Книжен туризъм

По време на това пътуване си поставям целта да посетя възможно най-много книжарници. Ровя се в интернет и вадя адреси. Планирам маршрути, съобразени с тях. Започвам от Шанхай.

ден 1

Книжарница Порт намираме на дълга, чиста, тиха уличка, по която нарядко са сгушени кафенета и магазинчета за дрехи, чай, джиджавки и мебели. 

Източник: http://city.yoho.cn/topic_936144_1.html

Източник: http://www.kaixin001.com/hds/repaste/105343129_5102776382.html

Източник: http://city.yoho.cn/topic_936144_1.html

Вътре има маса, на която са изложени самиздат зинове и която според думите на служителя се използва за срещи, четения и други мероприятия. Книгите по трите стени в стаичката са разножанрови - хуманитаристика, художествена проза, дизайн... - но като цяло усещам внимание и насоченост в подбора.

Това е главната причина да харесвам малки независими книжарници - в тях се чува глас, усеща се вкус. Вносът на книги не се осъществява конвеирно, механично, програмирано, не се определя от статистика, финансови прогнози и потребителски нужди, а от интересите на един-единствен човек, който най-често е както собственикът, така и касиерът. Той купува каквото харесва и го споделя в книжарницата си. Има любов в цялата работа. Има лично отношение. Дизайн има.

В Порт книгите очевидно са подбрани и по външен вид - кориците на повечето се вписват в артистичния минималистичен бял дух на мястото. Харесвам си няколко: “Бележки за кинематографа” на Робер Бресон; първото издание на “Дизайн на дизайна” на Кеня Хара; една за древните китайски йероглифи; и една с разни есета и статии за живота и нравите на древните китайци. Награбвам ги и сядам до масата да разлиствам. После, понеже мястото ме кефи и не искам да си тръгвам без да оставя нещо, си купувам илюстрираните записки от пътуванията на Сено Капа. 

*

По масите в momi (или Небесният замък на котките) има кутии с моливи, а по стените са наредени пощенски картички. 

Източник: http://georgemouth.blogspot.com/2012/06/momoi-cafe.html

Източник: http://georgemouth.blogspot.com/2012/06/momoi-cafe.html

Дзуодзуо купува картичка и марка, надписва я пред мен, адресира я до жилището ми в България и я оставя при касата. Те ще ми я изпратят на следващия ден. Иначе можем да си изберем коя да е дата, те ще запазят картичката и ще я изпратят в уреченото време. Узнавам, че много хора адресират картички до себе си.

Кофти е, че всички книги в momi са запечатани, но е готино, че повечето се връзват с мобилния и артистичен дух на картичките - има много пътеводители и пътеписи, както и книги за изкуства и дизайн. Харесвам си една теоретична книга за явлението “kawaii”, тоест японското “cute”. Купувам си няколко картички без адресат наум.

Източник: http://georgemouth.blogspot.com/2012/06/momoi-cafe.html

*

В лъскавия мол срещу momi има втори клон на Порт, някаква мини версия. Там разбирам, че не са необходими много книги, за да се получи качествен експлоринг. Този Порт е една от най-малките книжарници, в които съм бил, и със сигурност една от любимите ми. Има само няколко рафта, но по тях няма почти нито една книга, която не ми е нова и интригуваща.

Източник: http://georgemouth.blogspot.com/2012/06/momoi-cafe.html

Може би това е идеалната ми книжарница. Малко книги, говорещи в глас, на който се доверявам. Имам чувството, че каквото и да изтегля, ще ми е вкусно. Няма нужда да избирам и да се усъмнявам. Все едно приемам препоръка от добър приятел. Приятел, който знае повече и иска да дръпне и мен напред.

Там си харесвам илюстрираните записки на Сено Капа от пътуванията му в Индия; “Как се пишат етнографски теренни бележки” на Робърт М. Емерсън; “Антрополози на терен” на Лин Хюм; “Убежище” на Тери Темпест Улиямс; книга за японското книгоиздаване; и книга с чернови и белови на един японски манга художник. Не си купувам нищо.

Източник: http://georgemouth.blogspot.com/2012/06/momoi-cafe.html

*

1984 се намира трудно, което е интересно. С Дзуодзуо си дърдорим приятно, обикаляме сто и деветнайсет часа, звъним шест пъти на Сяо Си, докато накрая откриваме, че номер 11 е между номера 7 и 9. 

Източник: http://misszhao.com/blog/?p=229

Вратата е заключена. Натискаме звънеца и книжарката ни отваря. Вътре са две стаички и уютен заден двор с градина. Хора са насядали по кресла и цъкат на лаптопи, седнали са навън и пият нещо в големи дълги чаши. Масата в средата е отрупана с джиджавки. Започвам да разглеждам книгите по лавиците, но нещо не ми е интересно. Не знам, може би съм изморен. Вече е тъмно и това е четвъртата ми книжарница за днес. Има разни интересни стари фотографски и арт списания, при това в привидна пълнота. Има книги, които не съм виждал другаде. Ако имам време и сили, мога да си изкарам добре. Сега не. 

