събота, 1 септември 2012 г.

МАЦУУРА Ятаро: "Най-ужасната и най-страхотната книжарница"



В гимназията Мацуура Ятаро прочита “По пътя”, How to Make Money Without Doing Time на Реймънд Мънго и стихосбирка на Такамура Котаро, напуска училище и запрашва за Америка. Връща се в Япония с куп авангардни списания за изкуство и фотография и започва да ги продава самодейно - намира дизайнери и художници, обажда им се и им предлага каквото счита, че ще е подходящо за тях. Някои го игнорират, други са силно заинтригувани и стават редовни клиенти. Така Мацууро започва периодично да пътува до Америка, където обикаля книжарници и търси готини книги, каквито в Япония няма. Това не му носи много доходи, всъщност често е на загуба, но го движи ентусиазмът му и идеята, че върши нещо полезно. Споделя нещата, които харесва, с хора, които нямат достъп до тях.

Този дух се въплъщава няколко години по-късно и в следващия му проект - пътуваща книжарница. Натоварва една каравана списания и книги и тръгва по градове и села. Седи си отпред, разговаря с любопитни минувачи и предлага личен подбор от неща за четене.

m&co. traveling booksellers

В момента Мацуура ръководи заземената книжарница Cow Books, но подвиждната все още пътува, а намерението му е и двете да го надживеят.

петък, 31 август 2012 г.

Стая за книги Тиха мисъл


Източник: http://www.douban.com/photos/photo/205892398/#image

Тук всички изложени книги са от един автор - тайванска будистка активистка, чието име чувам за пръв път. Има притчи и теоретични книги за себеизрастване. Има и детски книги и учебници, които въплъщават будистки ценности. Върху другата страна на масата има благовония, декорации и посуда - лъжици, пръчки и купи с красив и скромен дизайн. По рафтовете има още съдове, вегански био храни, дрехи и чанти, всички опаковани в същия чист, красив и смиряващ дизайн.

Това място говори само в един глас. Влизам и не се озовавам сред безразборно събрани книги, хаотично крещящи артикули. Намирам се в храм, където всички артефакти шепнат едно и също. Тук не продават неща, а начин на живот.

четвъртък, 16 август 2012 г.

Патриотизъм


Докато обсъждах волейбол с майка и най-вече след като прочетох този хубав текст, се замислих за патриотизма.


Патриотизмът като гордост е пасивен, затворен и агресивен. Той гледа само другаде, гледа в миналото, в чужбина, в чужди тела и умове, никога в себе си, никога тук и сега. Основан е върху войнствената идея за най. Ние сме най-умните, ние сме най-атлетичните, ние сме най-великите, а ако не сме в момента, трябва да сме. Всички останали са или врагове, които пречат на нашето дефолтно превъзходство, или са незначителни прашинки, които съществуват само за да контрастират с нашето величие.

Гордостта търси постижения. И винаги ги търси другаде, тази патриотична гордост. Чуваме я да се гордее патриотично с царе и футболисти, но личните й постижения, ако има такива, винаги са обект само на лична гордост, няма да я чуем да каже, аз направих това за родината. Толкова пасивна е тази патриотичност. Някой я е убедил, че националното дело е дело на политици и спортисти, и на нея дори не й хрумва, че собствените й дела са пълноправна част от него. Дреме над учебника, седи пред телевизора и чака някой да прослави родината, за да може да се възгордее. Тази гордост.

сряда, 15 август 2012 г.

Чичкото с питките




Нови думи


От "Диви разкази" на Николай Хайтов

абдал - глупак, простак.

агалар - господар.


адет - навик, обичай, нрав, характер.


азмак - (тур.) мочур, тресавище. Най-сетне я нарамихме кой за крак, кой за ръка - и я отнесохме в Джинджов азмак, тъй - наръки, наноги.