Criterion Collection

 

 

Повечето от обложките на Крайтириън са стилизирани, охудожествени, но всяка в различен маниер, като стилистиката в повечето случаи е съобразена с тази на самия филм или поне с усещането на художника за филма. Понякога филмите на един и същ режисьор са издържани в един стил, например тези на Уес Андерсън.

Или Ичикава Кон.

Или Франсоа Трюфо.

Понякога са минималистични. Някои неща са дотолкова известни, че могат да бъдат разпознати само със загатване.

Това е и една от целите на дизайна според мен - да изнамери начини да свърши възможно най-много неща с възможно най-малко средства. Пестеливо и чисто.

Харесва ми начинът, по който надписите се вписват в изображението, така че да си съдействат и да образуват цялостна картина, а не са просто джаснати отгоре в натрапчива несъвместимост. Текст, изображение и съдържание образуват концептуално цяло, всяко едно допълва другото, не го повтаря, не му пречи, не го пренебрегва, като особено добре е изпълнено това в случаите, когато е използван кадър от филма, а не оригинална рисунка. 

Цветовете, размерите и шрифовете са напаснати с общата картина. Шрифтовете понякога са оригинално създадени, понякога са избрани от съществуващи, но тенденцията като цяло е към некрещящи, но не и широкоразпространени шрифтове, което е много елегантен подход. Картинките също са подбрани така, че да говорят нещо, да създават идеи и впечатления.

Като цяло обложките на Крайтириън заформят много приятна естетическа амалгама, в която е размесена историята не само на световното кино, а и на световното художествено изкуство.