Иначе на разни снимки в интернет 1984 изглежда чудно. Явно просто не съм в състояние да я оценя.

Източник: http://www.lvmama.com/info/chinagonglue/2011-1114-35657-6.html

С Дзуодзуо си говорим малко, карам я да ми препоръча книга за дизайн, тя се опитва да ми обясни, че най-добре да гледам готини рисунки и така сам да си възпитам усещане. Все пак ми казва, че може да ми прати допълненото издание на Кеня Хара, когато го прочете. После излизаме за манджа.

ден 2

Интересното в Сезонни ветрове е, че е в метрото. Мисля си, че стратегията е странна, метрото бидейки транзитно място, където всички винаги само минават и никой не остава, но в книжарницата има доста хора. Тя е твърде голяма за вкуса ми и има твърде много некрасиви издания, за да се доверя на човека, извършил подбора, ако изобщо е само един. Но пък има разни стари книги, които не се намират другаде, и това навярно задоволява нуждите на по-печените книгофили, които не просто минават през спирката, а идват тук специално. Аз още не съм стигнал до там.

*

На Любо май не му се занимава, но ми уйдисва и върви с мен. Накрая намираме улица Шаосин, внезапно тиха и чиста. По нея има кафенета, книжарници и всякакви магазинчета, но всички вече са тъмни. Почти се надявам Изворът на Хан също да е затворена, за да се приберем по-скоро, но тя още свети. Вътре е обзаведено с антики и пак хора щракат по лаптопи и пият неща от стъклени чайници и чашки.

Източник: http://meishi.enjoyoung.cn/articles/3883?article_page=2

Странно ми е, когато вляза в книжарница и никой от хората в нея не чете. Някакъв вариант на криза на идентичността получавам, имам чувството, че не се намирам на правилното място, че в това място аз не съм правилен, защото съм дошъл заради книгите. И ми е некомфорно. Всъщност сигурно просто съм параноик.

Любо взима двуезично издание на The Daydreamer на Иън Макюън, сяда на готин диван и една какичка веднага му подава меню. Диванът не е лош, но цените на напитките са ми неприемливи и не си харесвам книга, така че тук приключваме бързо. Бих се върнал, най-вече заради атмосферата на уличката и защото останаха няколко неразгледани лавици, но задължителната консумация не ми е никак приветлива. Всеки с неговото си място, ай гес.

Източник: http://bbs.leslietong.com/dv_rss.asp?s=x&boardid=369&id=36092&page=1

ден 3

Garden Books намираме случайно, както пресичаме едно кръстовище. Вътре има красиви кексчета, тортички, браунита и сладки. Книгите са само оригинални чужди издания, основно английски. Отпред са изложени модерни романи с лъскави корици. Харесвам си книга с есета на Ю Хуа - “Китай в десет думи”, която е издадена на оригиналния китайски само в Тайван, в Китай поради някаква причина е забранена. Има хубави арт и дизайнерски книги и албуми, които са твърде скъпи за джоба ми, твърде тежки за багажа ми и твърде огромни за вкуса ми. Ако живеех в Шанхай обаче бих си организирал спорадични отбивания тук.

ден 4

Източник: http://www.swfc-shanghai.com/building_retail_one.php?i=42

Заварваме Boocup заключена и с полуизгасени лампи, но продавачката се задава отвътре, отключва ни, светва и се оттегля срамежливо.

Много ми харесва, че за нея скорошното прибиране вкъщи не е толкова важно колкото да предостави няколко минути книжарница някому. И аз бих направил същото на нейно място, независимо дали съм собственик, работник или доброволец. Бих отворил вратите на книжарницата, бих светнал лампите, без да мисля за друго, защото смисълът, оползотвореното време, те са тук, в отворените врати. Няма нужда да ги търся другаде.

Ще ми се да си купя нещо, защото е приятно лъскаво и продавачката е супер, но съм абсолютно неориентиран. Тъпкано е с оригинални японски книги, комикси и списания. Мога да си купя нещо само заради картинките, нали обичам картинки, пък и ми се учи японски, но не знам какво, а и вече имам прекалено много багаж. Мисля си, поне да не бавя продавачката, благодаря й и излизам.

Boocup е на третия етаж в най-високата сграда в Китай, тази с дупката.

ден 5

Дима и Любо са вече в България и днес са ми заръчали да върша несвършени работи. Получавам смс от Сяо Си, че до университета на Дима има готина уличка с магазинчета и книжарница Хиляда сияйни слънца.

Уличката явно е отскоро. Сградите от двете страни са ниски и новички, витрините са чисти, има асфалт, но по него почти не бръмчат коли. Подминавам няколко аутлета за дрехи и няколко красиви кафенета.

Хиляда сияйни слънца е на втория етаж. По стените на антрето са налепени снимки и съобщения. Надълго и нашироко са обяснени някакви схеми с членство - различните типове членове получават различни привилегии при заемане на книги. Аха. Значи, Хиляда сияйни слънца е и библиотека. Питам момичето зад плота дали тук има задължителна консумация, тя изглежда изненадана и маха отрицателно с ръка. Явно тук не се занимават с бизнес, а с книги. Това ми допада.

Понеже вътре са насядали разни хора, от които някак природно ме е срам (тези поне четат), забивам глава и тяло към лавиците. Всички книги са облечени в твърди найлонови обвивки, което очевидно ми харесва много повече от решението в momi - всичко да е запечатано и непрелистваемо. То е заради многолюдието в Китай. Тъпкано е дори в книжарниците и в нормалния случай всяка разпечатана книга става на лайно само след няколко дни. Кориците страдат най-много, но пък картинката им е важна, затова прозрачно облекло ми се струва крайно удачно.

Харесвам си две книги: “Аматьорска книжарница” на един пекинчанин, който споделя опита си в отварянето и поддържането на независима книжарница; и “Най-ужасната и най-страхотната книжарница” на Мацуура Ятаро. Решавам да си купя втората, така че взимам първата и сядам на една кръгла възглавница на пода да чета.

Питам момичето дали мога да снимам, тя ме гледа като паднал и отговаря, разбира се. Намушвам се в една стаичка зад плота, която ми напомня за таванската стая на родителите ми - там се слага всичко, за което няма място в апартамента, и е някакъв много особен пространствен и времеви хаос. Едно друго момиче, което дотогава седеше до масата и майстореше нещо, ме догонва и казва, че това е стаята за филми. Вярно, на стената има огромно бяло платно. Колко хубаво, нищо, че е каша.

Заговаряме се, тя ми казва кога ще пускат филми, аз отговарям, че съм в Шанхай за малко, при което тя заявява, че иска да ми направи нещо - гривна, герданче или телефонна висулка. Казвам й, че е ужасно мила, но нямам много време, и тя ми натиква една висулка в ръката. Преди малко я направих, казва. Висулката е готина, по нея има към седемстотин чарка и тежи двеста кила.

Това обаче не я оставя доволна. Иска да ми направи на място. Много бързо става, казва. Ей сега ще я направя. Изкарва разни кутии с метални украшения и ме кара да си избера. Започва да майстори, а аз започвам да я рисувам в книгата им за гости.

Не говорим много. Питат ме откъде идвам и какво правя в Шанхай. Аз питам дали хората повече заемат или купуват книги. Повече заемат, отговаря. Купувам книгата, взимам висулката и излизам доволен.

Не съм сигурен защо, мисля си, че ако живеех наблизо, не бих бил редовен в Хиляда сияйни слънца. Сяо Си твърди, че е заради претрупаността и неразборията. Може би. Но май е и нещо друго. Хиляда сияйни слънца е по-скоро място за седене, отколкото място за търсене на книги, макар че създателите едва ли си слагат подобни етикети. Мисля си, че колкото и да ме кефи теоретичната идея за книжарница, която е и дом, аз чета книгите си само или предимно вкъщи. Все пак не се съмнявам, че Хиляда сияйни слънца е дом, при това хубав дом, за много хора. И това е хубаво.

*

На излизане от готината уличка забелязвам друг клон на momi, това с картичките, но със Зара сме се уговорили да се чакаме в хостела и вече е късно, затова влизам набързо, щраквам няколко снимки на втория етаж, хвърлям поглед към лавиците със запечатани книги и излизам.

Озовавам се пред Paris Baguette. Купувам голям сладкиш с боровинково сладко за вечеря и бисквитка с шоколадови парченца за Зара.

Адреси на книжарниците:

Порт （渡口书店）： 静安区巨鹿路828号(富民路常熟路间) / Jing’an District, 828 Julu Rd.;
momi （猫的天空之城）：卢湾区马当路245号新天地时尚购物广场B112号(近自忠路) / Luwan District, 245 Madang Rd., New World Fashion Shopping Plaza B112;
Порт 2 （渡口书店）： 卢湾区马当路245号新天地时尚购物广场B127号(近自忠路) / Luwan District, 245 Madang Rd., New World Fashion Shopping Plaza B127;
1984：湖南路11号 / 11 Hunan Rd.;
Сезонни ветрове （季风书园）：地铁1号线陕西南路站站厅层(淮海中路陕西南路) / Line 1 Metro, South Shaanxi Rd. Station;
Изворът на Хан （汉源书店）：卢湾区绍兴路27号(近瑞金二路) / Luwan District, 27 Shaoxing Rd.;
Garden Books：卢湾区长乐路325号(近陕西南路) / Luwan District, 325 Changle Rd.;
Boocup：世纪大道100号环球金融中心3楼316单元 / 100 Century Blvd., Shanghai World Financial Centre, 3rd floor, No. 316;
Хиляда сияйни слънца （灿烂千阳）：杨浦区大学路217号201室(近地铁10号线江湾体育场站)  / Yangpu District, 217 Daxue Rd., Room 201.