неделя, 30 септември 2012 г.

Гранта 1: Бъдеще



списания

Нямам скорошни, пък и изобщо кой знае какви впечатления от българските литературни списания като Страница, Съвременник, Факел и не знам дали има други. Може би скоро ще ги прегледам, но от кратките си изживявания с тях съм останал с впечатлението, че са някак елитарни, недостъпни, заключени. В Съвременник, доколкото си спомням, не приемат непоръчани ръкописи. Страница нямат нито сайт, нито имейл, а от едно скорошно интервю разбрах, че публикуването май става основно ако си познат на някой от редакторите. Освен това мисля, че никога не съм виждал някъде да се продава Страница, нямам представа кой си го купува и откъде. Преди една седмица се опитах да поръчам последния им брой от една онлайн книжарница, от която още не съм получил отговор, но да не се отплесвам. Не казвам, че всичко това е лошо. Всъщност напротив. Всяко списание е кръг с ограничен диаметър, обхваща и обслужва определени нужди и задоволява определени хора. Списанията с тесен диаметър са дори похвални. Те говорят на техния си глас, който е различен от другите, и разнообразяват и обогатяват цялостното ни културно пространство. Което е супер.


поп

Гранта от друга страна ми дава усещането за егалитарност и достъпност. Пред него всички са равни. То приема непоръчани ръкописи. Засега го няма във всички книжарници, но го има в някои и е поръчваемо по интернет. Има си сайт, има и фейсбук, които не пращят от активност, но поне има. Има достъп. Комуникация има. Отвореност към всичко, от класически американски автори до български писатели, хванати от улицата. Не че публикуват каквото им падне. Вярвам, че редакторите подхождат взискателно, но явно се оглеждат и вярват, че хубавите истории и интересните разказвачи са навсякъде. И това отношение ме топли.

Ако бъде третирано внимателно, безкомпромисно и най-вече активно и с любов, Гранта има потенциала да стане сериозно списание, което да вкарва периодична доза отбрана литература в живота на четящи и нечетящи. С други думи - да стане популярно литературно списание. Списание, за което се чува и говори. Струва ми се, че литературата и попът в България ожесточено се бранят един от друг, а не бива. Разбирам как понятието “поп” е станало синоним на долнопробно и некачествено, а “литература” - на снобизъм, но в същността си те нямат такива конотации. Доказателство са мейнстрийм културите на разни там държави. 


концепция

Четенето ми беше много приятно и разнообразно. Запознах се с чувани и нечувани автори, някои от които отдавна исках да намеря, но сигурно така и нямаше да стигна до техни неща, ако Гранта не ми ги беше представило. Интересно ми беше в такъв кратък период да прочета и сравня текстове на толкова различни автори, да прочета и сравня какво виждат, как го виждат и как го изричат. Обогатяващо беше.

Много ми харесва, че броят е концептуален, харесва ми начинът, по който концепцията насочва четенето ми, и интелектуалният труд, който извършвам, за да видя “бъдеще” във всяко произведение, да го обмисля както в собствения си контекст, така и в този на списанието. Мисля си, че една идея може да бъде видяна навсякъде. Всеки текст е бъкан с идеи, бъкан с неща за виждане и осмисляне. Както напоследък си търсих цветни луковици и изведнъж започнах да забелязвам, че около нас има осемдесет хиляди магазина за семена, на които изобщо не бях обръщал внимание преди. Концепцията на броя ми действа по същия начин, кара ме да виждам повече, кара ме да виждам идеи, които може би иначе не бих видял, особено в текстовете, които нямат привидна връзка с темата “бъдеще”. 

А такива всъщност имаше доста. Въпреки натрапчивата на места несъгласуваност и тях приех радушно и непретенциозно. Като интересна част от манджата. В увода главният редактор Светлозар Желев пише, че в списанието има "не само футурология, прогностика и усещане за неслученост, а и история, дълбочина, хуманност и отговорите на въпросите, които си задаваме, идвайки от миналото, живеейки в настоящето и гледайки напред." Ами да.


