вторник, 6 ноември 2012 г.

Чета


На най-базисно ниво четенето възпитава в мен уважение към чуждия глас. Когато разтворя книгата, оставям другия да говори. Аз млъквам. Готов съм да изслушам чуждата история, да се отрека от себе си, да се самоизпразня и да допусна чуждия ум в мен, смирен и тих да се поуча от него и да осъзная света като място, където наред с моите тревоги, мнения, емоции, нужди и спомени съществуват още безброй други. Четенето е желанието ми да се свържа с тях, да се свържа в света.

Отношението ми към четенето е отношението ми към живеенето. Отказът ми да захвърля книга е съгласието ми да слушам. Отказвам да се откажа от тази книга, от този глас, от този човек. За мен той не подлежи на харесване или нехаресване, обичане или мразене, възхита или презрение, дочитане или зарязване, той подлежи единствено, или поне първоначално, на разбиране. Всяка книга казва нещо, съхранява и разпространява ценна информация и умението, което възпитавам с четене, е да улавям това нещо, което тази книга е, вместо да отсека, тази книга не е еди-какво си, този човек не е достатъчно нещо си.

Разбира се, не твърдя, че не подбирам книгите и приятелите си. Твърде пасивно и безотговорно би било от моя страна да не извършвам дизайн на реалността си. Ще ми се да мисля, че не чета самоцелно, вече не. Една от по-конкретните функции на четенето и изобщо на внимателното гледане е разширяването на света и формирането на подробна ценностна система, тоест смисъл. Чуждите истории изграждат разбиране за начина, по който бих искал светът да е подреден, разбиране, без съмнение ограничено, но и съобразено с всичките чужди болки и щастия, които съм имал възможността да съпреживея с гледането си.

Най-конкретната полза от четенето/гледането навярно е обогатяването на възможностите, умножаването на пътищата, сдобиването с удобни идентичности. С чуждата история аз съм една идея по-адекватен обитател на света, справил съм се с някоя пречка например, овладял съм неудържим нагон, заличил съм неконтролируема фобия, преодолял съм необясним срам. Или съм се подготвил за бъдещи трудности и ситуации, знам как да реагирам, така че да не оплескам нещата, да не раня никого, да не бера срам следващите два месеца. Тоест колекционирам си модели и антимодели на поведение. Полепват по мен, готови за употреба. Полепват, но и ме разбиват, разрушават, дезинтегрират. Четенето е ежесекундната ми готовност да се разпадна на частички и да се наредя отново. Някои го наричат търсене и намиране на себе си. Може. Виждам нещо по телевизора, което страшно ми допада и го присвоявам. Сам не бих се сетил, но усещането е, че съм намерил част от себе си, част, която е съществувала така или иначе, сякаш не са ме научили, а са ми припомнили нещо. И сега съм по-пълен и по-свободен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар