четвъртък, 3 януари 2013 г.

Бог ще се усмихне, или теория на харесването


Искам да те науча да харесваш. Да знаеш как да погледнеш нещата, колкото се може повече неща, и да ги харесаш. Искам да те науча да харесваш странните дрехи на хората, книгите им, малките психози извън техен контрол. Да харесваш глупави филми, неуместни забележки, забутани гори и частите на човешкото тяло. Искам ученето, готвенето, работенето и ходенето да не са учене, готвене, работене и ходене, а харесване. Искам нещо да не ти е безразлично, да пазиш това нещо, този обект на харесване, за да го хареса и следващият, този след теб. За да стане светът чудовищна галерия, в която нищо, което е харесвано, не може да изчезне.

Това, разбира се, не е толкова просто като бутон “харесай”, клик, готово. Харесването е комплексна работа. Изисква техника и смелост. Как да те накарам да харесаш да четеш например? Седи и докат не прочетеш тая книга, да не си станал, че ти чупих кухата тиква. Или взел съм ти тука една много хубава книга, ето, чети, има и картинки. Така може и да те науча да четеш. Но важното не е четенето. Важното е харесването.

Ако още не можеш да четеш, пък и да можеш, ще ти почета аз. Можем да седнем един до друг, да допрем лакти или да седнеш в мен, особено ако книгата е от онези хоризонталните. Близостта с близък е приятна. Харесваема е. Вместо не барай, ти казах бе, ще я скъсаш, десет лева съм дал за нея, можем двамата заедно да отгръщаме страниците. Защото уважението към книгата е важно, но и ние двамата сме важни, по-важни в крайна сметка от куп хартия и от десет лева. Вместо я кажи сега слончето какво направи с дървото, ми какъв цвят беше дрешката на момиченцето, и после какво стана, ами какво е искал да каже авторът, какви са историческите, социални и идеологически обстоятелства, мотивиращи персонажите, каква е ролята на импресионистичните елементи в художествения стил на илюстратора, можем да си поговорим за картинките, да я прочетем пак, ако искаш, или да изслушам твоето мнение, или да си измислим друга история. Можем и да правим друго, ако изведнъж не ти се чете повече. Аз не очаквам да ти харесва всичко. Или да ти се чете винаги.

Не искам да те науча на нищо, освен на харесване. Няма значение какво ти е останало от книгата. Микроскопи, динозаври и числа, това не ме интересува. Ако четенето ти е харесало, после, когато поискаш да научиш нещо, когато поискаш пак да харесаш, ти ще посегнеш сама. Бог ще се усмихне, а аз ще съм горд, че харесваш.

5 коментара:

  1. "А лодката на семейство Малаволя как се казва?" - сетих се за "преподавателката" си по "литература" в университета по време на изпит - същата, която успя да убие в зародиш възможните ни симпатии към цялата италианска класика, същата, която на желанието ми да пиша дипломна работа за символите и митовете в манифестите на Маринети, за малко да ме подбере с чепика защото символите и митовете не били литературна тема. Помня как при последния си разговор на четири очи с нея изпитах такова наситено отвращение към тоя тип "университетщина" и тоя тип човекомразие, че после едвам се добрах до едно кино и изгледах два пъти "Бягай, Лола" едно след друго, с цел да се наплача хубаво, но заради нещо красиво.

    Много хубаво си го казал.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. твоята история пък ми напомни за един час по литература в гимназията, вдигнах ръка и предположих, че "две хубави очи" може да е писано за дете. учителят се усмихна и започна: "биографията на яворов от този период недвусмислено показва, че..." ама те не са виновни хората. и на тях не им е лесно. поне сега знаем как НЕ се прави. в кое кино са давали "бягай, лола" два пъти подред?

      Изтриване
    2. Мисля, че беше Домът на киното (или Одеон?) - две последователни прожекции.

      Ох, виновни са, виновни. На много малко хора им е лесно, за да се ползва нелесното като универсален ключ, пардон, извинение :) Мен ме шокираше не толкова липсата на поглед, на любов към литературата (историите --> хората), на знания дори, колкото пълната убеденост, че си в йерархична позиция спрямо някого и то по-висока, и то с основания. Неравенството по качество/заслуги не е нещо, което човек сам може да си припише. Искам да кажа: много е възможно да си по-добър в нещо от някой по-млад и по-неопитен, но никак, ама никак не е задължително. И позицията на поучаващ е ужасно сбъркана: или е двупосочен обмен на впечатления и радост, или е минидиктатура с все репресивния апарат.

      Изтриване
  2. Най-хубавото нещо, което съм чела през тази година. Прииска ми се да отгръщаме страници на книги заедно. Страхотно е! :)

    Харесвам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. много ти благодаря за всички коментари, с тях ми е още по-хубаво, че пиша. и дано това не е най-хубавото нещо, което ЩЕ прочетеш тази година.

      Изтриване