петък, 30 ноември 2012 г.

Итало Калвино: "Американски лекции"



За да има литературата смисъл в света, Итало Калвино предлага и прилага шест важни качества, на които се надява писането да наблегне през двадесет и първи век - лекота, бързина, точност, нагледност, множественост и съдържателност.

В “Американски лекции” тези наглед очевидни понятия биват разчовъркани, разпердушинени и разхвърляни, ясните думички стават на пух и прах, преди да станат нещо друго, нещо ново, нещо Калвино. Ерудираността на човека на места ми идва в повече, усещам, че не ми достига интелектуален багаж, за да осмисля всичките му думи. Това не ме отблъсква, напротив, смирява ме и ме надъхва. Най-вече защото усещам любов, смирение и надъханост в самия Калвино. И той не е спрял да търси и учи.

С безкрайни отклонения, любими примери от къде и кога ли не и въвеждане на трезви аргументи в полза на противоположностите на предлаганите качества Калвино подскача от мисъл на мисъл, от автор на автор, от идея на идея. “Бързината на стила и мисълта”, казва, “се изразяват главно в ловкост, подвижност, непосредственост - все качества, подходящи за писане с отклонения, прескачане от тема на тема, многократно изгубване и намиране на нишката.” В тази стратегия на писане, която цели не просто намирането, а и изгубването на нишки, напипвам една от възможните мисловни структури, която обединява и одухотворява петте лекции на Калвино (понеже поради смърт не успял да изнесе шестата за съдържателността, за което всички му прощаваме).


Като “метод за познание” романът побира знанието в цялата му разнообразност и познавателна многостранност. В него няма място за константи и спирки. Той е “отворена енциклопедия”, в която съжителстват различни, противоречиви, несъвместими неща, към чиито разнообразние и изменчивост литературата непрекъснато се приспособява. В “епохата на триумфа на други, изключително бързи и широкообхватни медии, които застрашават да сведат общуването до някаква равна и еднородна кора, ролята на литературата се изразява в общуването между различните неща (тъкмо доколкото са различни), при което техните отлики, вместо да се размиват, се открояват”. Писането трябва да изнамира начини, по които да подрежда неразборията, да съвместява несъвместимото, като не застопорява решенията. “Днес вече е немислимо цяло, което да не е потенциално, хипотетично, множествено”. “Откакто науката се отнася скептично към общовалидните обяснения и към всички решения, които не са секторни и специализирани, голямото предизвикателство пред литературата е да съумее да втъче заедно различни познания и кодове в едно множествено, всестранно гледище за света”. 

Писателят трябва също да разбива очевидните причинно-следствени връзки, тоест разбирането, че причината за това е само онова, а не стечението на абсолютно всичко; той се “старае да представи света като сплит, валмо, кълбо, да го предаде, без да опрости оплетената му структура, или, по-точно казано, едновременното наличие в него на най-нееднородни елементи, чието общо действие предопределя всяко събитие”. Само така светът може да бъде видян, както го вижда любимият на Калвино Карло Емилио Гада, като “система от системи”, “в която всяка отделна система обуславя съвкупността на другите и е обусловена от тях”. Така наяве излиза безкрайната, необятна същност на знанието, иначе забулена от доволството на еднопосочния отговор - това е онова

За тази цел словото трябва да изпълнява уникалната си функция да проглежда отвъд себе си, отвъд видимото, отвъд изречимото. Калвино предупреждава за “надвисналата опасност да изгубим една от основните човешки дарби - дарбата да различаваме гледки със затворени очи, да виждаме как цветове и форми избликват от черните букви, нанизани по бялата страница, да разсъждаваме в образи”. Писането трябва да стимулира “вътрешното зрение - без да го потиска, но и без, от друга срана, да му позволява да изпада в хаотично, нестройно бълнуване”, да “свързва видимата диря с невидимото нещо”, да изобразява нещата не като отделни думи, като случайни късове, а като гледки от голямо и флуидно цяло, да “позволява доближаване до нещата (присъстващи или отсъстващи) с дискретност, внимание и предпазливост, с уважение към онова, което нещата (присъстващи или отсъсващи) внушават без думи”.

Накрая: “кои сме ние, кой е всеки от нас, ако не случайна комбинация от преживявания, сведения, прочити, фантазии? Всеки живот е енциклопедия, библиотека, съвкупност от вещи, от мостри на стилове, където всичко може да бъде постоянно разбърквано и преподреждано по всевъзможни начини... Макар че отговорът, който ми е най-присърце, май е друг: дано да е възможна творба, написана извън аза на писателя; творба, която да ни позволи да излезем от ограничената перспектива на индивидуалното его, и то не само за да влезем в други, подобни на нашето, но и за да накараме безсловесното да проговори - кацналата на стряхата птица, дървото напролет и дървото наесен, камъка, цимента, пластмасата...”

Евала на преводачката Нева Мичева - доста се е поровила за всичките бележки под линия, сигурно й е било много интересно - и на художничката Ина Бъчварова - явно и тя се е позабавлявала. Бойко Пенчев пък е написал много хубава статия в Light.

Иначе много ми допадна и корицата на китайското издание, част от поредица литературни лекции:


“Американски лекции” много ми хареса и искам да я подаря на който я пожелае. Предпочитам ръчна транзакция, но при временна невъзможност за такава пощенските разходи ще са за моя сметка. Тъй като обаче съм за локалната консумация, при повече от един желаещ книгата ще получи този, който се намира най-близо до леглото ми. Четеш?

5 коментара:

  1. Току-що ви обадиха на преводачката и тя е много, много щастлива за обратната връзка :)

    "Любов, смирение и надъханост в самия Калвино" - ето затова толкова исках да я има тази книга на български. Беше моят начин да кажа на Калвино I love you for what you do (вж. http://youtu.be/_W-r7ABrMYU).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ех, преводачката, благодаря за коментара, много се радвам. още такива преводи ти желая. тоест на света ги желая. и много sigur ros ;)

      Изтриване
  2. ех, чуден блог - как ли съм го изпуснала до сега)

    с.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ами той отскоро. интересно е, че ми пишеш сега - няколко дни стоя отворено предложението ти за размяна на илюстрации и чай. дълго се чудих и чак днес го затворих, понеже реших, че сам ще си нарисувам. а сигурно няма в крайна сметка.

      Изтриване
    2. ако се решиш - пиши все пак.)

      Изтриване