вторник, 19 февруари 2013 г.

Контакт



Срещата на две цивилизации е срещата на две души, срещата на моята и твоята цивилизация, и двете започнали от нула, но расли и пораснали различни, всяка със своите истории, системи и стратегии.

Срещата ни ме проявява като конструкция и ме подтиква към реконструиране. Преоценяване на стари части, изхвърляне на излишното, запазване на нужното. Небивалата ситуация, този чисто нов и празен свят ме застрашава и освобождава, което е едно и също нещо. Рискът от заличаване тегне върху мен, независимо дали ще се разглобя, за да се сглобя с теб, или ще се разглобя, за да бъда никой, захвърлил най-накрая цивилизационните си тежести.

Лесно е в такава ситуация да предприема действия, обратни по посока на страха ми. Страх ме е от разглобяване и ще разглобявам. Страх ме е от въздействие и ще въздействам, само аз. Топката ще бъде в мои ръце, няма да ти давам право на намеса. Насочвам ракета към теб и само да гъкнеш...

Трудното в такава ситуация е да подам ръка, да осъществя контакт. Да спазя моралните си ценности, дори когато не е нужно да ги спазвам. Да обезвредя ракетата и да изчакам, търпелив и слушащ.


Нашето нахлуване един в друг, аз-цивилизация в ти-цивилизация, не е сблъсък между врагове, съревнование по категоричност, битка за правото да посипя себе си върху теб, да запазя идентичността си непокътната и да разбия твоята. За Артър Кларк - пише Агоп Мелконян в предговора към “Среща с Рама” - чуждият разум “е преди всичко загадка, до която можеш да се докоснеш, но никога - да разбереш. Няма и следа от мнителната самоувереност на наивника, който лесно и безотговорно поставя себе си в центъра на света и своя мозък - в чужди черепи; който иска да стандартизира разумните форми по свой образ и подобие и да завърти Вселената върху хилавите нозе на своята логика.”

Универсалният критерий и смисълът на нашето съществуване и общуване е “контактността”, желанието да слушаме чужди истории и да разширяваме хоризонти. “Цивилизацията - пише Артър Кларк в “Профили на бъдещето” от 1962 г. - не може да съществува без нови граници, без нови простори; тя се нуждае от тях както в материално, така и в духовно отношение. Материалната необходимост е очевидна - нови територии, нови ресурси, нови суровини. Духовната потребност не е тъй явна, но в крайна сметка тя е по-важна. Ние живеем не само с хляб, ние имаме нужда и от приключения, и от разнообразие, и от новости, и от романтика.”

Разбира се - уточнява Мелконян в края на предговора, - “могат да съществуват и цивилизации от т.нар. “затворен тип”, за които контактът въобще не е цел. Тази затвореност може да се дължи на отчаяние от продължителното и безплодно търсене на братя по разум, но тя може и да е вродена особеност на самата цивилизация, която въобще да не разбира, че освен нея може да има и други.”

“Ние всички сме различни - казвал Кларк. - И това ни задължава да бъдем честни един към друг.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар