В Bio Cafetto отивам на рожден ден. Със Стефан подаряваме на Евгения "Палечка", илюстрирана от Лизбет Цвергер, а на Диана - "Любовта ще те намери" на Деница Бояджиева.
После правя опити да общувам. Усмихвам се и се радвам да видя всички, но нищо не става. Дълго време се вайкам, че жестоко съм се лъгал относно напредъка на социалните си умения, но все пак не мисля да си мисля, че не съм социален. Просто не съм попаднал на моя социум, така ще си мисля.
Изневиделица се приближава един човек и ме пита дали се казвам Петър. Да, отговарям и подхващаме приятна приказка, за Букурещ, корените на любопитството и съвременния журнализъм.
Не след дълго ставам и се зазяпвам в библиотеката. Твърдя, че това не е обезателно антисоциално поведение, дори напротив. В ъгъла няма никой, много е тъмно и там са старите книги. Издърпвам "Вавилонската библиотека" и отгръщам на "Градината с разклоняващите се пътеки". Никой не ми обръща внимание, но за да не съм пълен темерут, все пак давам гръб на ъгъла. Прочитам целия разказ в тъмното. После си тръгвам.
ух, ще да е било веселба
ОтговорИзтриванеможе би и заради това избягвам непознати сбирки
просто не знам къде да си пъхна ръцете