на Мао през 76 г. и продължават да присъстват - съзнателно или не - в много от съвременните естетически течения в Китай.

Изложбата е концентрирана не върху ограничен исторически период, а по-скоро върху естетическа система, въплъщаваща определени социални идеали с продължителна актуалност. Общо седем зали са пълни с исторически фотографии и документи, живопис, гравюри, скулптури, илюстрации от едновремска периодика, а на едно място са наредени десетина аймака, на които вървят стари и съвременни анимационни филми.

Интересно ми е. Освен произведенията по стените има и задоволителен обем текстова информация. Разглеждам бавно и чета внимателно. Вглеждам се в линиите и цветовете и се замислям за социалната мотивация на изображенията.

Остават ми още четири зали, но навсякъде мяркам табели, които оповестяват съществуването на музейна книжарница на партера, и не ме свърта. Зарязвам йен'анското изкуство с идеята, че книжарницата ще е малка, невзрачна и досадно туристическа, ще хвърля бърз поглед, след което ще продължа с йен'анските комикси, илюстрации и анимации.

Няма да стане обаче. Още на входа се спирам да разгледам пощенските картички с разностилови картини и бележници с рисунки на Фън Дзъкай. Навътре сред лавиците съвсем се изгубвам. Има албуми, теория и история на изкуството, философия. Красиви книги, които не съм виждал в други книжарници, интересни заглавия и гледни точки, за които никога не бих се сетил, хубави издания, чиито формат разклаща и обогатява разбирането ми за книга. После има детски рисувани книги, дизайн, белетристика. През тях минавам по-набързо, защото са ми малко или много познати, а и вече съм каталясал от разглеждане. Не съм изненадан, но все пак ми става много приятно, че и тук всичко е внимателно подбрано откъм дизайн.

Тази книжарница е музей на книжни скулптури. Почти всички издания са полиграфически изпипани. Или поне пипнати. Много е интересно. Книжарницата си е книжарница, с лавици, каса и така нататък, но и тя ми дава усещане за изложбена зала, книгите - за експонати. Музей в книжарницата в музея. Някой е направил подбор, внесъл е тук само съставки, които образуват свят, в който естетиката е не само от значение, а от първостепенна важност. Естетиката не е просто обвивката на нещата, тя е същността им. Тя е ценностна система и начин на живот, в който детайлното внимание към хубавото е както лична, така и обществена, така и божествена отговорност.

Не се чудя дълго какво да си купя. Никъде другаде не съм виждал да се продават стари лиенхуанхуа комикси в йен'ански стил. С него ще обогатя жанрово библиотеката си. И себе си. Чудя се само дали да е някоя древна легенда или "съвременна" история за селяни, работници, партийци и комунистически герои. В крайна сметка взимам и двете, защото ми е интересна комунистическата презентация както на сегашното, така и на историята и митологията.

Най-накрая излизам и се качвам на втория етаж да си продължа изложбата. Разглеждам няколко картини, стигам до аймаците, една лелка гаси лампите и ме пропъжда.

Ех. Нищо. Хубав ден в музея беше.