преводи

Не подходих с различно отношение към чуждите и българските автори, но накрая ми направи впечатление, че текстовете, които ми доставиха най-голямо удоволствие, са само български, което съвсем не ме наведе на мисълта, че чуждите не стават, а по-скоро, че към преводите не е подходено с достатъчно креативност и внимание. Забелязах, че всичките десетина чужди текста са преведени основно от двама души, което навярно означава, че за кратко време те са превели четири-пет разказа на автори с различни изкази. Резултатът по мое мнение е едностиловост или по-скоро безстиловост и изобщо незабележителност. Не че обвинявам преводачите, но ми се струва, че тази стратегия е много губеща в качествен план. Чудя се дали не е възможно да се канят преводачи, вече работили с избраните автори, примерно Иглика Василева за Пол Остър, Зорница Христова за Дон ДеЛило, Нева Мичева за Роберто Боланьо и така нататък. Аз не бих се хванал да превеждам нещо, ако преди това не съм прочел поне няколко произведения от съответния автор, за да усетя светогледа и словореда му. Но това съм само аз сигурно. 


корица



Ако нечий интелект е достатъчно пълен и гъвкав, за да изработи разумна интерпретация на корицата, моля да я вербализира в коментар. Примерно, може би, бъдещето е разпиляни реещи се късове, от които ние в настоящето трябва да решим какво да направим, как да ги подредим и напаснем. Знам ли. Мога да я приема за удачна рисунка - абстрактна като темата на броя. 

Графичният дизайн обаче ми е много касапски. Има пет милиона наблъскани компонента, които по никакъв начин не комуникират един с друг, не заформят цялостна визия и не предават обща идея. Надписът БЪЛГАРИЯ е в напълно различен шрифт и цвят от GRANTA и е много неприятно разположен ни в центъра, ни вляво, както и много неприятно натикан прекалено близо до GRANTA. Види се, че художникът не е искал да си цапа рисунката и е отместил надписите да не му пречат, макар че това не го е спряло да насложи имената на двама от авторите отгоре. За капак има и още един надпис, СПИСАНИЕ ЗА НОВА ЛИТЕРАТУРА БР. 1, който е в трети шрифт, трети цвят и трети размер. Същата идея е не блестящо, но малко по-прилежно изпълнена в сайта на Гранта. 



Английското FUTURE и имената на авторите, странно защо синхронизирани по цвят и шрифт с БЪЛГАРИЯ, според мен са излишна парадност и цапат. Избледняващият обърнат надпис БЪДЕЩЕ не ми е красив, но избледняването навярно намеква, че бъдещето е толкова по-неясно, колкото е по-далечно.

За сравнение - италианските корици, където всичко е чистичко, прилежничко, хомогенно и хубавко:





маркетинг

Би било хубаво, мисля си, да се поработи повече върху маркетинга на списанието, за да достигне до повече хора, които биха му се зарадвали, и да се превърне в забележимо културно явление. Никой например не си е направил труда да обясни защо аджеба се именува GRANTA туй нещо, нито в списанието, нито в сайта. То не че е много интересна история - така се казвала реката, която минавала през градчето в Англия, където било основано списанието преди сто хиляди години - но това е името все пак, това е марката, която трябва да се обгрижва, за да може хората да ги е грижа за нея, около нея има истории и митове, които могат само да сближат нас, читателите, със списанието, биха създали лично отношение към него и биха го превърнали в член на ежедневието ни, добър приятел, от когото се интересуваме и за когото бихме говорили на други приятели. Както е редно за едно периодично издание. В някакъв мой си идеален свят поне.

От друга страна, това, че Гранта е олдскул хардкор списание, което държи само на качественото литературно съдържание и не го е еня за всичките външни простотии като дизайн и маркетинг, е аргумент, който с известни уговорки бих приел. То и това си е вид маркетинг стратегия.


мрънкам

Силно се надявам критиката ми да не звучи деструктивно. Долната черта е, че страшно се радвам на Гранта и мрънкам точно защото вярвам, че ще става все по-хубаво. Първи брой ми достави голямо удоволствие и с интерес чакам втория. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар