неделя, 10 ноември 2013 г.

ще ти разкажа


сега ще ти разкажа
за ритуала който изпълнявам
тези две-три утрини

като казвам ритуал
да не си помислиш
че съм го взел от някоя си книга
или че някой ми е казал
прави така и онака
и ще стане това и онова

не не
ритуалите
смея да твърдя
са истински
и ефективни
само когато 
са собствени
единствени
и тайни
иначе казано
когато са прошепнати
какво ти прошепнати
просто повяни
директно
от бог
до сърцето ми

все пак аз сега ще ти разкажа
какво ми каза
да направя
бог
тези две-три утрини

изкачвам се до средата
на полегатата пътека
към главния вход на театъра
тя е бяла и широка
като готина площадка за излитане
(какво по-подходящо за пътека към театър)
обръщам гръб към входа
и лице към пустия площад
тоест 
обръщам лице към слънцето
право към слънцето
което е есенно
и свежо
изяждам бавно
много бавно
закуската си от гърмилов
после бавно
много бавно
вдишвам дълбоко през носа
и издишвам през устата
няколко пъти
без да мисля нищо
(това ми го каза някой друг
но прецених че се връзва)
после бавно
много бавно
тръгвам към слънцето
право към слънцето
където ме чакат
временните ми колеги
които са също
вечните ми колеги