петък, 21 декември 2012 г.

Сигурно знае много неща за настоящето



Концептуалните сборници са контейнери, които обединяват първоначално разпиляни неща в общ смисъл. Времева капсула, която иска да ми каже нещо за света, от който идва. В идеята й безразборните късове намират място, придобиват смисъл, съществуват с причина.

Коцептуалните сборници правят с литературата каквото аз правя с реалността - пускат нишки и навързват.

"Опустошеният храм" е с разкази за Културната революция. От различни автори и различни преводачи. Съставен от Крум Ацев. Корицата не е великолепна, но поне е идейна и нарисувана. А не бездушна и колажирана. И грозна. Кхм.


Културната революция ме учи на толкова интересни и хубави неща. Толкова чудати работи са се случили тогава, толкова планове са се объркали, толкова дадености са били разпердушинени. От света може да стане какво ли не. И навярно само възможно най-пълното познание за възможностите на реалността може да вкара бъдещето в безболезнена пътека.

Гледам към миналото и мисля как да го оправя. Нещо сбъркано или сбъркващо има в реалността, не само в миналото, а изобщо, в реалността по начало, в човека, нещо, което е довело и довежда до бели, до нещастия, катастрофи, нещо, което не е отминало и никога няма да отмине, живее си в света, то е светът, и изчаква подходящите условия да се прояви, или по-скоро се проявява непрекъснато, по най-различни нови и стари начини, и произвежда трагедии.

Това искам да оправя. Това, вярвам, е искал да оправи и съставителят с този сборник. Точно като ангела на Валтер Бенямин, който гледа “като че ли има намерение да се отдръпне от нещо, в което се е вторачил. Очите му са ококорени, устата му е отворена, разперил е крилете си. Така изглежда ангелът на историята. Обърнал лик към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда една единствена катастрофа, която трупа развалина върху развалина и ги хвърля в краката му. Той би искал да остане, да разбуди мъртвите и да събере разбитото. Но от Рая долита вихър, който опъва крилете му и е толкова силен, че ангелът вече не може да ги затвори. Този вихър го носи неудържимо към бъдещето, на което той е обърнал гръб, докато купчината развалини пред него се издига до небето. Този вихър е това, което наричаме прогрес.”

Ангелът на историята сигурно знае много неща за настоящето.

Angelus Novus на Паул Клее


Няма коментари:

Публикуване на коментар