понеделник, 30 декември 2013 г.

Живото слово


Казвам на Дима, че се вълнувам. Казвам й, че отиваме където е живял бог. Слязъл е за малко и е поживял в дървена къщурка.



Наоколо е тихо и пусто, та духовете са навсякъде. Пристъпвам внимателно, да не ги прогоня. Искам да се сприятеля с тях, какво ти - да се слея. Да ги отнеса и да си ги нося в мен.




Експозицията е в особен формат, макар че какво разбирам аз от музеи. По стените има разнебитени папки, а в папките - животопис, фотографии, ръкописи, документи, анализи и откъси.

Разглеждаме бележници от училище, укази за назначение, чернови на разкази. В черновите ни прави впечатление стремежът към сбитост и естественост, които са постигнати след множество редакции. Най-много ми харесва едно изключително любезно писмо - молба към учител да сподели истории за негови възпитаници, заминали за Америка, забогатели с много долари и завърнали се в България, като интересното в случая не би било баналното и обикновеното, а изключителното и комплицираното, съблазанта и перипетиите. Ето го, мисля си, едно от най-съществените качества на писателя - готовността за слушане, любовта към другото, страстта към лова на истории и колекционирането на светове.