В идеалния случай книжарницата не е място, където отивам с цел. Случва се да мина наблизо и се сещам, че там има книги. Или се разхождам и случайно забелязвам непознат надпис и рафтове. Влизам и започвам да търся. Не нещо конкретно, а нещо ново. Каквото ми е неизвестно, каквото сам не съм се сетил, за каквото дори не подозирам. Разглеждам заглавия, корици, съдържания и илюстрации. Зачитам изречения. Научавам от какво се интересуват хората, с които живея в един свят, научавам как изглежда тяхната реалност, как я проектират и оформят. История на японската тоалетна, пътеписни рисунки и записки от Хонг Конг, теория на съвременните комикси в десет глави.
Наскоро четох, че най-важното за един писател е да му се удава да превръща материала около себе си в нещо хубаво. Тоест да заразява с харесване.
Това се случва в книжарницата. Заразявам се с харесванията на други хора. Харесвам неща, които са ми били безсмислени, на които не съм обръщал внимание, които съм подминавал. Лунен календар, географски карти, списания за дизайн. Светът ми става по-голям и по-хубав и когато изляза от книжарницата, дори некупил книга, и аз съм по-голям. И в идеалния случай - по-хубав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар