Слаба светлина

"Аз винаги имам усещането за историческа отговорност, за дълг да описвам най-разнообразни човешки съдби и обществени събития, да изливам кръвта и сълзите си, превръщайки ги в слаба светлина, която хората, запътили се към щастието през мрачна нощ, да могат да забележат, да почувствуват утеха и увереност, че скоро ще стигнат целта си."

Лу Вънфу в есето "Слаба светлина". Превод от китайски: Крум Ацев.

Ранен Плейбой

Преди да се случи голата жена в центъра, нападната от армия надписи.

Опаковах

Докато се тюхках, че нямам опаковъчна хартия и ще трябва да излизам да търся, а пък внезапно много ми се доопакова, ме осени идеята, че онзи стар брой на light, който мислех да изхвърля, ще ми свърши чудесна работа.

Сигурно знае много неща за настоящето

Концептуалните сборници са контейнери, които обединяват първоначално разпиляни неща в общ смисъл. Времева капсула, която иска да ми каже нещо за света, от който идва. В идеята й безразборните късове намират място, придобиват смисъл, съществуват с причина.

Коцептуалните сборници правят с литературата каквото аз правя с реалността - пускат нишки и навързват.

"Опустошеният храм" е с разкази за Културната революция. От различни автори и различни преводачи. Съставен от Крум Ацев. Корицата не е великолепна, но поне е идейна и нарисувана. А не бездушна и колажирана. И грозна. Кхм.

Историята живее

Историите ме размотават насам-натам из времето и пространството. Но не онези от учебника, не таблица от хиляди дати и неонагледени обобщения, а микроразказите, случките, детайлите, въздухът, който хората са дишали, къщите, които са строили, ножовете, които са забивали, думите, които са осмисляли реалността.

Историите вкарват времето и пространството в мен, правят ме четириизмерен, мултиизмерен, правят от навсякъде, всякога и всичко едно-цяло-нещо. Те не са отминали и несъществени, а действат, притаени в мен, готови да скочат, да ми напомнят нещо, да обяснят, да ми изкарат акъла и разкажат играта. Сега се случва нещо от преди малко, нещо от друга държава, от друга планета, от след малко, от преди двеста години.

Душата ми работи точно така, точно като в онзи роман, описан в “Градината на разклоняващите се пътеки”, героят умира в една от главите, а в следващата е жив, както баба понякога е жива или както някой далечен е тук, или като в разказите на У Цин, в които реалността се повтаря и пренаписва, гледната точка се променя изведнъж, говоря за едно, а после говоря за друго и в крайна сметка никога не говоря за нещо, а за всичко.

Историята не е изчислима темпорална и пространствена поредица от физичноподчинени събития. Понякога съм тук, в следващия момент, или направо едновременно, съм там. Сега съм и съм тогава. Разказите ме правят симултантен обитател на няколко глави. Историята живее и говори с много от многото си гласове. Аз зная.

Отреденото от небето

"Творецът сигурно изгражда произведенията си съзнателно. Но самите произведения наполовина се намират в един мистичен свят, надхвърлящ твореца. Наполовина? Даже повече от половината.

Чудното е, че най-често е неволно. Душите ни не могат да не се промъкнат в произведенията. Древната фраза веднъж резни, веднъж се преклони^[1] може би показва почит именно към този несъзнат свят.

Творчеството е риск. Дори човек да даде всичко от себе си, накрая пак трябва да приеме отреденото от небето."

Акутагава Рюноске в колекцията афоризми "Думите на едно джудже".

---

^[1] Израз, означаващ благочестивата покорност при изработването на будистки скулптури. - Б.пр.

Слънце Луна

Това, което ме радва в София, са непрекъснато никнещите сгушени магазини за здравословни храни. Това, което ме вълнува навсякъде, са малките книжарници с лично отношение.

Така че случайното откритие на Слънце Луна ме праща във възторг, но не се издавам. Разглеждам бавно и вещо, все едно съм над тия неща. Все едно знам какви са всичките чудесии по рафтовете и няма нужда да питам. Спелта, амарант, елда - ясни са ми. Всъщност усещам ясното желание да имам собствена кухня, да купя разни неща и да си ги разуча вкъщи. Да се построя наново с тях. Ето ти достойна цел.

Не знам какво ще стане