Бъдещите истории ще бъдат незавършени истории

"Овладяването на истинността е като да държиш птица в ръцете си. Ако усетиш температурата й, дъха й, туптенето на тялото и сърцето й, значи без съмнение си я намерил."

"Животът е дълга река, на която не се вижда нито изворът, нито устието. Колкото и умел да е един прозаик, той може да отреже само малка част от този живот. Бъдещите прозаици все повече ще разбират това и няма да пишат затворени разкази и да възприемат произведенията си като завършени светове. Бъдещата проза ще отвори клапите, изкуствено запушили двете страни на реката, и ще измисли многобройни начини да подтикне читателя да проследи извора или да се спусне към устието. Дори да искат да подражават на древните, като разкажат някоя история със строго установени обстоятелства и емоции, те вече няма да смеят да напишат цялата история наведнъж и да я завършат с категоричен край, а ще предпочетат да оставят на читателя място за собственото му въображение и мисъл. Така че бъдещите истории ще бъдат незавършени истории или истории, чийто завършек е оставен на читателя.

Бъдещите прозаици няма да се преструват на пророци, нито пък ще се вживяват в ролите на съдии, които оценяват персонажите. Те ще позволяват на героите си да действат и говорят сами, а оценката ще оставят на читателите. Това не означава, че бъдещите прозаици няма да имат мнение, няма да разграничават правилно и грешно и няма да зачитат добро и зло, а че ще уважават интелектуалните способности на читателя. Същевременно това ще отразява и увереността на автора в собственото си изкуство.

Авторите и читателите на бъдещата проза ще имат по-високи изисквания към изкуството, а това изкуство, от друга страна, ще е още по-взискателно към авторите и читателите. И двете страни ще са съгласни да понесат тези трудности, защото големият човек е прозорлив и знае, че след горчивото идва сладкото."

"Писателите пишат книги, които биват отпечатани и четени, и това, разбира се, ги натоварва с отговорност към читателите и обществото. Само че писателите не са свръхчовеци, нито са безукорни, нито пък са наставници на читателите - отношенията между двете страни са равноправни; те са другари, приятели. Писателят не бива да се поставя в позицията на възпитател, нито да поставя читателя в позицията на възпитаван. Защото писателят не е непременно по-умен от читателя. Най-добре да оставим на писателите правото да грешат, а на читателите - правото да оценяват.

Посредством езика на изкуството писателят предава на читателя собствените си мисли, чувства, разбирания и усещания за живота. Писателят трябва да открие езика, с който да общува с читателя. В литературното творчество присъства езикът на героите, но още по-силно присъства езикът на разказвача. Авторът възбужда възприятията на читателя най-вече посредством този език, а в него са скрити личните чувства и преценки на автора. Струва си езикът на разказвача да бъде разучаван."

Гао Синдзиен във "Встъпление в техниките на модерната проза".