Преди логиката

Има един филм, в началото на който главният герой се събужда по пижама в празна бяла стая без врати и прозорци. След няколко мига недоумение забелязва върху стената херувимски скротум и пенис. Натиска го и се случва нещо. Нещо супер странно и необяснимо. Пълен абсурд. Натиска пак и се случва същото. Пак и същото. По стените се появяват още стотици херувимски пениси. Самата ситуация е отвъд всякакви разумни граници, но и пенисите случват само нелепости. Няма никакъв смисъл.

Все пак едно е сигурно: всеки пенис случва винаги същото нещо. След първоначалния ужас главният герой се заема да разузнава. Натиска, разучава и запомня функциите на отделните пениси с явната идея да постигне привидно най-нормалното нещо - да оцелее и да се измъкне от бялата стая.

Отнема му почти цял филм време да овладее логиката на стаята, да запомни всички функции, да подбере необходимите му, да открие път навън и да съумее да излезе.

В крайна сметка успява, излиза и попада в друга стая, с черни стени, черни чудовища, черни пениси. Предпазливо натиска един, но този път не се случва нищо, поне не в стаята. Главният герой не разбира, но ние виждаме, че натискането на черния пенис задейства и случва нещо навън, в света, в нормалния, логичния свят.

Частта в първата стая е озаглавена "Възпитание", а втората - "Практика".


Родил съм се в бяла стая, недоумяващ, неумяващ. Нещата са били необясними, странни, никакви, посягал съм насам-натам, натискал съм, наблюдавал съм, един път, два пъти, три пъти и повторението е създало логиката ми, обяснило е стаята ми, осмислило е света ми: котлонът пари, шамарът боли, мъжете са силни. Когато направя това, се случва онова. Това е така. Знам.

И сега, когато вече знам, когато абсурдът вече е логика, най-после съм готов за практиката. Готов съм действията ми да имат последици в нормалния свят.

В онзи разказ на Дж. Д. Селинджър Теди казва на Никълсън, че в ябълката, която Адам и Ева изяли в райската градина, имало логика. Логика и разум. И ако искаме да видим нещата такива, каквито действително са, твърди Теди, трябва да повърнем тази ябълка. Да видим нещата в цялата им свежа абсурдност и нелогичност. Да видим и приемем тяхната всякаквост, тяхната същност, която е дълбоко под всякакви етикети, разбирания и логики.

Намирам много хубаво, че и във филма първата стая, онази нелогичната, приличаше донякъде на рай. И като всички нас, или поне повечето от нас, главният герой бързаше да се измъкне оттам, да приключи обучението и да пристъпи към практиката, да вземе нещата в свои ръце, вместо да се остави в ръцете на нещата.

В една притча дзен учителят казва на университетския преподавател, че точно като преливащата чаша чай и той е препълнен със собствените си мисли и мнения и за какъв дзен да му говори, ако не изпразни преди това чашата си.

Преди логиката е там, където се случва всяко общуване. Само излял собствената си чаша, повърнал ябълката, аз мога да видя истинския облик на казаното от теб, а не нещо, накичено до непознаваемост с моя натрупан разум. В това общуване оставям нещата да се реят, вместо да ги застопоря. Изплювам всички категории, дихотомии и парадигми, с които съм се хранил по време на възпитанието си, пол, възраст, етнос, националност, раса, телосложение, морал, всички. И слушам.

Според някои хора знанието или мъдростта не е нещо, което се придобива и натрупва, а нещо, което е изначално присъщо и трябва просто да бъде разчистено и активирано. В някои езици няма дума за "помъдрявам", а се казва по-скоро "излъчвам мъдрост", мъдростта, значи, най-после си е пробила път и може да бъде проявена.

В будизма например съществува разбирането за "пет отрови", които замъгляват, покриват, пречат на мъдростта и знанието: ненаситност, гняв, невежество, гордост, безверие.

От тази гледна точка твърдението, че "децата са много мъдри" съвсем не е лишено от основание. И всичко, което искам да опиша тук, всъщност е най-превъзходно описано от Анна Бодакова в "Тетрадка за приказки":

Преди да се родя, аз живеех в гората на неродените. Всички живи неща са били някога там. Хубаво беше - живеехме в непостроени къщи, пиехме неиздоено мляко и си купувахме неопечени банички с неотпечатани пари. Непостроените къщи се намираха върху незасадени дървета и се свързваха помежду си с неоплетени въжета.