Стая за книги Тиха мисъл

Източник: http://www.douban.com/photos/photo/205892398/#image

Тук всички изложени книги са от един автор - тайванска будистка активистка, чието име чувам за пръв път. Има притчи и теоретични книги за себеизрастване. Има и детски книги и учебници, които въплъщават будистки ценности. Върху другата страна на масата има благовония, декорации и посуда - лъжици, пръчки и купи с красив и скромен дизайн. По рафтовете има още съдове, вегански био храни, дрехи и чанти, всички опаковани в същия чист, красив и смиряващ дизайн.

Това място говори само в един глас. Влизам и не се озовавам сред безразборно събрани книги, хаотично крещящи артикули. Намирам се в храм, където всички артефакти шепнат едно и също. Тук не продават неща, а начин на живот.

Сладко от смокини

Свързан

Патриотизъм

Докато обсъждах волейбол с майка и най-вече след като прочетох този хубав текст, се замислих за патриотизма.

Патриотизмът като гордост е пасивен, затворен и агресивен. Той гледа само другаде, гледа в миналото, в чужбина, в чужди тела и умове, никога в себе си, никога тук и сега. Основан е върху войнствената идея за най. Ние сме най-умните, ние сме най-атлетичните, ние сме най-великите, а ако не сме в момента, трябва да сме. Всички останали са или врагове, които пречат на нашето дефолтно превъзходство, или са незначителни прашинки, които съществуват само за да контрастират с нашето величие.

Гордостта търси постижения. И винаги ги търси другаде, тази патриотична гордост. Чуваме я да се гордее патриотично с царе и футболисти, но личните й постижения, ако има такива, винаги са обект само на лична гордост, няма да я чуем да каже, аз направих това за родината. Толкова пасивна е тази патриотичност. Някой я е убедил, че националното дело е дело на политици и спортисти, и на нея дори не й хрумва, че собствените й дела са пълноправна част от него. Дреме над учебника, седи пред телевизора и чака някой да прослави родината, за да може да се възгордее. Тази гордост.

Чичкото с питките

Нови думи

От "Диви разкази" на Николай Хайтов

абдал - глупак, простак.

агалар - господар.

адет - навик, обичай, нрав, характер.

азмак - (тур.) мочур, тресавище. Най-сетне я нарамихме кой за крак, кой за ръка - и я отнесохме в Джинджов азмак, тъй - наръки, наноги.

Смисълът на знанието

Знанието е начинът, по който разбирам реалността. Това определение не изчерпва понятието, но ще задоволи напълно нуждите на настоящата разработка.

Неназована, реалността е всякаква и никаква. Тя бива назовавана по безброй начини и тези названия са знанието. Знанието е начинът и мащабът, по които реалността се е простряла пред очите ми. Думата тоупи е знание. Преди да дойда в Ухан, тази дума за мен не съществуваше, живеех в реалност, в която нямаше тоупи. Когато говоря с майка и й кажа, че съм ял тоупи за обяд, тя не ме разбира. Ние живеем в различни реалности, ограничени по различен начин от множеството назовими знания. Този пример е материален и безкрайно прост. По същия начин функционират и абстрактните знания, менталните идеи, през които ни се е случило да гледаме света.

Съзнанието за такава дефиниция на знанието, както и смисълът на обсъждането й тук са важни за внимателното назоваване на реалността. Моят сбор от знания не е единственият сбор от знания, нито трябва да е единственият, но за мен е важно да подбирам и артикулирам само или предимно красиви и здравословни знания. Струва ли си това знание да бъде споделено? Да обясня ли на майка какво е тоупи? Каква роля и полза ще има такова знание в нейната и в общата реалност?