четвъртък, 20 декември 2012 г.

Историята живее

Историите ме размотават насам-натам из времето и пространството. Но не онези от учебника, не таблица от хиляди дати и неонагледени обобщения, а микроразказите, случките, детайлите, въздухът, който хората са дишали, къщите, които са строили, ножовете, които са забивали, думите, които са осмисляли реалността.

Историите вкарват времето и пространството в мен, правят ме четириизмерен, мултиизмерен, правят от навсякъде, всякога и всичко едно-цяло-нещо. Те не са отминали и несъществени, а действат, притаени в мен, готови да скочат, да ми напомнят нещо, да обяснят, да ми изкарат акъла и разкажат играта. Сега се случва нещо от преди малко, нещо от друга държава, от друга планета, от след малко, от преди двеста години.

Душата ми работи точно така, точно като в онзи роман, описан в “Градината на разклоняващите се пътеки”, героят умира в една от главите, а в следващата е жив, както баба понякога е жива или както някой далечен е тук, или като в разказите на У Цин, в които реалността се повтаря и пренаписва, гледната точка се променя изведнъж, говоря за едно, а после говоря за друго и в крайна сметка никога не говоря за нещо, а за всичко.

Историята не е изчислима темпорална и пространствена поредица от физичноподчинени събития. Понякога съм тук, в следващия момент, или направо едновременно, съм там. Сега съм и съм тогава. Разказите ме правят симултантен обитател на няколко глави. Историята живее и говори с много от многото си гласове. Аз зная.

3 коментара:

  1. Тази е причината да обожавам добрите вицове. Съхраняват живот в себе си: интрига, намигане, изблик.
    Изчезвайки, за да се появят другаде, другояче, друг път.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. да, вицовете умеят да разтеглят смисъла си извън себе си. освен това имат и чудната способност да бият шамари. светкавичността на изживяването е много преобръщаща и поучителна.

      Изтриване
  2. Поуката, искрейки в разноцветието на смеха, е вълшебният заек, радващ ни с изскачането си от цилиндъра на делника… :)
    Ей така историите живеят, приютени във вица – с лекотата на игра и през шамара на внезапното проумяване…!

    ОтговорИзтриване