вторник, 27 ноември 2012 г.

Това ли си избрахте


Най-често се случва да намеря нещо, докато не търся нищо. Този път намирам нещо, докато търся нещо друго.

В Млекарницата на Добрев е уютно и приказно. От най-обикновена улица прекрачвам в млечна вселена. Млека, сирена, кашкавали. Има сандвичи, домашна лимонада и био боза. На следващата пресечка е Книги и...

Наскоро научих, че повечето книжарници в България са собственост на група от повечето собственици на издателства в България, което веднага обясни невдъхновения, еднообразен каталог от книги във всички по-популярни и по-големи книжарници, каталог, в който засилено присъстват едни издателства, а напълно отсъстват други. Друго явление в тези книжарници е, че новите книги се застояват по лавиците максимум няколко месеца, преди да бъдат отместени от следващите нови книги и да изчезнат во веки в някой склад или и аз не знам къде. 

В такива книжарници книгите се внасят.

В Книги и..., веднага забелязвам, книгите се подбират. В тази малка книжарница откривам десетки интересни книги, които не съм виждал в никоя голяма.


Дълго време разучавам изданията на Сонм. Харесва ми концепцията и оформлението на старогръцката им поредица “Делос”. Очевидно Платон не е хит и няма да се "продаде добре", тъй че съображенията за издаването му са били съвсем други, както е и редно. Усещам любов, мисъл, отговорност и желание. Пък и напоследък ми се чете Аристотел.


Доволен съм и само на това, но интересното продължава. Разлиствам онлайн маркетинг, философия и литературна теория. Пресягам се към високия рафт за “Дзен майстори. Китай” и докато я вадя, ловко запокитвам трите книги върху нея, при това с великолепен трясък, някъде в дълбоките дебри на горния рафт, откъдето не виждам изгледи за скорошното им измъкване. Обръщам се глуповато към книжарката, която ме гледа с милата усмивка на човек, който всеки ден се занимава с простотиите на разни идиоти, и ме успокоява, че тя ще ги оправи.

Детската секция в средата силно ме впечатлява. Подборът е очевиден и вдъхновяващ. Има книжки с бездушни компютърни рисунки, но за разлика от повечето, тоест всички други книжарници, където има само такива, тук те дори не са мнозинство. Има визуална разностиловост и съдържателна разножанровост. И отново - събрани са хубави издания от няколко години назад. Очите ми точат лиги по много неща, поредицата за Мифи на Дик Бруна например, която съм виждал само на едно друго място и чиято хартия мирише ужасно странно, и пълния комплект “Зайчето Питър” на Биътрикс Потър.





При художествената литература също е много интересно. Ръцете ми остават най-дълго върху “Провалът на човека” на Дадзай Осаму. Разгръщам и “Планината душа” на Гао Синдзиен, но като знам, че е преведена от английски, а не от китайски, не мога да я взема на сериозно.


При българската проза си харесвам “Народ от исихасти” на Деян Енев, защото четох титулното есе в интернет и ми даде важни неща, освен това и нея я има само тук, освен това издателство Омофор изкарват много интересни и красиви книги. Приближавам се до книжарката, подавам книгата и тя пита, това ли си избрахте? Отговарям неподготвен, да, и си мисля колко хубав е въпросът й. През цялото време тя е знаела какво правя. Дойдох не да търся, не да намеря, а да харесам, да си избера. Нещо случайно и незнайно.



Книги и... е в София на ул. Фритьоф Нансен 37А. 

5 коментара:

  1. Пак ме караш да се усмихвам с тези писания :)
    Понякога като чета блога ти, имам чувството, че живееш в някоя друга София от тази, която аз познавам. Ще трябва да ме разведеш някой път! И да ми покажеш къде има домашна лимонада... а аз ще ти подаря картичка на Мифи (имам цяла колекция!) ха!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. аз в софия съм само турист от време на време, а пък в писането си (сега се замислям) живея поне на три места, та сигурно затова всичко изглежда непознато, една от причините поне. ако предложиш картичка с твоя рисунка, имаме сделка, а ти имаш безплатна лимонада от мен.

      Изтриване
  2. края с книжарката е прекрасен!
    на мнение съм, че най-добрият начин да живееш в добри отношения с града, в който си, е именно като турист. така малките неща правят ежедневно впечатление и сивото и бежовото не са скучни цветове, като гъбите пред блока. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. аз гледам да намеря баланса между турист и отговорен жител. иначе да - забележителностите са навсякъде. градът е карнавал.

      Изтриване