МАЦУУРА Ятаро: "Най-ужасната и най-страхотната книжарница"

В гимназията Мацуура Ятаро прочита “По пътя”, How to Make Money Without Doing Time на Реймънд Мънго и стихосбирка на Такамура Котаро, напуска училище и запрашва за Америка. Връща се в Япония с куп авангардни списания за изкуство и фотография и започва да ги продава самодейно - намира дизайнери и художници, обажда им се и им предлага каквото счита, че ще е подходящо за тях. Някои го игнорират, други са силно заинтригувани и стават редовни клиенти. Така Мацууро започва периодично да пътува до Америка, където обикаля книжарници и търси готини книги, каквито в Япония няма. Това не му носи много доходи, всъщност често е на загуба, но го движи ентусиазмът му и идеята, че върши нещо полезно. Споделя нещата, които харесва, с хора, които нямат достъп до тях.

Този дух се въплъщава няколко години по-късно и в следващия му проект - пътуваща книжарница. Натоварва една каравана списания и книги и тръгва по градове и села. Седи си отпред, разговаря с любопитни минувачи и предлага личен подбор от неща за четене.

m&co. traveling booksellers

В момента Мацуура ръководи заземената книжарница Cow Books, но подвиждната все още пътува, а намерението му е и двете да го надживеят.

Източник: http://www.douban.com/photos/photo/614683796/

Източник: http://travel.nytimes.com/travel/guides/asia/japan/tokyo/37289/cow-books/shopping-detail.html

Същевременно, очевидно заради дългогодишната си работа с фотографски и дизайнерски списания, Мацуура е поканен за главен редактор на Кураши но течо, какъвто е и до сега.

В книгата “Най-ужасната и най-страхотната книжарница” Мацуура разказва за професионалния си живот. Пише за ситуациите, през които е минал, решенията, които е взимал, действията, които е е предприемал, като винаги обвързва всички факти с житейските си принципи, които са го мотивирали, както и уроците, които непрекъснато научава и които непрекъснато изменят и надграждат принципите му. Те всъщност за същността на книгата, както и същността на самия автор. Това малко ми напомня за онази книга на Хауърд Бехар, бившия шеф на Старбъкс - “Не става дума за кафе”. Там той обяснява ценностната система на компанията, в чийто център е не кафето, а хората.

Мацуура Ятаро например пише колко е важна свободата, но истинската свобода за него е “свобода, обвързана с обществото”. Според него е важно човек да прави каквото желае, но ако то няма полза за обществото, работата губи смисъл. Често в книгата си набляга на експериментирането, ученето и споделянето. Смята, че истински новите неща се научават само ако се навлезе в незнайния свят, в напълно непознатото. Опознаването на обществото е съществено, защото само така може да се окаже истинска помощ, само така може истински да се допринесе за обществото. Пише също, че за плодотворна работа е необходимо не само моментно вдъхновение, а изобщо полезни житейски навици. Тоест както живееш в ежедневието си, такива ценности ще предават и творенията ти. Или нещо такова. 

Заглавието на книгата е вдъхновено от стихотворение на Такамура Котаро. Не става дума за две противоположни неща, а за идеалното житейско състояние на Мацуура Ятаро. За него е важно да дава всичко от себе си и да знае, че е дал най-доброто, най-страхотното, но същевременно непрекъснато да е в съзнание, че нещата винаги могат да са по-добри, че в сравнение с идеалното нещата са всъщност ужасни.

Не съм сигурен дали съм го разбрал правилно, понеже май не беше много ясно написано. Мисля си, че това отношение смирява. И на мен ми се е случвало да вървя само по единия път. Да си мисля, че съм съвършен, например, и нито признавам грешките и недостатъците си, нито съм предразположен към учене и разбиране. По другия път вървя, когато съм фиксиран върху страхотния идеал, и тогава съм вечно неудовлетворен от ужасните си резултати. Затова Мацуура е избрал средния път. Най-страхотния и най-ужасния.

Книгата е част от поредицата “Не ходя на работа, само работя”, написана от хора, които са съумяли да превърнат хобитата си в работа. Да изкарват пари с това, което обичат, това, което им е смислено, това, което така или иначе правят. В поредицата има още: дизайнерка на дрехи, дизайнери и производители на мебели, съдържателка на кафене, готвачка и собственичка на магазин за сладка...

Дизайнът на кориците е сходен, но индивидуален за всяка книга. На мен лично ми гали окото и купуването и четенето на такова книжно тяло ми е удоволствие. Това горе са китайските преводни издания.

Такива биографични книги, пък и изобщо всички книги всъщност, са ми интересни, защото разширяват кръгозора ми, увеличават възможностите на света. Точно както Мацуура, след като прочел “По пътя”, си казал, брей, значи можело и така да се живее, и това е насочило начина, по който възприема и третира реалността, начина, по който оформя себе си и определя живота си. Такива книги предоставят опции, споделят стратегии, прокарват ценности, дават представа за многобройните начини, по които многобройните хора живеят животите си, и ме хранят с материал за собствения ми житейски дизайн.