От известно време акумулирам все по-силен интерес към рисунките на Текла Алексиева. Кориците й за Галактика (1979-1991) ме оставиха незаситен, та реших да се разровя за още. Когато порасна, искам да стана книжен археолог.
Онлайн каталогът на сливенската библиотека е удивително неуслужлив, но поне описанията на книгите са подробни и "текла" върна няколко резултата.
Това е поредица "Сто приказки" на издателство ДТА, която е започнала през 1997 и изглежда е приключила след първите четири книги, навярно заедно със свършека на самото издателство, тъй като не намерих нищо друго и в каталога на Националната библиотека. Жалко, защото подборът им изглежда много интригуващ.
Приказките, разказани или преразказани от Габриела Докторска, са превъзходни - странни, зловещи и умни, също като илюстрациите. Нещата в историите са по-сложни от черно и бяло, доброто и злото, красивото и страшното често преливат едно в друго, а щастието накрая не е заслужено по подразбиране (понеже тия са добри, а тия са лоши), а е постигнато след редица премеждия, както външни, така и вътрешни, при които героите се борят със злото в себе си.
Силно впечатление ми направи колко добре Текла Алексиева улавя страшното в историите и не го пести в рисунките си.
Тези риби ме насират, не знам за вас.
Тази последната е такова великолепно изображение на ужаса на човека, който ужким си е мислил, че нищо особено не върши, а изведнъж осъзнава, че е отключил пъкъл. "Какво направих, какво направих." Ако бях прочел тази книга на шест години, нататък в живота си щях много добре да премислям какво върша, за да не я свърша като този дядо.
Някой беше казал, че на децата не бива да се спестява нищо, поне не в историите. Болка, страх и мъка - фикционалното преживяване на ужаса не толкова ще ни подготви за и примири с истинския ужас, който предстои, колкото ще ни разясни механизмите на мрака, ще ни покаже пътеките към тъмното и ще загнезди в нас волна или неволна бдителност.
Такива детски книги, които нито разказват снизходително, нито рисуват снизходително, са ми много важни и хубави, защото третират читателите като интелигентни, разумни и смели същества. Вярвам, че такова творческо отношение възпитава по-адекватни, смели и богати възприематели на свят. Свят, който не е стъклена топка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар