неделя, 18 август 2013 г.

Наруто


Авторите на комикси са жестоко пренебрегвани и неправдиво подценявани нинджи. Умът ми не побира колко качества трябва да съчетава някой, за да нарисува готин комикс. За мен те са възхитителни разказвачи, защото владеят умопомрачителен обем от техники, които в крайна сметка, съзнателно или не, превръщат и читателя в неволна нинджа, която възприема всичко с все по-пъргав ум - картинността на думите, текстуалността на рисунките, ритъма на панелите, смяната на гледната точка, езикът на израженията, смисъла и забавата на художественото преувеличение… Целият този екшън неусетно възпитава естетика на възприятието, внедрява чувствителност към историите, учи на наблюдателност, украсява, докато забавлява. 

Място с повече художници на комикси и читатели на комикси, вярвам, е място с повече гъвкавост, повече смях, повече внимание в детайлите.


"Наруто" е чудесен - има нескопосани нинджи, смахнати учители, тайни умения, готини лоши и (накъде без) несломим стремеж към правдата. Лошият иска да вземе тайния свитък, прохождащите нинджи трябва да се преборят със слабостите си, тоест със самочувствието си, тоест със себе си, за да станат нинджи на пълен работен ден, Наруто има в себе си демон, за който само той не знае, и може да се преобразява в гола мацка, чалнатият учител се кахъри, че "Ох, момичетата на тази възраст май се интересуват повече от любов, отколкото от нинджуцу."

Преводът на Майре Буюклиева е прекрасен - с всичките му комиксови междуметия като "надник", "сграбч", "къркоррр", "цуунк", които така чудно обогатяват и забавляват. 

Вечните ми почитания към Art Line Studios (които наскоро започнаха да издават и "Астерикс"), че са захванали такъв достоен, смислен и нужен проект. Ще съм много щастлив, ако продължи до край.

четвъртък, 15 август 2013 г.

Горицвет


Харесвам книги, които се съсредоточават върху нещо малко, върху един мотив и го разширяват, разгръщат, разчовъркват, обгрижват и обожават.

Светът на растенията е много по-жив, вълнуващ, красив, широк и чуден след рисунките на Текла Алексиева, на чиито илюстрации и корици се възхищавах наскоро.




сряда, 14 август 2013 г.

Сами по себе си вселени


Историите вършат много работа в света ми. Четенето - разгръщането на страниците, щъкането по редовете, взирането в илюстрациите - чука, думка, разхлабва, разклаща и сглобява душата ми. След всяка книга аз съм нов. Операционната система, която съм, е обновена, написана на по-сложен код за по-просто функциониране.

Историите показват невидимото, назовават безименното, набелязват мотивите на света и ги въвеждат в мен като комплексна и гъвкава система. Където преди съм имал незначителен или безсмислен елемент, сега имам съдържание, кохерентност, поезия. Цветята не са същото нещо след онази повест или пък чуждите стари снимки вече не са така безинтересни и безстрастни след онзи разказ. Малките неща оживяват. Превръщат се в теми, подбуди, намерения. Светът става съпреживян и смислен.

Историите взимат една идея и я обличат в език, превеждат я за хора като мен, които не владеят езика на всички идеи, нямат очи за всички детайли, не са способни сами да забелязват, да се влюбват, да осмислят. Те грабват едно място, семейство, понятие, нещо и изсипват духа му върху страниците, правят го обичано, запомнено, разпознаваемо. Записват вселената като механизъм от неща, които са вселени сами по себе си. Пълнят света със светове.