Цялата работа е, че книжарниците са много. Влизам в първите няколко случайни, забавлявам се, но скоро си давам сметка, че няма да стане така, както си я мислех - тук книжарница, там книжарница и за пет-шест дни всички книжарници. Ще се наложи подбор.
В крайна сметка количеството не е от значение. Аз може и да си падам по аритметика, но съм сигурен, че бог никакъв го няма в броенето. Просто се безпокоя, че ще пропусна суперяките за сметка на невзрачните. Така че вечерта засядам пред компа и започвам среднощно проучване.
Доста сън остава неизсънуван, а дори не съумявам да съставя пълен списък, камо ли адекватен туристически маршрут. Накрая скалъпвам някакъв план за по 2-3 книжарници на ден, сортирани по райони.
Умишлено пренебрегвам веригите и големите книжарници, макар че кратките ми впечатления от тях са чудесни - големи пространства, уютен интериор, внимателно отношение и подробна класификация. Наумявам си набързо едно идеологично сравнение на книжната класификацията в различните държави и какво говори подробната й сегментация за интелектуалното състояние на една държава. Представям си роман от надписи върху рафтове в книжарници.
Първа глава: България
Художествена литература. Български автори. Езотерика. Приложна психология. Медицина...
Втора глава: Англия
Културни изследвания. Драматургия. Кино. Графичен дизайн. Творческо писане...
Така де. На следващия ден започвам с купон в библиотеката.
Чета разни стари и извънбюджетни книги и се надъхвам за академични подвизи. Междувременно доизчиствам маршрута за деня. Към 17 часа логично започвам от библиотечната книжарница.
Тук фокусът е върху книгата като изкуство и като обект - книжен дизайн, книжно ръкоделие, история на книгопечатането и книгоиздаването, популярна литературна теория, справочници за книги, книги с особен дизайн, както и подаръци за читатели и писатели. Всичко изглежда чудесно, макар и със съмнения, че пада повърхностно и комерсиално. Може би затова нито едно изследване не ми хваща окото, освен може би How to Read Literature на Тери Игълтън, ама не заради заглавието, което само по себе си пада малко агресивно и следователно отблъскващо, а защото на Тери Игълтън съм му фен, откакто прочетох Literary Theory: An Introduction.
Има и кратък раздел с разказвателна проза, където забелязвам и взимам "Невидимите градове" на Итало Калвино, за да я подаря на Румен, защото предния ден се разхождахме из улици и музеи и говорихме за градски дизайн.
Пердаша пеш към Ексмут Маркет, където е една от книжарниците, на които възлагам най-големи надежди.
Оказва се обаче, че вместо нея на адреса има фризьорски салон. Замислям се колко много информация остава необновена в интернет и колко (и какви) са жертвите й. Би се получил интересен роман. От следващия ден нататък - ща, не ща - първо проверявам дестинациите си с Гугъл Стрийтвю.
Все пак Ексмут Маркет се оказва силно симпатична тясна уличка с ниски сгради и безброй интересни магазинчета, сред които и две неочаквани книжарници. Оказва се също така, че книжарите масово се прибират вкъщи към 5-6 да пият вечерен чай и да четат, така че заварвам само заключени фантазии:
Тази е само за детски книги
Книгите в тази изглеждат особено красиво
Понеже е наблизо, минавам да видя дали Чарз Дикенс си е вкъщи, но се оказва, че и той е залостил вратата.
Смаян съм от факта, че досега не съм видял нито един грозен надпис.
Още една затворена книжарница
Затвореният музей на карикатурата
На следващия ден тръгвам от библиотеката по-рано, хващам метрото за по-бързо и заварвам целта си отворена.
В Мега Сити има всякакви чудесии. Освен типичните екшън комикси с онази характерна стилистика, заради която повечето хора, които не четат комикси, не четат комикси, има графични романи, инди комикси, рисувани книги, манга, внимателно класифицирани и изложени с любов...
Книжарите, забелязвам, са маниаци, защото докато аз разглеждам и точа лиги, те обслужват други клиенти адекватно, зарибено и без помощта на компютър.
В секцията с рисувани книги прочитам Wild на Емили Хюз, после от поне десетте неща, които ми се ще да си отнеса, взимам Hilda and the Troll. Мисля си, че една покупка е най-добрият вариант. При повече от една аурата на книжарницата се разпределя върху всичките и съответно отслабва. Ако ме разбирате.
Закъснявам за следващите книжарници, но в Мега Сити падна такъв купон, че изобщо не съжалявам.
Така че в Owl влизам точно преди да затворят и правя само едно бързо кръгче - оказва се типичната независима книжарница с малък подбор от всичко - разказвателна и неразказвателна проза, пътеводители, детски книги... Концентрацията е върху нови заглавия и английски автори. Не е много интересно, но пък е приятно и ако живеех в квартала, щях да се отбивам често.
Подобно е и положението с West End Lane, макар че там подборката е по-разчупена. Доста време прекарвам при романите, където има издания от различни периоди и от международни автори. Зачитам The Cirlce на Дейв Егърс, защото страшно ме развълнува откъсът, публикуван в четвърти брой на българската Гранта. Сега обаче ми се струва твърде суховато, поне страницата, която изчетох. А може би просто съм отвикнал от английския. Хваща ми окото едно обширно изследване върху философията на ходенето, има глави за Ницше, Торо, Бодлер, страхотно изглежда, зачитам я, но в гласа на автора се чува онази позната досадна обективност и псевдонаучност, та бързо я оставям.
В детския кът прочитам At the Same Moment, Around the World - книга със сцени от различни части на света по едно и също време, включително Mitko от София, който търчи през гората след училищния автобус (има ли училищни автобуси в София?). Картините на всяка страница, свързани една с друга по много фин и забавен начин, започват от шест часа сутринта в Сенегал, тръгват на изток през Париж, София, Багдад... правят пълна обиколка и завършват пак в Сенегал в пет сутринта. Прекрасно изпълнена идея за вход към географски и астрономически познания. Не я взимам и впоследствие ще съжалявам.
На следващия ден след библиотеката минавам през вълшебната гора.
И стигам.
Тъй като избрах вълшебната гора вместо вълшебния автобус, тук също вече са пред затваряне. Наумил съм си да си набавя някои от последните носители на Калдекотовия медал, но се оказва, че голяма част от тях не са издадени в Англия. Все пак намирам This Is Not My Hat.
Кокоря се пред огромна колекция на Антъни Браун, когото много обичам. Ровя се из разни носители на британски награди. Служителите показват признаци на затваряне и се ориентирам към покупка. Понеже последната седмица съжителствам с един много готин двегодишен тип, не мога да не му избера нещо яко. Колебая се за Антъни Браун, но накрая се спирам върху класиката.
Аритметиката настрана. Доволен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар