сряда, 14 август 2013 г.

Сами по себе си вселени


Историите вършат много работа в света ми. Четенето - разгръщането на страниците, щъкането по редовете, взирането в илюстрациите - чука, думка, разхлабва, разклаща и сглобява душата ми. След всяка книга аз съм нов. Операционната система, която съм, е обновена, написана на по-сложен код за по-просто функциониране.

Историите показват невидимото, назовават безименното, набелязват мотивите на света и ги въвеждат в мен като комплексна и гъвкава система. Където преди съм имал незначителен или безсмислен елемент, сега имам съдържание, кохерентност, поезия. Цветята не са същото нещо след онази повест или пък чуждите стари снимки вече не са така безинтересни и безстрастни след онзи разказ. Малките неща оживяват. Превръщат се в теми, подбуди, намерения. Светът става съпреживян и смислен.

Историите взимат една идея и я обличат в език, превеждат я за хора като мен, които не владеят езика на всички идеи, нямат очи за всички детайли, не са способни сами да забелязват, да се влюбват, да осмислят. Те грабват едно място, семейство, понятие, нещо и изсипват духа му върху страниците, правят го обичано, запомнено, разпознаваемо. Записват вселената като механизъм от неща, които са вселени сами по себе си. Пълнят света със светове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар