“Вербализирането на дизайна също е вид дизайн” — това изречение седи само върху огромна бяла страница още преди началото на книгата и Кеня Хара се придържа към този дизайнерски принцип на писане през цялото време. Целта на книгата е същата като тази на дизайна изобщо — организирането на цял един свят така, че да бъде отчужден, усетен и осмислен. И най-вече — така, че да бъдат разбрани собствените познателни ограничения.
Основно понятие в мисленето на Хара е “непознатото”, “неизвестното”. Според него именно то поддържа човешкия мозък активен, затова целта на дизайна “не е посредством нови форми и материали да омае публиката, а непрекъснато да рови във фугите на ежедневието и да извлича оттам чудата творческа сила и оригиналност”.
Заглавието на една от изложбите му, представена в книгата, е Exformation — дума, която самият Хара е измислил, съставена от представката “еx” и втората част на “information”. За него състоянието на информационно изобилие, в което днешният свят предполагаемо се намира, всъщност е лъжовно. Разпокъсаната информация, която медиите излъчват, макар и изключително богата и разнообразна, не притежава никаква истинска информационна стойност. Той я нарича “полуготова” информация и на нея се дължи информационното претрупване и мозъчното напрежение, което усещаме, когато сме изложени на нея — не заради свръх количеството й, а заради недостига на качеството й. Затова и каузата на дизайна не е информация, а ексформация — не да направи от непознатото познато, а да ни накара да разберем колко малко всъщност знаем. “Разбирането на едно нещо не означава да можем да го дефинираме или опишем, а да вземем това нещо, което мислим, че познаваме, и да го превърнем в непознато, да предизвикаме в себе си ново усещане за същността му и така да задълбочим познанието си за него.”
Кеня Хара неколкократно натъртва колко надценено е знанието. Според него “знанието не е цел, а отправна точка на въображението.” То е “вход към размишление” и обмяна на представи. Крайната цел на информационният дизайн е да даде на читателя сила. Той съществува като професия не просто за да предава или опакова информация, нито за да демонстрира най-новите технологии, а за да “дърпа ушите и очите ни към откриването на нови въпроси в обикновеното ни ежедневие”. Той е стимул за сетивата ни, който ни предоставя нов поглед към света.
Хара изразява и умерен скепсис към новите технологии, които се развиват твърде бързо, без да им остава време да се поучат от грешките си, да се подобрят и установят, защото незабавно биват заменени от следващото поколение технологии. Според него технологиите са важно и нужно нещо, но те трябва да се развиват с много по-бавни темпове, за да постигнат стабилност. “Придобиването на нова технология не е с цел да се овладее и управлява природата, като безразсъдно й се нанасят необратими щети, а напротив — е метод, чрез който се извлича скритата същност на природата и който й придава нов жизнен блясък. Целта на технологията не е да зароби и да властва над живота, а да стимулира заключените във всеки един живот безкрайни възможности и да отвори нови сфери на смисъла.”
За да работи технологията в тази посока и за да се получават качествени продукти с именно такъв ефект, следва да се промени почвата, върху която, така да се каже, растат плодовете на дизайна. Тази почва е пазарът и качеството й се определя от “нивото на желанията” на всеки индивидуален потребител. То може да бъде стимулирано така, че непрекъснато да иска нови и нови технологии и продукти, но може и да бъде контролирано така, че да облагороди почвата за по-качествен дизайн, който ще роди по-качествени продукти и по-спокоен, по-стабилен, по-естествен живот.
Кеня Хара е художественият директор на една от любимите ми фирми — Muji. Един от най-присъщите дизайнерски принципи, заложен във всичките й продукти, е бялото, празното, нищото. Този мотив има безброй ефекти (самият Хара има цяла книга със заглавие “Бяло”), но един от тях е именно контролирането, а не стимулирането на желанията. Всички продукти на Muji са възможно най-прости, изчистени и скромни (аз имам тетрадка, химикалка и огледалце). В противовес на сегашното производство и консуматорство, което предизвиква по-скоро перманентна незадоволеност, идеята на тази марка е да се даде на клиента истинско усещане за задоволеност: да си каже не “точно това искам”, а “това е достатъчно”, “това става”. Според Кеня Хара “това не е вкус, а приемане”, тоест продуктите от този тип предизвикват съвсем различни мисловни и психични процеси — да се задоволяваш с достатъчното, а не да искаш още от същото. Идеалът на Кеня Хара е да доведе приемливото, задоволителното до възможно най-висока степен на качество.
Друго, на което Хара набляга, е позитивната и реалистична стойност на дизайна. Той няма интерес да създава информация, която се противопоставя на нещо, независимо дали е ядрената енергетика, войните и т.н. Функцията на дизайна е да предначертае процеса към подобрение, независимо за какъв проблем и каква сфера става въпрос — как да закрачим към подобрение, какво трябва да направим, за да пристъпим дори една крачка напред. Информацията не е “какво не е наред”, а “какво да правим, за да стане по-добре”.
Това са само няколко от аспектите, засегнати в “Designing Design”, авторът на която, мен ако питате, е изтръгнал душата на дизайна и я е разпльокал върху 450 страници. Кеня Хара е гений с изключително обширно, оригинално и отговорно мислене и според мен книгата му е абсолютно насъщна не само за дизайнерите, а за всички, които извършват произвеждане или възприемане на информация от какъвто и да е тип, тоест — всички.
